Президентските избори в Сърбия, които ще се проведат утре - 2 април, са важни не само за политическото бъдеще на Белград, но и за процесите, протичащи в Западните Балкани. И преди всичко за тяхното европеизиране.

Интригата, с която ще бъдат запомнени тези избори се разигра още преди насрочването на президентския вот в западната ни съседка. И тя бе в лагера на управляващата Сръбска прогресивна партия (СНС). Точно на своя 65-и рожден ден досегашният президент Томислав Николич даде ясен знак, че иска да се кандидатира за втори мандат на „Андричев венац“. Анонсът съвпадна с националния празник на Сърбия, който е на православния празник Сретение.

В интервю за сръбската редакция на прокремълската медия „Спутник“ Николич заяви, че ще се кандидатира за държавен глава. Реакцията на управляващата партия беше, че това няма стане. СНС се събра на спешно заседание и определи премиера Александър Вучич за свой кандидат във вота.

Ситуацията бе на ръба да се превърне от вътрешнопартиен конфликт в сериозен политически проблем за цяла Сърбия.

Общото минало

Връзката между Николич и Вучич датира твърде отдавна. Тя започва още в началото на 90-те години на миналия век, когато двамата бързо се издигат в йерархията на крайната националистическа Сръбска радикална партия в началото на разпада на бивша Югославия. И стават най-близките съратници на Войслав Шешел. Николич е кум на Шешел, а Вучич като по-млад политически функционер е определян за най-голямата надежда на радикалите.

По време на конфликта в Косово през 1999 година Шешел беше вицепремиер в сръбското правителство, а Вучич бе министър на информацията. Нещо, което още се помни е, че той лично отнемаше акредитациите на западните медии, работещи в тогавашна Съюзна република Югославия, заради „неправилно отразяване на сръбско-албанския конфликт в Косово“. 

През 2008 г. Томислав Николич драматично се отдели от крайната националистическа партия на Шешел и пое по собствен път. Като покани лично Вучич да му бъде заместник в новата умерено дясна формация, която създаде. Днес, близо 9 години по-късно, Вучич успя да овладее СНС и да измести основателя й Николич от нея.

Къде е Русия?

Настоящият президент винаги е изповядвал виждането си за сближаване между Сърбия и Русия. По време на посещението на Владимир Путин в Белград през есента на 2014 г. Николич го нарече „братко“. И го награди с най-високото държавно отличие на страната.

"Ди Велт": Русия дестабилизира Сърбия

Зад Николич и желанието му да продължи да бъде президент на балканската ни съседка стои волята на Москва, макар и не явно декларирана. Видимо кандидатурата му обаче бе съобразена с интересите на Русия в региона ни, които в последните години все по-малко се крият.

Според местни белградски наблюдатели Москва е била готова да финансира кампанията на Николич.

Николич и Вучич в крайна сметка успяха да постигнат споразумение, като тушираха напрежението вътре в партията. Социологическо проучване показа, че ако премиерът влезе в надпреварата за президентския пост, би спечелил още на първия тур с малко повече от 50%. Това даде основание партийният лидер на СНС и премиер Александър Вучич да бъде официално издигнат за поста.

Прозападната опозиция – в ъгъла

Всъщност обаче тази кампания за президентския пост в Сърбия ще бъде запомнена с доминирането в нея на проруските кандидати.

С малки изключения - Александър Янкович например, който като бивш омбудсман на Сърбия се превърна в обединителната фигура за историческата прозападна опозиция, която свали през 2001 г. режима на югославския диктатор Слободан Милошевич. Днес обаче партиите от този политически спектър са буквално изтикани в периферията на обществените процеси и въпреки сериозния им принос за демократизацията на Сърбия в края на 90-те години на миналия и началото на новия век те не могат да си върнат изгубените позиции.

Сред заслужаващите да бъдат откроени като кандидати за президентския пост в Сърбия са бившият министър на външните работи Вук Йеремич и крайнодесният лидер на сръбските радикали Войслав Шешел.

Всъщност Вук Йеремич можеше да се превърне в изненада за управляващите в Белград, ако беше кандидат на цялата опозиция. Макар и външен министър в прозападното правителство на премиера Мирко Цветкович, той винаги е бил националистически настроен. Неговата външнополитическа стратегия, осъществена с подкрепата на Русия, постави много сериозни препятствия пред международното признание на отделилото се след въоръжен конфликт от Сърбия през 2008 г. Косово.

Новото нажежаване на обстановката в Западните Балкани може и да донесе добри резултати за Йеремич, но няма да му осигури мястото на президент на Сърбия.

В по-широк план президентските избори в Сърбия са пряко отражение на сблъсъка между Русия и Европейския съюз. И Москва, и Брюксел демонстрират сближаване с Белград и искат да спечелят на своя страна западната ни съседка в контекста на задълбочаващия се сблъсък по между им. Въпреки своето минало от 90-те години Вучич не е изгубил доверието на партньорите си от Брюксел и днес минава за привърженик на политиката на евроинтеграция на Сърбия. Макар и да е добре приет в Брюксел и Берлин, той обаче запазва и добри отношения с Москва.

Въпросът за Косово

Желанието му да стане президент според анализаторите в Белград е свързано с контрола на диалога между Сърбия и Косово, който практически се води между президентите им. И след утре вероятно ще е в ръцете на Вучич и Хашим Тачи, който участваше много активно във въоръжената съпротива срещу югославските власти от края на 90-те години, бидейки един от най-влиятелните командири на паравоенната Армия за освобождение на Косово.

Така вероятно ще се окаже, че по ирония на съдбата именно някога най-големите противници, ще трябва днес да доведат докрай процеса за окончателния статут на Косово.

Освен този въпрос пред бъдещия президент на Сърбия много сериозно стоят редица социални въпроси, свързани със спадащия стандарт на живот на западните ни съседи. Не е изключено като премиер на Сърбия да се завърне настоящият вицепремиер и външен министър Ивица Дачич, който най-яростно се обяви против Николич и заплаши, че може да не подкрепи общ кандидат за вота, ако това не е Вучич.

Въпросът с определянето на наследника на премиерския пост може да се превърне в „горещ картоф“, както вътре в редовете на управляващите, така и за коалиционните им партньори. Съществува и вариант, при който Вучич може да предложи този пост на досегашния държавен глава, като компенсация за оттеглянето му от президентската надпревара. На този етап обаче това все още са спекулации. Възможно е, ако спечели изборите, Вучич да издигне за бившия си пост някой от заместниците си в СНС.

Обтегнатите отношения на Сърбия с Хърватия, Черна гора, Косово и Македония също ще бъдат тест както за новия президент, така и за бъдещия премиер на западната ни съседка. А при липсата на баланс и дипломатичност те могат да се превърнат в сериозен риск за бъдещото на региона.

Защото след изборите утре Белград ще трябва да направи своя избор накъде да продължи. Към Европейския съюз или към сближаване с Русия...

----

Авторът е журналист в Bloomberg TV Bulgaria. Тексът е написан специално за Клуб Z.