Най-доброто от София Филм Фест от 1 до 5 април в Дом на киното

От 1 до 5 април София Филм Фест ще покаже най-доброто от 21-вото си издание в Дом на киното с програмата "BEST of the FEST". „Безбог” („Godless”, България-Дания-Франция, 2016) беше удостоен с Голямата награда „София – град на киното” за най-добър филм в Международния конкурс, както и с Наградата за най-добър български игрален филм, определена от международно жури на 21-вия София Филм Фест. Отличеният със „Златен леопард” в Локарно и две награди в Сараево, както и с голямата награда „Златна роза” филм на Ралица Петрова е „разтърсващо изследване на човешкия дух в копнежа му за чистота и изкупление”. Сюжетът следва една медицинска сестра, въвлечена в измама с фалшиви самоличности, която неочаквано проявява пристъп на човечност. „Светът – или поне българският свят – се дави в депресия, корупция и мизантропия. Любовта не съществува, макар че от време на време хората я търсят. Това е посланието на дебютния филм „Безбог” на режисьорката Ралица Петрова, филм, който си поставя за цел да покаже на зрителя цялата безрадостност в живота на посткомунистическа страна, където нищо не се променило”, пише „Варайъти”.  „Слава” („Glory”, България-Гърция, 2016) е най-новата творба на създателите на „Урок” Кристина Грозева и Петър Вълчанов , която беше удостоена с Наградата за най-добър балкански филм, осигурена от „Домейн Бойар” и с Наградата на гилдията на българските кинокритици за балкански филм. Разказът е базиран на действителни събития – кантонер намира разпилени на жп релсите милиони левове и ги предава в полицията. Властта го награждава за доблестната постъпка с ръчен часовник, който... не работи, а пиарката на министерството губи неговия, спомен от баща му. Оттук започва борбата на обикновения човек за запазване на достойнството му. В главните роли са Стефан Денолюбов, Маргита Гошева, Китодар Тодоров, Милко Лазаров, Иван Савов. Подобно „Урок” новият филм на Кристина Грозева и Петър Вълчанов се превърна във фестивален любимец, печелейки десетки отличия, сред които призове в Локарно, „Златна роза”-Варна, Задар и много други. Мексиканското предложение в документалния конкурс на 21-вия София Филм Фест - „Буря” („Tempest”, Мексико, 2016) на режисьорката Татяна Хуезо получи Наградата за най-добър документален филм. „Буря” е филмов разказ за парализиращата сила на страха: страхът като болест, която пречи на човека да защити живота си и бъдещето на децата си, страхът, който замъглява способностите му да мечтае и да се развива. Филмът е паралелно пътуване през живота на две жени - Мириам, която неочаквано е арестувана на работното си място и обвинена в съучастие в трафик на хора, без да има доказтелства за това, и Адела, която работи като клоун в пътуващ цирк и не може да забрави своята изчезнала дъщеря. Всяка от тези жени трябва да приеме своя страх и да живее с него – едната с насилието, другата с болката от загубата и самотата... „Буря” е носител на наградата „Ари Амира” от фестивала в Мюнхен ‘16, на наградата „Тим Хетерингтън” от Шефилд ‘16, удостоен е и с приза за най-добър документален от Лима ‘16. Късометражният „Дрехи” (България, 2016) на сценариста и режисьор Веселин Бойдев беше избранникът на международното жури, който получи Наградата JAMESON за български късометражен филм на 21-вия София Филм Фест. Историята проследява взаимоотношенията между двама братя, които наскоро са загубили баща си. Нещастието ги сплотява наново и братята правят опити да преодолеят отчуждението, докато събират и изнасят дрехите на покойника от родния си дом... Ролите са поверени на Филип Аврамов, Димитър Николов, Нели Монеджикова; оператор е Веселин Христов, автор на музиката е Владо Ковачев.  Най-новата творба на един от най-талантливите български режисьори Иглика Трифонова „Асансьор за пациенти” (България, 2017), имаше своята премиера в програмата на 21-вия София Филм Фест и получи ЛИДЛ Наградата на публиката за най-добър български филм. Зрителите в София ще имат възможност да видят отново историята за двама пациенти, чиято кратка среща в един болничен асансьор може да се окаже съдбоносна... „В „Асансьор за пациенти” си позволих работа с актьорите в изцяло импровизационен режим, - споделя Иглика Трифонова. - Работихме в голяма възбуда и решихме да отидем още по-далеч - всеки от актьорите вложи в ролята си нещо лично. Получи се особено, интимно вграждане в драматургията на филма. Актьорите са не само интерпретатори, а и обекти на изследване - същински герои...” И добавя: „Когато гледам тези