Прокуратурата проверява най-скъпите и шумни приватизации

Пълна информация за приватизационните сделки с най-високи постигнати цени, най-широко отразявани в медиите и с ореола на скандални е предадена на прокуратурата от Агенцията за приватизация и следпиватизационен контрол, съобщи изпълнителният директор на ведомството Емил Караниколов в интервю за Mediapool. Проверката за нередности бе наредена от бившия премиер Бойко Борисов, който ядосан от това, че постоянно го свързват със сделката за "Булгартабак", в края на октомври 2016 г. преди вота за президент каза, че ще поиска МВР и ДАНС да проверят всички приватизационни сделки, извършени досега. Ревизията вече е направена, а докладът е предаден на прокуратурата. Държавното обвинение в момента извършва допълнителни проверки за нарушения при провеждане на процедурите, има ли записани и неизпълнени ангажименти от купувачите и как са подписвани анекси и отписвани задължения, стана ясно от думите на Караниколов. Според него скандалът със сделката за Дипломатическия клуб в Бояна е извън ведомството му и е законодателен и морален. Преди президентските избори миналия ноември бившият премиер Бойко Борисов заяви, че ще нареди на МВР и ДАНС проверка на всички сключени досега приватизационни сделки. Възможна ли е такава проверка и какви данни предостави Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК)? Става въпрос за около 8 хиляди сделки от началото на процеса на приватизация, но реално разпорежданията започват след 1996 г. От АПСК бе поискана информация за сделките с най-високо постигната цена, тези, които са определяни за обществено значими сделки и които приковават публичния интерес – става въпрос за всички сделки, които са били широко отразени в медиите. Дали сме данни за постигнатите в договорите приватизационни и следприватизационни ангажименти и тяхното изпълнение. Дори и в момента окомплектоване допълнително изискана от прокуратурата информация, чийто обем е доста сериозен. Все пак предвид изтеклата десетгодишна давност за съществена част от сделките може ли да стесним кръга на приватизациите, за които могат реално да се предприемат разследвания? Ние сме предоставили цялата информацията, която е поискана от нас, оттук нататък прокуратурата вероятно е направила своя анализ колко сделки реално могат да бъдат разследвани за нередности, за заложени и неизпълнени инвестиции, за това какви анекси са сключвани към задълженията на купувачите, включително за отписване на задължения. Освен това обект на проверка е и осъществяваният следприватизационен контрол през тези години, как са били водени дела срещу купувачите, има ли накърнен държавен интерес и т.н. Според вас кои са най-проблемните сключени приватизационни сделки? Трябва да отбележа, че през целия приватизационен процес всъщност са действали два закона. До 2002 г. това е Законът за преобразуване и приватизация на държавните и общински предприятия, който със сигурност не е най-добрият. При онези процедури са били допускани т.нар. РМД (работническо-мениджърски дружества) и са им давани определени преференции, което по своята същност представлява нарушение на конкуренцията. Стигало се е и до парадокси, като например РМД, които имат банков заем само колкото да си платят първата вноска от разсроченото 10-годишно плащане по сделката, да изместват стратегически инвеститори. Неправилно е било да се допуска подписването на множество анекси към приватизационните договори, което не е било известно на останалите кандидати в процедурите. Фактът, че днес дружествата, приватизирани от РМД, не съществуват е достатъчно показателен за пороците на този подход. Друг основен момент, който трябва да се подчертае е, че много от проблемните по онова време приватизационни договори е можело да бъдат спокойно прекратени, но вместо това неясно защо към тях са се подписвали допълнителни споразумения в ущърб на държавния и обществения интерес. Възможно ли е да е бил оказван политически натиск за подписване на тези нелогични анекси или за извършване на приватизация чрез свързани с политици лица? По този въпрос аз нямам никаква информация, но всъщност единствената забрана за участие в приватизационни процедури е по отношение на служителите на приватизационната агенция и техните семейства. Друг голям проблем на закона до 2002 г. е, че е допускал приватизационния процес да не бъде унифициран, т.е. сделки е било възможно да се извършват по различни методи и от различни органи и ведомства, които от своя страна също са подписвали спорни анекси, без надзорен орган, който да взема крайните решения. От днешна гледна точка е пределно ясно, че и за инвеститорите, и за нуждите на осъществявания последващ контрол най-удачно е да има един орган, който да извършва приватизацията и да следи за изпълнението на договорите. В сега действащия закон за приватизация мога да твърдя, че голяма част от дефектите на предишното законодателство вече са изчистени. С последните промени вече се изясни и проблемът с обособените части от дружествата, забранени за раздържавяване. Но все още има неща, които трябва да се уредят - например трябва ли АПСК да се произнася при увеличение на капитала на дъщерни дружества на държавни компании. Защо приходите от приватизация замират? Обективният отговор на този въпрос е, че вече няма толкова интересни и атрактивни активи за раздържавяване. За повечето от обектите, които предлагаме на инвеститорите, вече са правени по няколко неуспешни опита. Но в същото време в последните години имаме значителни успехи в продажбата на недвижими имоти - частна държавна собственост. Това се проявява като доста силна наша дейност, която обаче убягва от общественото внимание. Справка сочи, че вече приходите ни от продажба на подобни имоти са над 26 млн. лв. Също така на търгове с явно наддаване предлагаме и обособени части от "Български пощи“ ЕАД. Въпреки че дружеството е в забранителния списък за продажба. Ние редовно продаваме обособени части от забранени за продажба дружества, за което регулярно уведомяваме Народното събрание. Парадоксалното е, че за добилата публичност сделка с Дипломатическия клуб в Бояна, който бе обособена част от държавното дружество АДИС, агенцията имаше одобрението и на Надзорния съвет на АПСК, чийто представители се избират директно от парламента. Уверявам ви, че ако имаше нещо нередно при процедурата, тя щеше да бъде спряна. И все пак сделката с Дипломатическия клуб предизвика голям скандал и много съмнения. Съмненията дойдоха заради различни тълкувания на закона за приватизация относно обособените части на включените в забранителния за продажба списък с държавни фирми. Агенцията няколко години подред е предлагала да се направи публично достъпен регистър на имотите на държавните дружества и на дъщерните им фирми. Да се вижда постоянно къде какво има и в какви процедури е. Но това така и не се случва. Това не променя факта, че се яви дружество с 5 лв. капитал, на неизвестни никому младежи без реално осъществявана дейност, които после "продадоха" имота на фирма, свързана с депутата от ДПС Делян Пеевски. Както споменах по-горе процедурата беше одобрена от Надзорния съвет на агенцията. При продажби на имоти - частна държавна собственост или обособени части, агенцията никога не е задавала предварителни критерии към участниците, поне от седем години, откакто аз съм начело на ведомството. Изключение е продажбата на ИПК-Родина, тъй като данъчната оценка бе над 500 хил. лв. и тогава по закон Министерският съвет трябва да заложи изискванията. В деня на публичния търг за Дипломатическия клуб в Бояна ние получихме два платени депозита от по 1.2 млн. лв., но единият участник не подаде оферта. Виждаме откъде идват парите и при положение, че една фирма плаща 1.2 млн. лв., подала е декларация за произхода на средствата, какво да направим? Да не отворим офертата ли? Освен това при самото отваряне в залата имаше журналисти, не е била непрозрачна процедура. Всички обстоятелства около тази сделка бяха проверени. Друг щекотлив въпрос, свързан със следприватизационния контрол, е нарушава ли собственикът на "Булгартабак" договора за покупката на тютюневия холдинг със затварянето на софийската цигарена фабрика преди почти година? Ще бъде ли глобен собственикът "ВТБ Инвест" със 100 млн. евро, каквато е клаузата на контракта при спиране на мощности? Не знам защо това отново се превръща в казус. Още при организираните миналата година от синдикатите протести направихме проверка, после имаше още няколко проверки както в "София БТ", така и в благоевградската фабрика. Положението е следното: Част от дейностите в "София БТ" са запазени. Производствените машини са преместени и са обособени като отделна площадка "София БТ" на територията на "Благоевград БТ". Тези машини работят, установено е, че по договор единственото ограничение е производството да се мести извън територията на страната. Това означава, че машините може да работят където собственикът реши в България. При освобождаването на работниците от София не са констатирани никакви нарушения. Получили са си предизвестията, платени са им заплати и обезщетения и няма никакви причини за налагане на глоба. Дори когато наскоро се заговори за протести на работници в "София-БТ", аз поисках информация от синдикатите за какво става въпрос и от профсъюзите ми казаха, че те не са организирани от тях. В агенцията уведомени ли сте за подготвяна препродажба на тютюневия холдинг, каквито слухове има? Не. Но подобен вариант вече е възможен, тъй като петгодишният срок за забрана на препродажба е изтекъл и собственикът може да бъде сменен, но предметът на дейност на дружеството задължително ще бъде запазен. Какви нови сделки може да очакваме от приватизационната агенция през тази година? В момента чакаме до 31 март областните управители да ни предложат актуализиран списък с имотите, които възнамеряват да продават, каквото е изискването по законите за приватизацията и за обществените поръчка. Към тях има повишен интерес и очаквам да стартираме приватизационни процедури за над 40 имота частна държавна собственост.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/prokuraturata-proveryava-nai-skapite-i-shumni-privatizatsii-news261807.html

Свързани новини: