Огромен паметник на руския император Александър II ще бъде поставен в Свищов, съобщи Нова телевизия. Там духовете вече са разбунени – едни се радват, други недоволстват, трети питат трябва да бъде приеман такъв голям подарък от Русия.

Според Нова тв решението е взето от Общинския съвет на 21 февруари. По думите на кмета Генчо Генчев, статуята е подарък от Балканския център за развитие и възстановяване (бел ред. – може би става дума за Балканския институт за възстановяване и развитие). Но преди поставянето щяло има обществено обсъждане. Изходът от което не е ясен. Ясно е само, че това е почти 9-метрова статуя на Зураб Церетели, която преди 4 години и половина, когато Вежди Рашидов посети Москва (с намерението да заведе там мъртвата Гена Димитрова), стоеше в една от залите в музея на Церетели, пълна с царски фигури и техни роднини, почти всички убити. А самият Церетели, президент на Руската художествена академия, направи колегата си Рашидов почетен академик.

Според руската Уикипедия Зураб Константинович Церетели (роден на 4 януари 1934 г. в Тбилиси) е съветски и руски живописец, скулптор, дизайнер, педагог, професор и президент на Руската художествена академия от 1997 г., академик на Академията на изкуствата на СССР, Народен художник на СССР, Герой на Социалистически труд, лауреат на Ленинска награда… Автор на над 5000 произведения на живописта, графиката, скулптури, монументално-декоративно изкуство (фрески, мозайки, пана) и др.

Според руската „сатирична Уикипедия“ Лукомория, Зураб Церетели е „безвкусен грузински гастарбайтер в двора на руските президенти, представящ се за скулптор и художник. Брат-близнак на Никита Михалков по линия на умелото усвояване на пари от държавния бюджет за култура. Неуморим трол в изкуството, прочут с нездравата си гигантомания и абсурдните си опуси. Явява се президент на Руската художествена академия и в духа на добрите стари традиции на гордите планински синове назначава на ръководни позиции свои роднини. А споменаването на Церетели е аналогично на споменаването на Уве Бол, когато става дума за непоносимо отвратителните му или абсурдни изваяния“.

Според сайта на неговия личен Музей-ателие, експозицията, разположена на три етажа, разказва за формирането и пътя в изкуството на Церетели, а също за връзките на неговото творчество с древното и съвременно изкуство на Грузия и с европейското изкуство на XX век.

А според мен, музеят, който Церетели си е направил сам с държавни пари, е поразително място. Вероятно съдържа повече произведения на скулптурата, живописта и графиката от Квадрат 500, заедно с филиал „Двореца“ – но все пак напомня повече на „Музея на социалистическото изкуство“. В него има поне две статуи на Лужков, правени по времето, когато е всевластен кмет на Москва. Едната го показва като Чистач, който с метла и лопата изчиства града от боклуци – а другата като митичен спортист, който с едната ръка играе тенис, с другия крак – футбол…

Най-прочутото, но и спорно произведение на Церетели е паметникът на Петър I. Издигнат е през 1997 г. на изкуствен остров в река Москва и е висок 98 метра. Според публикации в руски медии, въпросният паметник е преработена и видоизменена статуя на Колумб, която Церетели безуспешно предлагал на САЩ, Испания и страни от Латинска Америка през 1991-1992 г. за 500-годишнината от откриването на континента от европейците. В музея на Церетели малки варианти на паметниците на Колумб и Петър I са поставени един до друг – композициите са сходни, но подробностите се различават значително. Оригинален или не – този „Петър I“ успя да влезе в списъка на сайта Virtual Tourist на най-уродливите конструкции по света на почетното десето място.

Сред най-прочутите му произведения са още монументът „Дружба навеки“ в чест на двестагодишнината  (1783—1983) от присъединяването на Грузия към Русия (получил ироничното прозвище „Шашлик“), паметникът „Доброто побеждава Злото“ пред сградата на ООН в Ню Йорк, композицията „Да разрушим стената на недоверието“ в Лондон, бронзовата скулптура „Раждането на новия човек“ в Париж.

Площад Славейков