Родил съм се точно преди 60 години, така че съм на една възраст с Европейската общност. По тази причина, моля ми позволите по-личен размисъл днес. Както знаете, понякога мястото на раждане е дори по-важно от датата на раждане. В моя случай то е град Гданск, упорито строен стотици години от поляци и германци, от холандци, от евреи, от шотландци и французи. През 1945 година, инцидентно също през март, за няколко дни Хитлер и Сталин разрушиха моя роден град. Той беше изгорен до основи.

Бях на 8 години, когато Общността създаде единен съвет и единна комисия чрез Договора за сливането; пътят, по който минавах тогава всеки ден за училище, още водеше  през развалините на изгорения град. За мене Втората световна война не е абстракция.

През 1980 г., година след първите избори за Европейски парламент, в моя Гданск се роди движението "Солидарност". Бях там тогава, в гданската корабостроителница, между работниците, заедно с Лех Валенса, който имаше смелостта извика истината за нашите мечти в лицето на комунистическия режим. Това бяха прости мечти: за човешко достойнство, за свобода и демокрация. По това време всички ние гледахме към Запада, към свободна и обединяваща се Европа, инстинктивно чувствайки, че това е бъдещето, за което мечтаехме. И въпреки че срещу нас бяха изпратени танкове и войски, тези мечти продължиха да живеят.

Когато през 1987 г. Единният европейск акт (началото на единния пазар) влезе в сила, ние в Полша се подготвяхме за последната битка. "Солидарност" победи и скоро след това Берлинската стена също падна: пътят за Европа се отвори за нас. И 20 години по-късно, вече като полски министър-председател, откривах най-модерния стадион в Европа, разбира се, в родния ми град Гданск. Градът, който тогава беше напълно построен отново и красив както никога преди. Моята страна беше вече 8 години в Европейския съюз.

Спомням си този кратък ход на историята днес, само за да подсетя всички, че за милиони хора - и днес тези милиони ще манифестират по улиците на нашите столици, в Рим, във Варшава, дори в Лондон - Европейският съюз не е лозунги, не е процедури, не е регламенти. Нашият съюз е гаранция, че свободата, достойнството, демокрацята и независимостта не са вече само наши мечти, но всекидневна реалност.

Повече от половината от живота ми живях зад Желязната завеса, където беше забранено дори да мечтаеш за тези ценности. Да, тогава това наистина беше Европа на две скорости. И затова днес имам правото високо да повторя тази проста истина, че нищо в нашия живот не ни е дадено завинаги, че да построиш свободен свят трябват време, големи усилия и жертви. Затова то е постигнато на толкова малко места по Земята. И все пак ние го направихме. Да разрушиш такъв свят, е много лесно. Трябва само кратък момент. Както някога се случи с моя Гданск.

Днес в Рим подновяваме уникалния съюз на свободни държави, който беше заченат пред 60 години от нашите предци. По това време те не обсъждаха много скорости, не измисляха изходи, но въпреки всички трагични обстоятелства на най-новата история те вложиха цялата си вяра в единството на Европа. Те имаха смелостта на Колумб да влязат в непознати води, да открият Нов свят.

И така, кажете ми: защо трябва да губим доверие в целта на единството днес? Само защото е станало наша реалност? Или защото то ни отегчава и уморява?

Европа като политическa единица или ще бъде обединена, или няма да я бъде изобщо. Само обединена Европа може да бъде суверенна Европа спрямо останалия свят. И само суверенна Европа гарантира независимостта на своите нации, гарантира свободата на своите граждани. Единството на Европа не е бюрократичен модел. То е набор от общи ценности и демократични стандарти. Днес не стига да призовеш за единство и да протестираш срещу многото скорости. Много по-важно е да спазваме общите ни правила като човешките права и гражданските свободи, свободата на словота и свободата на събранията, спирачките и противотежестите и върховенството на закона. Това е истинската основа на нашето единство.

Съюзът след Рим трябва да бъде повече от преди Съюз на същите принципи, Съюз на външен суверенитет, Съюз на политическо единство. Докажете днес, че вие сте лидерите на Европа, че ви е грижа за това велико наследство, което ни завещаха героите на европейската интеграция преди 60 години.

Благодаря ви.