Краят на стария киносалон или как киното влезе в мола

В средата на 60-те години, например, преди изригването на телеманията, България вече заема второ, а дълго време трето и четвърто място в света по посещаемост на кината пропорционално на населението. Осем милиона купуват 126 милиона билети на кинопредставления и със своите 16 посещения годишно застават непосредствено след рекордьорите в Съветския съюз. Кинотеатрите от 213 нарастват на 3700. Страната е напълно кинефицирана.

След 1990 г. кината поетапно затварят врати. Голяма част от сградите им са превърнати в търговски обекти, а други пустеят. През последните години, киното намери своя нов дом – в мола.

Най-голямото кино в Пловдив чака да бъде изцяло обновено.

Днес 1/5 от областните градове в България са без кино. Сред тях са Кърджали, Кюстендил, Разград и Монтана. Повечето киносалони са превърнати в базари, бинго зали, офиси, банки, заведения.

С масовото раздържавяване на кината през 90-те години търговците навлязоха в храма на седмото изкуство. Днес повечето от тях са базари, бинго зали, банки, заведения. За някои от сградите, които са и паметници на културата, това се оказва и единственият шанс за оцеляване, но вече в друго измерение – на комерса. Онези, които не са обсебени от трескав алъш-вериш, са оставени безнадеждно да се рушат.

На мястото на кино „Орфей“ в Кърджали е изграден търговски център.

През 80-те години в Шумен е имало седем киносалона и едно лятно кино. Най-голямото е било „Херсон“ с впечатляващите 800 места. Шуменци отскоро си имат храм на седмото изкуство, но преди време ходеха на кино във варненските молове.

Четири киносалона и две летни кина работеха във Видин до 1991 г. Най-голямото и най-добре оборудвано кино „Дружба“ в средата на 90-те години беше приватизирано от РМД и група физически лица. Веднага след това РМД-то отдаде прилежащите помещения под наем за магазини. Днес киното на Видин се помещава в местния мол.

Някогашното кино „Освобождение“ в Плевен днес е развлекателен център, приютил под покрива си боулинг, казино и магазини.

Откакто Плевен има мол има и кино. Старите кина до едно хлопнаха кепенци преди години. Преди промените в Плевен работеха четири кина, собственост на „Кинефикация“. След ликвидацията на социалистическата верига за киноразпространение през 90-те години бяха регистрирани две дружества близнаци „Плевенфилм“, всяко от което претендираше да наследи активите на държавното предприятие. По-късно стана ясно, че голямата борба е за богатия пай от продажбата и отдаването под наем на недвижимите имот. Съдебните дела доведоха до ликвидацията на едно от дружествата. Сградата на кино „Москва“ в центъра на града работи като кафене. Кино „Смирненски“ беше върнато на бившите собственици, които впоследствие го продадоха на „Главболгарстрой“ и сега на на мястото й се строи модерен бизнес център. Голямото кино „Освобождение“ бе превърнато в бинго зала.

Голямото градско кино „Димитър Благоев“ – Разград, след закриването му е било бинго заа, а от година там е отворил врати нов бар.

Преди 1989 г. в Пазарджик имаше три кина. Удовлетворени реституционни претенции към бившите киносалони ОФ и „Устрем“ ги превърнаха още през 2000 г. съответно в бинго зала и денс клуб „Ларго“. Бившето кино „Млада гвардия“, а впоследствие кино „Култура“, беше приватизирано от „Мултиплекс Пазарджик“ ООД, но в него не се развиваше кинодейност. Така доста години живеещите в Пазарджик пътуваха до Пловдив, за да гледат прожекции. От известно време насам любителите на филмовото изкуство имат кино с два салона.

В края на 70-те в зала №1 на кино „Родина“, добричлии са гледали българската киноепопея за борбата на комунистите през Отечествената война „Войници на свободата“. Днес тук има всичко друго, но не и кино.

От 25 години в кината „Добрич“ и „Родина“ в добруджанския град Добрич не са прожектирани филми. Старите киносалони в центъра на града, всеки с по две зали, отдавна са превърнати в търговски сгради. Вместо билети в „Добрич“ се продава бяла техника. Сградата на „Родина“ е обособена на магазинчета и офиси. През 1998 г. в града отваря врати т.нар. кино-клуб „Икар“. То разполага с две кинозали с капацитет 80 и 25 места, кафе и клубна зона. От 4 години има и 3D прожекции.

Във Враца се чувстват късметлии. След 10-годишна пауза старото кино „Метропол“ има нов живот. За да се случи това обаче, местните се вдигнали на бунт. А усетили липсата на кино, след като изгледали гостуващата прожекция „Живи легенди“ на Ники Илиев.

Пред кино „Никола Калъпчиев“ в Благоевград. В зората на демокрацията то е преустроено в бинго зала. В момента там има “Билла“, други магазини и офиси.

В Благоевград положението не е по-розово. Единственото кино, което работи в 70-хилядния студентски град, е CINEMAX. От 20 години то върти лентите в някогашната зала на Дома на профсъюзите. Разполага с около 500 места и заместило затвореното след 10 ноември 1989 г. кино “Никола Калъпчиев”. Двата салона на старото кино са претърпели няколко трансформации. Големият е бил бинго зала, която сега е офис на мобилен оператор и хипермаркет. Някогашният малък салон пък е казино.

На пъпа на Пловдив бившето кино „Балкан“  бе превърнато в бинго зала, а кино „Христо Ботев“, намиращо се в сграда от 1894 г., стана луксозния център „Екселсиор“. Други две кина станаха дискотеки – „Тракия“ и „Въстаник“. Тук-там просветват и положителни примери: Пловдив например ще реновира най-голямото си кино от времето на соца „Комсомол“, после „Космос“ , но дали това щеше да се случи, ако Градът на тепетата не бе избран за европейска столица на културата?

Емблематичното за софиянци кино „Изток“ намиращо се в едноименния квартал, от няколко години е магазин за хранителни стоки на известна верига.

В София от съществувалите до промените от 1989 г. трийсетина киносалона днес съхранилите се в това си качество се броят на пръстите на едната ръка: „Одеон“ (бивше филмотечно кино „Дружба“) „Влайкова“, Дом на киното (бивше „Севастопол“). На културата служат май само 3 от помещенията, ползвани някога за филмови прожекции: в старото кино „Левски“ сега гостуват театрални спектакли под лъскавата шапка на Сити Марк Арт Център, а някогашните „Млада гвардия“ и „Витоша“ са книжарници.

Елегантното навремето кино „Сердика“ бе разрушено миналата година, за да отвори място за елитен хотел,„Изток“ и „Култура“ се превърнаха в магазини на големи хранителни вериги, на мястото на кино „Славейков“ се похапват картофки и бургери, „Димитър Благоев“, поживяло и като „Европа Палас“, стои заключено, отсреща „Москва“ е базар.

Известните в миналото „Аура“, „Иван Вазов“, „Георги Димитров“, „Македония“, „Красно село“ приютяват фолкклубове, казина, дрехи втора употреба или просто… руини. Емблематичното лятно кино „Мир“ пък е платен паркинг. Останалото са мултиплекси. Излишно е да споменаваме, че и тук модерните кина са в моловете, както и в модерните кино комплекси „Арена“.

Кино „Георги Димитров“ в Михайловград. То е разполагало с две зали-малка и голяма. На мястото на малката днес се помещава прочутата дискотека „Клеопатра“, а там където е била голямата е издигнат търговски център.

В Русе от предишните осем зимни и едно лятно кино в момента не работи нито едно.  На мястото на някогашното лятно кино „Аврора“ сега се издигат кооперации с жилища и офиси. В бинго зала е превърнато друго старо русенско кино – „Одеон“. Киното в Дома на културата също не функционира, а шивашки компании ползват някогашното „Здравец“. Е, вече и русенци си имат мол, в който могат да се гледат актуалните филмови заглавия.

Така е от години и във Велико Търново. Там киното от 10 години е в мола. Големият кино комплекс „Полтава“ със 720-те си места отдавна е отишъл на кино. В бинго зала и впоследствие в търговски център е превърнато и друго популярно местно кино – в читалище „Искра“.

Големият салон на кино „Септември“ в Бургас от години не е посрещал киноманите на морския град. Сега тук се помещава търговски център.

В Бургас всички стари кина са станали казина и магазини, но в града има киносалон в мола.

Всички стари кина в Бургас например вече са превърнати в казина, бинго зали, търговски центрове и заведения за бързо хранене. Така например централните кина „Септември“ и „Родина“ станаха търговско-развлекателни центрове. Лятното кино в града беше превърнато в сгради с офиси и ресторанти. От 2012 г. в сградата на Драматичен театър „Адриана Будевска” бе направено общинско кино, носещо същото име. То няма редовни прожекции и публика, а се провеждат фестивали като „София филм фест на брега“, филмовият фестивал MENAR и др. В останалото време там се играят камерни театрални постановки. Все пак бургазлии имат мол, където могат да гледат актуалните филми.

Годините, когато в Лом имаше голямо кино

Така, ако перифразираме поговорката Овцете изядоха хората се стига до Мултиплексите изядоха стария киносалон. Не че някой тъжи за тесните и скърцащи седалки в овехтялата и прашна зала. Това е всъщност изражение на една глобална тенденция, променила начина на гледане на филми в Европа.

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител