Да позлатиш среброто

 Когато Корнелия Нинова пое БСП, изглеждаше, че тя застава начело на една ликвидационна комисия. Партията ѝ се ползваше с обществена подкрепа, три пъти по-ниска от ГЕРБ, не успяваше да разчете обществените настроения и което е най-лошо - сякаш се бе примирила с новата си роля. Мнозина анализатори пророкуваха как тя вече е тръгнала по пътя на СДС и НДСВ към своята историческа маргинализация.

И тогава дойде кампанията за президентските избори. Румен Радев се оказа изключителна находка. Внушаваща респект военна кариера, обрано и изпълнено с достойнство поведение, липса на крайни послания - всичко това му помогна не просто да се открои ярко в хода на кампанията, но и да влезе в ролята на антипод на самата политическа класа. Нещо, което му донесе и огромни дивиденти.

 

Всъщност решението на Борисов да не се кандидатира за президент се оказа спасително за самия него. Дори той нямаше шансове срещу настоящия държавен глава. Вторият му спасителен ход бе инициирането на предсрочните избори. С което навреме стопира един процес, който щеше да се завихря тепърва и да го повлече към общественото дъно.

 

На пръв поглед изглежда, че Борисов за пореден път успя. Но всъщност инициативата може да се окаже в ръцете на Корнелия Нинова. Второто място и стоенето в опозиция ѝ открива прекрасната възможност да превърне своите слаби страни в инструмент за нанасянето на стратегическо поражение на ГЕРБ. Което да донесе трайна дестабилизация и разрояване задълго на десницата и оттук - БСП да се превърне в единствения крупен политически играч. Да бъдеш великан, заобиколен от джуджета, е възможно най-привилегированата позиция, за която една партия може да си мечтае.

 

Победата в президентските избори изстреля рейтинга на социалистическата партия рязко нагоре, но заедно с това отключи и мобилизационните инстинкти вдясно. ГЕРБ за първи път получиха повече гласове, отколкото на предходните парламентарни избори. Досега техният тренд бе низходящ.

 

Което открива нов етап на политическото съревнование. От едната страна ще стои възможността на ГЕРБ да изпълнява функцията на политически щит срещу идването на ново ляво управление, а от другата страна - капацитетът на БСП да задържи и да акумулира нов протестен вот.

 

БСП вложи огромна енергия, за да спечели изборите. Дори прекалена. И тук не става въпрос за така артикулираните днес „некоректни” изказвания. Имам предвид официалното поемане на ангажименти, които бяха изначално неизпълними и които щяха да дамгосат трайно левицата, ако тя беше успяла да сформира кабинет. Във вътрешен план това бе обещанието да превърне България в общност от НЕ-бедни хора, което е по-нереално от 800-те дни на Симеон. Във външен план заканата, че ще наложим вето върху продължаването на санкциите срещу Русия, предполагаше една тотална изолация на България, като спирането на еврофондовете щеше да бъде най-малкото, с което щяхме да се сблъскаме. Заставайки днес в опозиция, партията получи възможността елегантно да дезавуира собствените си предизборни послания.

 

От друга страна, БСП, дори да бе спечелила изборите, едва ли щеше да има възможността да сформира стабилен кабинет. Тя трябваше да заплати на евентуалните си партньори завишена цена, за да преглътнат те риска от управление в непознат за тях формат. А срещу себе си щеше да има един ожесточен опозиционен фронт: ГЕРБ с неистовата си жажда за власт, старата десница, амбицирана възможно най-скоро да се върне на политическата сцена, за да не бъде забравена, и ако се добави евентуално гражданско недоволство, оглавено от екипа на Слави Трифонов, положението ставаше неудържимо.

 

На фона на подобна переспектива, независимо от изборния резултат, за социалистите е не просто печелившо, а направо е спасително стоенето в опозиция. Те обективно ще бъдат бенефициенти от съществуването на една власт, която прекалено дълго се задържа за нашите условия. Трето правителство на ГЕРБ, независмо от състава и подкрепата, с която се ползва, ще поражда все повече досада и много малко надежда. Оттук ще девалвират и двете му основни носещи конструкции - харизмата на Борисов и страхът от бъдещо управление на БСП.

 

Което не означава, че социалистите просто трябва пасивно да чакат. Необходимо е да не се подхлъзват от думите на разни анализатори, че партията е загубила от острия тон на предизборната си кампания. Може да се спори защо ГЕРБ не е бил победен, но си има обективни причини защо БСП успя да удвои електоралния си резултат. И отговорът е: защото тя бе енергична опозиция, която за първи път бе реална конкуренция за Борисов и неговата партия. А попътно и заличи конкуренцията си вляво. Отклони ли се от досегашното си поведение, я очаква застоят от времето на Миков.

 

За „Позитано” е важно да устои на изкушенията на колаборционизма. Което представлява определена трудност. Борисов още отсега запя дитирамби за помирението, Валери Симеонов предлага съставянето на широк кабинет, а и като цяло изглежда, че обществото ни е уморено от избори и желае успокояване на обстановката. Изглежда, че БСП е поставена пред избора да преследва чисто егоистични свои цели или да заеме национално отговорна позиция.

 

Всъщност проблем няма. Дори се разкрива голяма възможност. Бидейки активна опозиция, тя ще изпълнява ролята, която й бе отредена от самата нация. Защото съставянето на голяма коалиция далеч не е белег за национална отговорност. В очите на обществото е тъкмо обратното. ГЕРБ също не би се решил да прави подобно нещо, но на него му е необходимо да управлява страната в условията на един негласен пакт за политическо примирие. В напрегната обстановка партията на Борисов се срива - и като обществено влияние, и като вътрешна устойчивост.

 

Но за да бъде действена опозиция, без да се стреми да дразни обществото с идеята за нови избори, БСП трябва да префокусира точката на своето усилие. Не да се опитва да дискредитира бъдещото правителство и парламентарно мнозинство, а да съсредоточи огъня си персонално по Бойко Борисов. Много ще ѝ помогне в това отношение прочитът как бе демонизиран Орешарски.

 

В обществото ни въпреки усилията на официалната пропаганда образът на Борисов е силно мразен. Социалистите трябва да раздуят това усещене до степен то да стане централна ос на политическия ни дебат и мерило за политическите нагласи у хората.

 

За целта трябва да се пипа твърдо. Всяко негово действие да се гледа под лупа, да се изобличават медиите, които прикриват гафовете му, да се припомнят старите му грехове, да се осмива неговата компетентност, да се извеждат негативите от управлението му, да се окарикатурява поведението му и др. Пресата трябва да бъде постоянна, защото подложен на натиск, Борисов греши. Понякога фатално.

 

Освен директна атака, БСП трябва да бъде отворена да подкрепя дискретно всички движения, които атакуват бъдещото управление. Както действаше ГЕРБ при протестите срещу Орешарски. За нея ще бъде изгодно да впише неусетно усилията си в един по-широк фронт, насочен срещу правителството, най-малкото за да снеме от себе си обвинението, че „клати лодката”. Напротив, ще може да твърди, че действа от позицията на защита на обществените настроения. От друга страна, у хората ще се изгради много по-плътен образ за негативите от самото управление, защото той ще бъде потвърждаван от множество източници, а не само от „Позитано”.

 

Постигне ли се дискредитиране на образа на Борисов, имплозията вътре в ГЕРБ ще стане неизбежна. Партията е изпълнена с амбиции, които само едноличният ѝ лидер може да удоволетворява и синхронизира в някаква степен. Без него нейното съществуване ще стане проблемно. И тя за трети път ще трябва да ходи на предсрочни избори, но вече в състояние на полуразпад.

 

glasove.com

 

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/278482_%D0%94%D0%B0+%D0%BF%D0%BE%D0%B7%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%88+%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B1%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%BE

Свързани новини: