Владимир Путин обмисля оставката си, но това ще стане най-рано през 2024 г., заявява Михаил Ходорковски в интервю за “Зюддойче цайтунг”. Някогашният приближен на руския президент, превърнал се впоследствие в негов яростен критик и отявлен враг, представя и вижданията си за Русия при и след Путин. В момента бившият олигарх живее в изгнание в Лондон, след като през декември 2013 г. беше освободен от трудов лагер.

Ходорковски е убеден, че “в Русия действа феодално-престъпна система, оглавявана от Путин”. Неговата власт обаче не била безгранична. Като такъв модел тази система била обречена и краят й щял да настъпи, когато се разпростре във всички кътчета на страната. Сега Путин разпределял “порциите” и си затварял очите пред разрухата на правовата държава.

На въпрос на интервюиращия Юлиан Ханс доколко в момента Путин е силен, след като на Запад вярват, че е манипулирал президентските избори в САЩ и същевременно клати Европа, Ходорковски заявява, че в известна степен западните общества са изгубили способност за отбрана. За последните 25 години Западът разпилял сили. По думите му проблемът изобщо не бил в мощта на Путин, а в западното общество като цяло.

С оглед предстоящите в Русия през 2018 г. президентски избори Ходорковски е убеден, че не би могло да се очаква промяна в отношенията между държавната власт и опозицията. Единствено по лични съображения Путин обмислял оставка най-рано през 2024 г. Длъжен бил обаче още отсега да предприеме решителни стъпки. Една от тях била да помисли за свой наследник.

“Това не изключва определен риск и аз не знам дали той ще поеме по този път”, изказва съмнение Ходорковски.

След оставка никой в Русия не би могъл да гарантира на Путин неприкосновеност:

“Точно в това е проблемът. Ето защо е нужно да бъде изработен някакъв модел, но ще са нужни години. Подобен модел би могъл да действа единствено с участието на Запада.”

Западната демокрация била резултат от извървян дълъг път. На въпрос какво ще се случи след Путин, отговорът е:

“На Русия й предстои да мине по този път и решаващият въпрос е кога ще бъде направена първата стъпка. Убеден съм, че първата стъпка е изграждането на правова държава.”

Ходорковски излага тезата си:

“Да вземем правосъдието. У нас за година се гледат 2 милиона наказателни дела. Имаме закони, но съдиите добре знаят, че прилагането им не е задължително. Появят ли се съмнения, най-добре е да се пита началството. И това съвсем не е рядкост. Дори да е при 2 на сто от случаите, това са 40 000 съдебни дела, решени по политически причини. Как да решиш едно дело? Президентската администрация просто не е в състояние да се справи с такъв обем и съветва: “Решавайте сами, ръководени от волята на президента.” Всички започват да прилагат тази воля по собствено усмотрение. В резултат зад решетки попадат дребни риби. В ерата на информираността на обществото не са нужни много подобни погрешни решения, за да се появи чувство за беззаконие.”

Подобен проблем имало и в икономиката.

“Отколешният приятел на Путин, бившият сътрудник на КГБ Сергей Чемезов, сам по себе си не е лош мениджър. Но в оглавявания от него концерн “Ростех” влизат над 700 компании от всички възможни отрасли. Как да ги контролираш? Всички те обаче напират да са под крилото на “Ростех”. Удаде ли ти се да се докопаш до самия връх, то ти се оказваш в свободно от действията на законите пространство”, коментира Ходорковски.

“Да допуснем, че утре върху главата на Путин се стовари тухла. Кой ще заеме мястото му? По закон това би следвало да е министър-председателят Дмитрий Медведев. В такъв случай той би бил изправен пред избор. Сяда на кръглата маса със силоваците. Ще трябва да търси баланс между хора, като шефа на Съвета за сигурност на Руската федерация Николай Патрушев, титуляра на отбранителното министерство Сергей Шойгу, на МВР Владимир Колоколцев, президента на Чечня Рамзан Кадиров и шефа на нефтения концерн “Роснефт Игор Сечин.”

За разлика от Путин обаче Медведев не се радвал на авторитет сред тези хора. Те не били зависими от него. Подобна кръгла маса щяла по-скоро да прилича на “военна хунта”, с която никой по света не би водил преговори.

“На второ място Медведев би могъл да се обърне към обществени и политически сили. Тогава на кръглата маса би трябвало да бъдат поканени хора, като Генадий Зюганов или по-млади представители на компартията, бившият финансов министър Алексей Кудрин, опозиционният политик Алексей Навални”, Ходорковски, а вероятно и някой от националистите. Също и някой губернатор със силни позиции, примерно кметът на Москва Сергей Собянин. И всички тези хора ще трябва да обсъждат реформи”, посочва Ходорковски.

Що се отнасяло до силовите ведомства, то те биха били готови да служат на държавната власт, ако прозрат, че това действително е реалната власт.

За себе си Ходорковски казва:

“Аз съм човек с идеи. Още в детската градина мечтаех да стана директор на фабрика. Бях убеден, че ще постигна целта си и упорито я преследвах. Естествено, че има ситуации, при които никога не бива да си безучастен наблюдател. Когато бушува пожар, трябва да се взима решение. Но винаги съм виждал ролята си в демократична Русия като човек, градящ промишленост. Това е, което действително умея да правя добре. Днешната ми цел е Русия като правова държава. И това у нас ще се случи – още в моя живот.”