моменти, аз се вълнувам. Винаги ще съм дълбоко благодарна на актьорите си за това доверие и съучастие. И винаги се питам – ще открие ли публиката личните моменти? Щастлива бях да работя с известни творци като Христо Гърбов, Светлана Янчева, Бойка Велкова, Ангелина Славова, Йордан Биков и с младите актьори Слава Дойчева, Мак Маринов, Александър Бенев и Тихомир Паунов...” Със сухата си почва и неприветливи пейзажи Приорат винаги е бил един от най-бедните райони на Каталония. Затова не е изненадващо, че в края на 70-те години никой не вярва на плановете на група хипита да съживят местното производство на вино, което през XVII в. е процъфтявало. Но в крайна сметка те успяват. Днес Приорат е един от най-важните региони за производство на вино в света. Лозари, ентусиасти и винопроизводители – те стават популярни като „Великолепната петорка” и разказват историята на виното на Приорат. „Може да правиш страхотно вино. Може да имаш най-добрия маркетинг, - казва един от лозарите, - но най-доброто вино е онова, което има история”. Режисьор на увлекателния документален разказ „Виното на Приорат” е Давид Фернандес де Кастро, а още една среща с неговия филм е предвидена в програмата BEST of the FEST на 7 април (петък) от 18.00 часа.  Предстои и още една специална среща с „Андре – гласът на виното” на режисьора Марк Челичев – това ще се случи на 12 април (сряда) от 19.00 часа. Увлекателният документален филм е епично пътешествие през живота на един руски емигрант, който променя света на виното. Марк всъщност разказва историята на своя прачичо - Андре Челичев, роден в руско аристократично семейство, преживял ужаса на руската революция и успял да стане известен като един от най-вещите познавачи на виното в Америка. Уникалният филм-портрет имаше своята световна премиера на тазгодишния фестивал в Берлин и е озвучен с гласа на актьора Рейф Файнс. Любовта на Андре към виното и философията му за живота са пример за няколко поколения последователи. „Това е един филм-приказка, която вдъхновява и вълнува истински”, възкликват медиите за „Андре – гласът на виното”.  Макар най-новият филм на Дейвид Макензи „На всяка цена” („Hell or High Water”, САЩ, 2016) да беше едно от най-обсъжданите заглавия в сезона на наградите, екипът му трябваше да се задоволи с четири номинации за „Оскар” 2017 (включително за най-добър филм), с по три номинации за „Златен Глобус” и БАФТА, както и с номинация за награда в „Особен поглед” на Кан 2016. Криминалният драматичен трилър има в актива си над 35 награди от най-различни филмови форуми по света и представлява история за сблъсъка между стария и новия Запад, в лицето на братята Тоби – примерен, но разведен баща, който се опитва да осигури по-добър живот за сина си, и Танер – избухлив мъж, бивш затворник, разчитащ винаги на оръжието си. Двамата се съюзяват, за да оберат клоновете на банката, която иска да вземе ипотекираните им семейни земи. Точно когато братята смятат, че планът за отмъщение ще проработи, съдбата ги среща със суров и вулгарен тексаски рейнджър, който търси последния си триумф, преди да се пенсионира... Джеф Бриджис, Крис Пайн и Бен Фостър, режисирани от Макензи – съвсем не е случаен изборът на екипа на „Кино и психоанализа”, които ще се фокусират за анализ именно върху своеобразния модерен уестърн - на 2 април (неделя) от 18.00 часа. Два дни по-късно, на 4 април (вторник) от 18.00 идва ред и на „Франц” – най-новият филм на режисьора Франсоа Озон , който също ще бъде представен във фестивалната рубрика „Кино и психоанализа”. Ето какво споделя Озон за своята работа по „Франц”: „Докато се подготвях за филма, осъзнах, че ако разкажа тази история в черно-бяло, ще я направя по-силна и по-реална. В крайна сметка нашите спомени от войната са в черно и бяло. Сметнах, че това ще е добър начин да пренеса зрителя още по-дълбоко в историята. А и от естетическа гледна точка периодът, върху който се фокусира филмът, е период на тъга и страдание – не мога да си го представя цветен. После обаче личните ми предпочитания за цвят надделяха и реших, че въпреки всичко ще е добре да го използвам, особено на определени места. Дадох на момичето, което отговаряше за локациите в Германия, картини на Каспар Давид Фридрих за отправна точка. Тя откри страхотни места, които исках да заснема в цвят. Така че го използвах, за да „залея” филма в определени епизоди, все едно животът разцъфва отново. Употребата на цвят е не толкова логическа, колкото емоционална.”

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_651657.html

Свързани новини: