Ако Владимир Путин плаща на прокремълски тролове в България, напразно троши парите на братския руски народ. Българската държавна телевизия, която официално е "национална", върши много по-добра работа - при това безплатно, т.е. за сметка на българския данъкоплатец.

Часът е малко след 19 в четвъртък (23 март), предаването е "Още от деня" с водеща Аделина Радева, събеседничка е Весела Лечева, кандидатка за депутатка от БСП.

Тя говори за България и Европейския съюз и пита: "Какво се случва след 2020 година, когато няма да работят еврофондовете?"

Не знам какво разбира бившата шампионка по спортна стрелба под това еврофондовете "да не работят". Не знам и какво изобщо знае за Европейския съюз. Видно е само, че повтаря опорна точка и не е първата, която го прави. 

Същото направи на 10 март в Брюксел президентът Румен Радев, съобщавайки че се борил да спаси "кохезионната политика, която в момента не съществува никъде, не се споменава след 2020 г."

Внушението е прозрачно: след три години европейските пари свършват. Остават само санкциите срещу Русия, бежанските квоти, проверките на шенгенските граници, "наказателните" процедури и мониторингът.

Прозрачен е и изводът, до който внушението трябва да доведе клетия избирател: За какво ни е тогава Европейският съюз?

Кохезионната политика (на български политика за социално-икономическа сближаване) съществува в договора на ЕС. Тъй като никой няма намерение да го променя в обозримото бъдеще, няма опасност и тя да "спре да работи" през 2020 г.

Ще се промени ли обаче тази политика? Със сигурност - както винаги се е променяла досега. 

Условията за еврофинансиране бяха едни в приключилата многогодишна финансова рамка на ЕС (2007 - 2013 г.), други са в сегашната (2014-2020 г.). За да получаваш пари от бюджета на ЕС, вече не стига да ги харчиш законно, т.е. да не крадеш и да не злоупотребяваш.

Трябва да покажеш и резултати от инвестицията, които съответстват на целите на съюза; длъжен си и да спазваш правилата за бюджетна дисциплина, що се отнася до таваните на публчния дефицит и дълг, да правиш реформи за отстраняване на макроикономически неравновесия.

С годините се изменят, макар и не рязко, и съотношенията между основните пера в бюджета на ЕС. Миграционната криза го принуди да прекрои разходите си в движение през 2015 г. Заплахите за сигурността и "Брекзит" (Великобритания дава над 10 на сто от приходите в европейския бюджет) очевидно ще наложат още промени.

Всеки бюджет, включително европейският, отразява приоритети. Не можем да очакваме през 2020 г. и през  2010 г., през 2017 г. и  през 2007 г. Европа да има едни и същи приоритети при всичките перипетии, през които мина, при всички промени в света.

Тревогата на Източна Европа не е дали ще има кохезионна политика, а колко пари ЕС ще отделя за нея. Това е отворен, а не предрешен въпрос. ЕС приема многогодишната си финансова рамка (седемгодишния си бюджет) с единодушие между държавите членки. Недоволните имат широки възможности да преговарят, могат и да блокират. Не е толкова лесно някой лош в "стара Европа" да ни спре парите. 

Ангажиментът на ЕС да продължи кохезионната политика е изрично записан в черновата на Римската декларация за бъдещето на съюза, която държавните и правителствените ръководители се очаква да приемат в събота, каза днес пред Клуб Z дипломат запознат с текста. 

Един от принципите на европейското финансиране е условността (conditionality). То наистина може да "спре да работи", ако получателят не изпълнява условията.

Ако например трябва да го чакат десет години да осъди някого за корупция. Ако претендира данъкоплатци на други страни да финансират незаработени доходи, които предизборно е обещал. Ако иска финансова солидарност, но обръща гръб, когато трябва да сподели чужда тежест, например миграционна. Ако настоява за единство, когато става дума за кохезията, но го руши, когато Европа трябва да отстоява принципите си и международния правов ред.

Справедлив би бил въпросът доколко една страна от ЕС може да минава за "нова" след десет години членство. Справедливо би било гражданите на другите държави да я попитат: а вие какво направихте с парите, които ви ги давахме досега? Да упрекваш другите в ЕС, че не искат да те отглеждат безсрочно, може да върви у дома, но на съветите в Брюксел не минава.

Не е изненада, че кандидатка за депутатка лъже. Не е изненада и че лъже за Европа. Не е изненада и че вероятно не съзнава какво точно казва. Изненадата е, че в прайм тайма на т.нар. "национална" телевизия няма кой да възрази. Да каже: извинете, но това не е вярно. Водещата е конферансие.

У мнозинството от хората, които не са длъжни да познават предмета в детайли, остава едно впечатление: Европа .е лоша. Следователно са такива и тези, които са за нея. Тогава да гласуваме за другите.

Висш обществен интерес е мненията да са свободни. Но не по-малко висш обществен интерес е фактите да са верни. Особено, когато става дума за национална телевизия. Тя дължи на обществото да го пази от лъжи, защото то я издържа. 

БНТ не го прави винаги, поне що се отнася до ЕС. Дребен, но показателен е фактът, че в новините преди въпросното предаване тя нарече председателя на Европейския съвет Доналд Туск "председател на Европейския парламент" и за по-нагледно показа и сградата на парламента в Страсбург. Ако "телевизията-майка" предлага такова качество на информацията, какво да очакваме от останалите? 

В тазвечершното си предаване Радева настояваше вицепремиерът Стефан Янев да ѝ каже кои натовски армии ще дойдат да пазят границата ни от бежански наплив (който поне засега не се забелязва) и каква ще е ролята на "Фронтекс" в такава ситуация.

Като данъкоплатец легитимно очаквам БНТ да знае, че:

- НАТО не орханява граници,

- "Фронтекс" е бивша агенция на ЕС ; 

- тя вече  е преобразувана в Европейската гранична и брегова охрана (ЕГБО) с увеличени ресурси и правомощия; 

- последната беше открита на 6 октомври 2016 г. на българската граница с Турция; 

- служители на ЕГБО вече има по същата граница;

- службата  разполага със сили за реагиране при кризи и че може да ги изпрати у нас, стига страната ни да пожелае. 

Бях готов да гласувам за тази партия, която: 

- отмени закона за телевизията и радиото, датиращ от ранния преход;

- разтури СЕМ;

- отреже законно съществуващата кръвосмесителната връзка, чрез която ръководствата на на т.нар. "национални" медии зависят от това кой управлява държавата, самите тези медии се финансират от държавния бюджет;  

- предложи концепция за истински обществени медии, които гражданите финансират и контролират. 

Бях, но никой не предложи това.

Ако има нещо положително в изтеклата кампания, то е, че свали маските. Можем да кажем, че тя отбеляза края на "новобранския" еврооптимистичен период на България.

След десет години членство в страната ни както и в т.нар. "стара Европа" има ясно идентифицирани не само проевропейски, но и псевдоевропейски, евроскептични и антиевропейски сили. Контингентът на "Булекзит" е тук. Пропагандата му - също.