ДПС е в криза и загуби традиционната роля на балансьор в парламента

 

- Г-н Георгиев, ГЕРБ отново е първа политическа сила, въпреки че в края на кампанията БСП сякаш бе дръпнала преди нея. Какво ги изтласка отново на върха?

- През тази кампания наблюдавахме няколко основни неща. На първо място, мобилизация на вота както за ГЕРБ, така и за БСП. На второ място, имаше различни фази и тези по време на кампанията. Можем да разделим кампанията на две части - в първата половина се предлагаха политики, които преди всичко бяха или в центъра, или вляво. ГЕРБ обещаваше повишаване на доходите в сферата на образованието, БСП говореше за повишаване на доходи, на пенсии. През първата половина кампанията имаше по-скоро социален характер. През последните 10 дни геополитическото говорене измести фокуса, което доведе и до различна динамика. А това предизвика и различния резултат, който се отличава от прогнозите в рамките на предизборната кампания.

ГЕРБ успя да мобилизира в по-голяма степен колебаещи се гласоподаватели. Успя да открадне и тези, които се колебаеха дали да гласуват за малките десни партии. БСП успя да мобилизира в голяма степен потенциала, с който разполага в днешната ситуация. БСП много трудно може да събере повече от 1 млн. гласа на партийни избори, които коренно се различават от президентските.

- БСП почти достигна тези 1 млн. гласа. Загуба или победа е това за социалистите на този етап?

- От гледна точка на количествените изражения, това е много сериозен успех за БСП - удвояване на мандатите в НС, почти удвояване на вота в сравнение с този от 2014 г. В същото време си даваме сметка, че гласоподавателите, които са в център-дясно, така или иначе са повече. БСП все още носи тежка социална стигма в българското общество, но като че ли сигналът й към него е: "Ние се възстановяваме, ние имаме потенциал. Ние сме живи и да, ние сме незаобиколим фактор в българската политика."

- Корнелия Нинова преформатира коалицията за парламентарните избори. Полезен ли беше този ход?

- Като цяло изигра положителна роля. Беше важно за българите да видят по-свежи идеи, да видят нови лица, да чуят по-категорично и ясно говорене, да видят заемане на позиция, която може да бъде отстоявана... Нещо, което левият гласоподавател като че ли беше отвикнал да вижда през последните десетина години.

- Разрояването на десните доведе до излизането им от парламента. Губи ли някой от този развой?

- Всички десни малки партии губят, единственият печеливш е ГЕРБ. ГЕРБ успя да консолидира в много голяма степен десните гласоподаватели в България, оставяйки трите малки формации - "Нова република", Реформаторски блок и "Да, България", да си поделят средно по около 100 хил. гласа, което в този случай със сигурност не беше достатъчно. Тежка стратегическа грешка на малките десни партии беше да не намерят начин да се консолидират и да работят заедно за тези избори. Те остават и без партийна субсидия, и без партийна централа. Това важи и за малката лява коалиция "АБВ-Движение 21". Малките партии и вляво, и вдясно са големите губещи на тези избори.

- В НС ще има и нов политически субект - "Воля" на Веселин Марешки. Това по какъв начин ще се отрази на парламентарния живот?

- Много е рано да се каже, тъй като не познаваме толкова добре г-н Марешки и неговата формация. Първо, ще се запознаем с лицата, които ще влязат в неговата ПГ. Тепърва ще се запознаваме и с техните тези и поведение. Даваме си сметка, че това е най-малката парламентарна група, която обаче в една или в друга ситуация може да подпомага ключови решения на парламента или на правителството, ако това е необходимо или нужно. Много е трудно обаче да прогнозираме системно каква ще бъде ролята на "Воля" в парламента.

- ДОСТ успя да открадне гласове от ДПС, имаше и напрежение около новата формация и начина, по който се пропагандираше, както и намесата на Турция в изборите. Наля ли това гласове при патриотичните формации или тепърва ще очакваме развитие?

- Трябва да обърнем внимание на разрива, на разбиването на турския вот между ДПС и ДОСТ. За първи път наблюдаваме нещо толкова сериозно в този електорален корпус. Очевидно ДПС е в криза, нещо повече - за първи път през последните 20 г. ще наблюдаваме толкова малка парламентарна група на Движението за права и свободи. Това автоматично измества ДПС от неговата традиционна роля на балансьор в парламента.

Заявката на ДОСТ не е за пренебрегване и за подценяване. Очевидно става въпрос за сериозна организация и за сериозен потенциал за генериране на гласове по един или друг начин.

Ако погледнем данните от изборите, ще видим, че патриотите не набират преднина и не реализират потенциала, който видяхме по време на президентските избори. Нещо повече, сумарният вот за трите формации през 2014 г., гласовете, които са събрали тогава, са повече от гласовете, които в момента успяват да получат. Това говори за разколебаване, за невъзможност за по-силна мобилизация на този националистически патриотичен вот. Нещо повече - данните от екзитпол ни показват, че едва 30% от гласувалите за "Атака" през 2014 г. в момента подкрепят "Обединени патриоти". Това потвърждава и тезата, че макар постигнатите резултати да не са за пренебрегване, "Обединени патриоти" не успяха да реализират това, което всички предричаха.

- Заради Турция бяха наложени и ограничения в изборните секции в страни извън ЕС. Как това се отрази на вота зад граница?

- Като че ли няма толкова сериозно отражение. Ако има някакъв ефект, то е, че гласовете от турските секции са малко по-малко, отколкото на предишните избори - заради чисто административните спънки процесът беше забавен. От друга страна, видяхме, че и българите зад граница, зад западната граница на България, т.е. всички, които са в Западна Европа и САЩ включително, не проявиха забележителна активност. Сега не можем да говорим за някаква свръхизбирателна активност на гласувалите зад граница, общо взето, този процес като че ли се балансира. Има по-скоро етичен и със сигурност политически въпрос - доколко можем да ограничаваме едни български граждани да гласуват за сметка на други. Имам предвид въвеждането на ограничения за брой избирателни секции в различни държави. Не съм много сигурен, че аргументът "ЕС или извън ЕС" може да бъде валиден на 100% от случаите.

- В момента нито една от двете големи парламентарни партии не може да сформира самостоятелен кабинет. Ще успеят ли ГЕРБ все пак?

- Тепърва ще започнат преговорите. Допускам, че процесът ще бъде доста тежък поради няколко причини. Корнелия Нинова категорично заяви, че няма да участва дори и в разговори за съставяне на правителство с мандат на ГЕРБ. Това обаче не даде отговор на въпроса, ако се връчи мандат на БСП, дали биха поканили ГЕРБ за преговори в тази посока. Преди това обаче ГЕРБ ще трябва да положат усилия да намерят общия знаменател с малки формации като "Воля" и патриотите.

Изключвам ДПС, тъй като и БСП, и ГЕРБ категорично заявиха, че не биха направили правителство, или не биха преговаряли с Движението за права и свободи. Интересно е какво ще се случи в следващите два дни, тъй като Бойко Борисов в момента е на среща на лидерите на ЕНП в Малта. ЕНП поне официално има резерви по отношение на националистически и патриотични формации, каквито са "Обединени патриоти". Интересно е да наблюдавам поведението на г-н Борисов и какво ще каже, след като се върне от това посещение. Допускам, че то може да окаже някаква роля при евентуалните преговори, които би трябвало да започнат следващата седмица. С две думи - труден процес. Няма как отсега да прогнозираме съставянето на едно или друго правителство с информацията, с която разполагаме.

- Споменахте, че не е изключена коалиция ГЕРБ-БСП може би. Полезен ли ще е този ход за двете партии?

- За двете партии със сигурност няма да бъде полезен. Той може да бъде полезен за държавата, защото би внесъл стабилност. За партиите обаче подобен ход би нанесъл сериозни щети. По данни на агенция "Афис" отпреди три седмици вариантът широка коалиция между БСП и ГЕРБ е най-непредпочитаният - едва 9% от българските граждани биха приели възможна коалиция между ГЕРБ и БСП. От тази гледна точка това ща нанесе сериозна вреда и за ГЕРБ, и за БСП.