Единствено при медиите няма видимо подобрение от членството ни в ЕС

Десетте години членство на България в Европейския съюз е един от най-успешните периоди в българската история. Във всички сфери на обществения, политическия и икономическия живот се отбелязва напредък. Единствено в областта на медиите няма "видими подобрения". Не са задоволителни и постигнатите резултати по отношение на борбата с корупцията и съдебната реформа. Проблем е "липсата на форми на институционална отговорност за действията на прокуратурата и специално на нейното ръководство". Това са част от заключенията в работния вариант на доклада "10 години България в Европейския съюз: ползи и предизвикателства". Документът е подготвен от Центъра за либерални стратегии по поръчка на представителството на Европейската комисия у нас, който ще бъде представен в четвъртък в Дома на Европа в София. Междувременно в отворено писмо 12 посланици на страни от ЕС в София подкрепиха запазването на наблюдението на Брюксел над България. Поводът за писмото са атаките срещу наблюдението в медиите на Делян Пеевски и близките до него издания. Посланиците заявяват, че подкрепят Европейската комисия и гарантират за експертите, които пишат докладите. Медиите се използват за политически и бизнес интереси В областта на медиите членството на страната в ЕС не води до видими подобрения, смятат от Центъра за либерални стратегии (ЦЛС). Нещо повече в много медии се влошава качеството на журналистиката. Имена в доклада не са посочени. Свободата на медиите обаче няма пряка връзка с членството в ЕС, а се "дължи на глобални процеси в медийните пазари и негативния ефект върху тях от глобалната икономическа и финансова криза", посочват от ЦЛС. Един от основните проблеми в този сектор е, че финансово неустойчивите медии се превръщат в инструмент за обслужване на бизнес и политически интереси, като медиите стават ключов елемент от "захващането на държавата". Икономическите фактори за това са финансова неустойчивост, концентрация и непрозрачна собственост, посочват от ЦЛС. Още преди присъединяването на България към ЕС започва оттеглянето на чужди собственици поради срива на приходите от реклама и процесите на монополизиране на вестникарския и медиен пазар. Формират се медийни групи с често непрозрачни връзки с бизнес и политически кръгове, които използват медиите за прокарване на бизнес и политическите си интереси, включително и за създаване на партии, смятат от ЦЛС. Най-пресният пример е с вече несъществуващата партия "България без цензура" на Николай Бареков, която влезе в предишния парламент с помощта на фалиралата КТБ и мажоритарния й собственик Цветан Василев. Европейската комисия реагира на проблемите на среща на журналисти с вицeпрезидента и комисар по телекомуникациите Нели Крус през септември 2012. Тогава бе поставен въпросът темата за медийна среда да се включи в мониторинговия механизъм. Следва официално писмо на ЕК до българския премиер с препоръка да се гарантира прозрачност в медийната собствеността и медиен плурализъм. Резултатът е известно, но не пълно (заради офшорни регистрации) осветляване собствеността в периодичния печат. При вече поставени в зависимост медии, финансирането с евросредства за комуникационни кампании не подпомага засилването на независимостта им, посочват от ЦЛС. Пикът с финансирането на медии с евросредства е през 2013 г., когато са раздадени 32 млн. лв. на медии без ясни правила. Практиката продължава до края на предишния програмен период - 2007-2013 г. В опит да се промени тази практика през 2015 г. е въведен публичен регистър на евросредствата за медии. През 2016 г. е приет нов Закон за обществените поръчки, но за медиите отново остава старото положение и европарите за радиа и телевизии се разпределят без обществени поръчки. Оправданието е транспонирането на европейска директива, въпреки че внимателният й прочит не поддържа такава мярка, отбелязват от ЦЛС. През март 2016 г. е наложен мораториум върху тези средства до въвеждането през юли 2016 г. на по-ясна методология за разпределението им. Въвеждането на ясни правила е стъпка в правилната посока за преодоляване на подозренията, че евросредства биват използвани за натиск над медии и журналисти и купуване на медиен комфорт от страна на управляващите. В тази ситуация синхронизирането на националното с европейското законодателство се използва често като параван за лобистки поправки срещу обществения интерес, смятат от ЦЛС. Щетите са значителни - прокарване на нелегитимни интереси, подриване доверието в европейското и националното законодателство, лошо качество на приетото законодателство, необходимост от постоянни поправки и нарушаване на предвидимостта, което е базов принцип на правовата държава. Евромониторингът доведе до промени, но резултатите не са видими ЕС има безспорна заслуга и в поставянето на проблема за борбата с корупцията и реформата на неефективната съдебна система като приоритетни за българското общество. Още в предприсъединителния период в редовните доклади на Еврокомисията те са изведени като основни слабости, подриващи способността на страната ефективно да се интегрира в ЕС. Затова мониторингът над тези две области се запази и след 2007 г. в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП). Този механизъм доведе и до сериозни промени в законодателството и организацията на публичните институции у нас, дори до конституционни промени, е посочено в доклада. По отношение реформата на съдебната система успехите могат да бъдат обобщени като сериозни ревизии на законодателната рамка и по-добра институционализация на независимостта на съдиите. Възникването на професионални съдийски общности, които не се страхуват да изразяват мнение и да търсят отговорност на висшето ръководство е позитивен факт, е отбелязано в документа. Същевременно продължават проблемите с липсата на форми на институционална отговорност за действията на прокуратурата и специално на нейното ръководство, е посочено в доклада. В него е отбелязано, че разделянето на ВСС на два панела, макар и позитивна стъпка, засега не дава нужните резултати и ефектът му предстои да бъде оценен. Като цяло Механизмът за сътрудничество и проверка представлява добър механизъм за установяване на проблемите и за изработване на управленските приоритети, но прилагането им на практика е изцяло в сферата на компетентност на българските институции и тук е коренът на установените проблеми, смятат от ЦЛС. Междувременно в отворено писмо 12 посланици на страни от ЕС в София, подкрепиха запазването на наблюдението на Брюксел над България. Поводът за писмото са атаките срещу наблюдението в медиите на Делян Пеевски и близките до него издания. Посланиците заявяват, че подкрепят Европейската комисия и гарантират за експертите, които пишат докладите. От писмото на дипломатите става ясно, че наблюдението е единственият начин българските власти да бъдат принудени да правят някакви реформи. "Мониторингът продължава да бъде подходящ инструмент в помощ на България и нейните усилия за реформи", заявяват те. Дипломатите допълват, че единствено от българските власти зависи дали критериите, които ЕК поставя, ще бъдат изпълнени. Подписани под писмото са посланиците на Австрия, Белгия, Дания, Франция, Финландия, Германия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Полша, Швеция, Великобритания. --------------- This publication has been produced within the partnership with Osservatorio Balcani e Caucaso for the European Centre for Press and Media Freedom (ECPMF), co-funded by the European Commission. The contents of this publication are the sole responsibility of media partner Mediapool.bg and can in no way be taken to reflect the views of the European Union.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/edinstveno-pri-mediite-nyama-vidimo-podobrenie-ot-chlenstvoto-ni-v-es-news262024.html

Свързани новини: