Със Стефан Тафров, водач на листата на „Да, България“ в 24-и МИР в София, разговаря Борислав Кръстев

- Г-н Тафров, намирам ви на улицата с листовки в ръка, спирате хората, заговаряте ги...

„Да, България“ е младо движение, ние сме в коалиция с две други организации, които също нямат субсидия, така че не разполагаме с инфраструктура, с ресурс. Всички, които работят по кампанията, са доброволци – дават усилия и средства за каузата. Не е лесно, но за мен е много важно. Вече четвърта седмица съм всеки ден по 5-6 часа на улицата, да си говоря с хората, да раздавам листовки.

Както знаете дълги години съм бил в чужбина: бил съм посланик в Италия, Франция, Великобритания, два пъти съм бил в ООН, просто ми е омръзнало страната ни да се споменава като корумпирана държава. Именно затова съм с „Да, България“, защото е движение, което има капацитет и приоритет за борбата с корупцията.

- А хората искат ли да си говорят с вас?

Някои искат, някои - не. Все повече спират, все повече говорят, все повече усмивки срещам по лицата, когато чуят „Да, България“. И това, което забелязваме е, че тенденцията е все повече хора да са чували за нас и да ни подкрепят. И второто - все повече млади хора ни подкрепят. Това е най-голямото удоволствие за мен – интелигентните млади хора започват да осъзнават, че без тяхното участие в политическия живот България няма да се измъкне от тресавището, в което е попаднала. И ни подкрепят. На ден провеждам сигурно стотина разговора, без преувеличение. Не всички са добронамерени, но голямата част разбират, че борбата с корупцията трябва да бъде абсолютният приоритет на всички. А тя минава през реформа на съдебната система.

След падането на комунизма у нас изградихме кажи-речи нормални демократични институции в областта на законодателната и изпълнителната власт. Но третият стълб на всяка демокрацията – съдебната власт, не го пипнахме. Или го пипнахме по начин, който беше погрешен.

- Може би някои вярват в идеята, че ако няма осъдени, значи няма корупция?

Не, никой не смята това за нормално. Често казвам – погледнете румънците, те бяха на един етап с нас, но ни изпревариха, защото при тях съдебната рефхорма започна да се справя с тази задача. Беше тук главната им фигура в борбата с корупцията – Лаура Кьовеши. И тя каза нещо, което порази всички ни – че 90 на 100 от делата за корупция срещу високите етажи на властта завършват с присъда. А в България са 10%. Това показва ясно защо нещата у нас не вървят, защо няма усещане за справедливост. Това е тенденция, която ще се задълбочава и след изборите.

- Смятате ли, че вашият модел на кампания има някакво предимство пред традиционните?

Това е най-честният метод, най-трудният, най-трудоемкият, защото заставаш лице в лице с хора, които не са непременно твои съмишленици. В България партиите по време на тези срещи, които виждате по телевизията, се срещат с кого? Със свои симпатизанти от т.нар. твърдо ядро. Разбира се, тези срещи имат своята роля за активизирането му, но не вършат работа, когато искате да разширите подкрепата, да стигнете до социални среди, които изобщо не са се интересували от политика и са изгубили надежда, че политиката може да промени нещо.

- А дебатите между политиците? Тази година не видяхме лидерите на първите партии един срещу друг.

Не съм сигурен, че тези дебати се следят много отблизо. Има един цинизъм, една обезвереност сред хората, която мисля, че прави следенето им по-маловажно за кампанията. Ние сме различната партия с различната кампания.

- За различната кампания – добре, но когато погледнем към програмата ви, виждаме много прилики между „Да, България“ и други десни партии.

Да, разбира се. Ние не откриваме топлата вода. Ако има някакво постижение на т.нар. преход, то е в геополитическата ориентация на България. Това, което навремето президентът Петър Стоянов нарече „цивилизационния избор на България“. Членството на България в ЕС и НАТО е най-голямото постижение, защото слага нашето развитие, нашата демокрация в едни твърди рамки, които помагат на страната ни да не губи посоката, каквото и да се случи.

Разбира се, ние се отличаваме от много други партии, защото се съсредоточаваме върху опасността да загубим това предимство заради вътрешна слабост. Факт е, че голяма част от държавата е в лапите на мафията, голяма част от държавата е корумпирана. Това отслабва позициите на България в тези две жизненоважни за интересите ни организации.

А те преживяват един сложен етап в развитието си. Особено що се отнася до ЕС, знате, че има много сценарии за развитието му...

- Да, Европа на различни скорости, темпове, ядро, периферия...

Така е. И ние се притесняваме, че заради вътрешната си слабост, затова, че България остава в периферията на европейската интеграция вече 10 години след присъединяването си, ще бъдем обречени почти да изпаднем от самата европейска интеграция, ако не вземем спешни мерки. Това е основната цел в нашата програма – да не позволим това да се случи.

Всичко по всички линии опира до борба с корупцията и до външната политика.

- Какъв е приоритетът на „Да, България“ за отношенията ни в ЕС?

Да си напишем домашното – да сложим ред в нашия дом, за да можем да имаме претенции към останалите наши партньори в Европа. В момента нямаме с какви очи да искаме от тях да ни третират като равноправни партньори, защото нямаме потенциал да бъдем субекти на европейската интеграция, ние сме само обекти.

Разбира се, за България създаването на т.нар ядро, от което да бъдем изключени, е негативен сценарий. Но, ако много бързо дадем доказателства, че България се променя, че овладява негативните тенденции специално в съдебната система, можем да намерим нашето място в новата структура на ЕС, каквато и да е тя.

- Над 70% от българите искат да са част от ЕС, същевременно повече от половината искат по-добри отношения с Русия. Това противоречие ли е?

Няма противоречие. Една демократична, миролюбива Русия, която не се меси във вътрешните работи на ЕС и България, е най-добрият вариант за нас.

- „Една демократична, миролюбива Русия“ е нещо извън нашия контрол и не отговаря на реалността.

Да. Но можем да имаме добри отношения на основата на определени принципи. Например – ненарушимост на границите. Анексията на Крим е изключително опасен прецедент за България. Тя е рязко, грубо нарушение на международното право, случи се в близост до българските граници, и всякакво безпринципно отношение към анексията на Крим е вредно за интересите ни. Утре някой може да каже – говоря спекулативно, то над Кърджалийска област се развя турското знаме, това е реалност. Само че Кърджалийска област е част от България, точно колкото Крим е част от Украйна. Анексията на Крим е незаконна. Точка. Крим е украински. Точка.

- Като споменахме Кърджали, как гледате на намесата на Турция в изборите ни?

Всякаква подобна намеса е недопустима. Доколкото разбирам, турският закон не разрешава чужди партии да агитират на тяхна територия. Същевременно позволяват на две от българските партии – ДПС и ДОСТ, да агитират на нейна територия. Това показва кои български партии подкрепят турската държава. Това за мен е форма на намеса във вътрешните работи, и тя трябва да престане. България в момента заема твърда позиция. Но от друга страна няма как да се ограничи правото на българските граждани да гласуват. Това е противоконституционно.

Ако има емисари на турската държава, които вършат агитация в България, те трябва да бъдат експулсирани на часа.

- Други партии обаче вадят различен аргумент – не е ли също намеса, когато се урежда масов безплатен транспорт за българските граждани в Турция?

Разбира се, че е намеса. Това е работа на самите граждани и на никой друг, ако турската държава по някакъв начин помага на този процес, това е незаконно. Но тук не можете физически да спрете тези автобуси да преминат границата, защото няма юридическа основа за това. Не е възможно, така че цялата тази олелия, която се вдига, е всъщност за хвърляне на прах в очите. Изборният кодекс е определил 35 секции в страните извън ЕС и това няма как да се промени в хода на кампанията.

- Извън изборните неразбории, какви смятате, че трябва да бъдат отношенията ни с Турция, която през последните години става все по-малко свободна, а Ердоган концентрира все повече власт?

За съжаление е така, има авторитарни тенденции в Турция. Отношенията с ЕС стават все по-напрегнати. Съвършено неприемливи са обидите, които висши турски представители, включително и президента на Турция, отправят към страни като Холандия, Германия и някои други. „Да, България“ смята, че ние трябва да се застъпим за разработване на единна европейска позиция по този въпрос – отношенията между ЕС и Турция.

Когато говорим за настоящата ситуация, трябва да имаме предвид, че Турция се намира в предизборна кампания. Има изостряне на страстите и отдавам агресивния тон на турските официални представители именно на тази съдбоносна за тях кампания. Надявам се, след като това приключи, да се опита възстановяване на диалога.

- Да разгледаме и друга голяма сила – смятате ли, че трябва да сме притеснени от позициите на новата американска администрация?

Не, добре познавам американския политически живот. Администрацията на президента Тръмп зае една традиционна позиция на САЩ спрямо НАТО като стълб на евроатлантическата сигурност. Това, което се случва е, че вероятно европейските членки на НАТО, които не харчеха много – по-богатите, ще трябва да започнат да отделят по-голяма част от бюджета си за отбрана. Това не е толкова лошо.

- Една от тезите на вашата програма е, че трябва да се взима ноухау за българите в чужбина. Как се случва това в реалната политика?

Имаме сред нашите членове такива хора – завършили престижни университети, те вече допринасят, те са се върнали и правят бизнес в България. Те идват със своите идеи, често новаторски, и казват, че трябва да се възползваме от ниските данъци тук, както и от все още останалите квалифицирани млади хора, и да ползваме този потенциал за иновации. Това трябва да разбере държавата и да го насърчава. Българите в чужбина са потенциал за нас. Занимавал съм се с българските общности в три големи европейски страни. Много е важно България да не ги отчуждава, а да ги привързва. Затова съм много против премахването на двойното гражданство, защото това би било пагубно за българите в Европа, САЩ.

- Премахването на двойното гражданство не би ли създало пречки и за падането на визите за САЩ, падането на Шенген?

Естествено, и затова ние сме против. За разлика от други страни като Полша и Гърция, България никога не е имала своя голяма диаспора. Това е исторически момент за нас, след падането на комунизма, който ние трябва да използваме – от недостатък, защото все пак става въпрос за изтичане на мозъци, да го превърнем в свой плюс. Защото тези хора отиват там, образоват се, успяват и в един момент започват да гледат обратно към дома си.

Някои от тях не остават в страната, в която са учили, а се връщат в България и намират своето поприще тук. Това е естествен модел, по който се развиват нещата във всички страни с голяма диаспора и е много важно да го насърчаваме, а не да пречим.

Например, много е важно българската държава да стимулира изучаването на български език от второто и третото поколение емиграция в чужбина.

- Нека разгледаме два сценария. Първият - влизате с малка група депутати в парламента. Какъв е планът?

Ще имаме трибуна в Народното събрание да настояваме за реформа на съдебната система, за борба с корупцията, ще изобличаваме корупционните сделки, които няма да закъснеят, а ще продължат. Ще търсим по-лесно съдействието на гражданите, които да оказват натиск на управляващите да направят необходимите реформи във всички области. Ако пък по някакво чудо влезлите парти решат, може би под натиска от ЕС, че трябва да оправят съдебната система, ние ще им помогнем, ще се ангажираме с това, в крайна сметка Христо Иванов беше този, който почти успя.

- И вторият сценарий – ако не преминете бариерата?

„Да, България“ е дългосрочен проект. Не е за утре, вдругиден. Аз съм в това движение, защото то успява да събуди за политиката, да привлече към политиката нови избиратели, най-вече млади хора. Моето впечатление от тези разговори с хората, които провеждам по улиците на София вече четвърта седмица – граждани, които са спрели да гласуват, защото са разочаровани, е, че те виждат в нас алтернатива. Това е смисълът на нашето съществуване. Трябва да се направи мост между поколенията. Тези млади хора са бъдещето на България и надеждата на България.

КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