Различни екоцели за всяка ТЕЦ предлага енергийната камара

България да поиска от Европейската комисия определяне на индивидуални цели и различни лимити за въглищните централи у нас за постигане на предвидените от Брюксел нови тавани за изхвърляне във въздуха на емисии серен двуокис и азотни окиси и за въвеждането за пръв път на пределно допустими норми за живак. На българските топлоелектрически централи също така трябва да се отпусне повече време за внедряване на планираните от ЕК нови изисквания към големите горивни инсталации, които финално ще бъдат гласувани на 28 от специално създаден комитет в Еврокомисията. Това коментираха пред журналисти във вторник съпредседателите на Националната енергийна камара Оливие Маркет и Роберт Дик, директори съответно на "Ей И Ес България" и "ЕВН България". Компаниите са сред осемте члена на формираната миналата година браншова организация, събираща още останалите две електроразпределителни дружества ЧЕЗ и "Енерго-Про", "КонтурГлобал" и асоциациите на слънчеви, вятърни и водни електроцентрали. Общо членовете на камарата са осигурили инвестиции за 5.5 млрд. евро и осигуряват работа на над 10 хил. души. "Ей и Ес" и "КонтурГлобал" като собственици на ТЕЦ "Гълъбово" (бившата "Марица Изток 1") и на "Марица Изток 3" са пряко засегнати от новия екологичен пакет, макар и да са въглищните централи у нас, отговарящи в най-голяма степен на екоизискванията на ЕК. На България реално й остава много малко време за провеждане на тежки преговори за каквито и да било изключения от регламента за най-добрите налични технологии за горивните инсталации с мощност над 50 МВ, който ако бъде приет в края на април, ще влезе в сила след четири години. Това означава, че след изтичането на този период от време големите горивни инсталации, използващи не само въглища, но и биомаса, отпадъци и течни горива, ще трябва да са постигнали исканите нива на пречистване на серния двуокис, азотните окиси и живака. Ако не успеят, няма да получат комплексно екоразрешително за работа от Министерството на околната среда и водите и ще трябва да преустановят работа. Едва от средата на февруари обаче в България започна да консолидира обща позиция за преговорите с Брюксел, които се водят от екоминистерството. В офанзивата бяха включени 16 от 17-те български евродепутати, които изпратиха писмо до председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер, представяйки му опасностите пред българската енергетика при прилагането на еврорегламента в сегашния му вид и цената, която бе струвал той на българската икономика, на нейната конкурентност и на потребителите на електроенергия. По оценка на Министерството на енергетиката 1 млрд. лв. са необходимите инвестиции за постигането на новите тавани. В момента българското правителство иска среща и с еврокомисарите по околната среда и енергетиката, но все още няма отговор от тяхна страна. Подготвяната от ековедомството стратегия предвижда три опции за преговори с Брюксел - да се искат за България отделни стойности за таваните на изхвърляните вредни емисии, да настояваме за отлагане на срока за влизането в сила на новите нива и да претендираме за дерогарция (изключение) за България. Според представителите на Националната енергийна камара има различни начини за постигане на новите екоцели на ЕК, но отсега е ясно, че тези стандарти са трудно постижими за българските ТЕЦ заради възрастта на използваните технологии. Оливие Маркет не се нае за коментира необходимите инвестиции за прилагането на екопакета в България и обясни, че в "Ей И Ес" все още оценяват ефекта за тях самите. Той обърна внимание, че досега не е имало изисквания за изхвърляните нива на живак в атмосферата и пречистването му не е широко разпространена практика в индустрията, а въпросът, които интересува всички е кой ще плати сметката за подобна инвестиции. "Направихме внимателна оценка на предложенията и вярваме, че са необходими промени във времевото прилагане на изискванията и разделяне на различните държави от ЕС според степента, в която те ще бъдат засегнати от екопакета", каза Маркет. По думите му е ясно, че енергийният бизнес трябва да става все по-зелен и да се развива екологично произведената електроенергия, но също така въглищните електроцентрали са от изключителна важност за балансирането на потреблението. В България те произвеждат до 50 процента от консумираната електроенергия, припомни той. Председателят на управата на Института за енергиен мендижмънт Славчо Нейков коментира, че не трябва да се пропуска, че новите екоизисквания не засягат само въглищните централи, но също така преосмислят и възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност. Според него е важно страната ни да успее да консолидира обща позиция и с други застрашени държави като Полша, Гърция и Литва, чиито горивни инсталации също ще са сериозно засегнати от екопакета. Според Роберт Дик, предизвикателството пред ЕК е да се приведат общите за Евросъюза екоцели към дадените държави в контекста на социалната поносимост на енергийните цени и отражението на екоизискванията върху конкурентността на икономиката на всяка страна. По думите му трябва да се намери най-ефективния начин за прилагането на новите стандарти и създаването на мост между ситуацията в България и европейските намерения. "Подходите на ЕК трябва да отразят националните специфики", заяви Роберт Дик. Той отново акцентира върху това, че при всички положения трябва да се работи за устойчивото развитие на българската енергетика според евроизискванията, но обърна внимание, че това има своята цена, а в България няма ясна дефиниция за уязвими потребители и енергийно бедни. "Убедени сме, че тези хора трябва да бъдат подпомогнати, за да си позволят енергийни услуги, но за да стане това трябва ясно изработен механизъм – без бюрократщина и с лесен за администриране процес", заяви Роберт Дик. Той отново посочи позицията на Евн, че определянето на социални тарифи за енергийно бедните влияе зле върху развитието на свободния енергиен пазар и подпомагането на социално слабите и възрастните и болни хора трябва да става по ясни критерии и през социалните служби, а не през цените, което усложнява уреждането на сметките за ползване на ток, газ или парно. Маркет и Дик коментираха, че е от изключителна важност е да се проведе и дискусия за това как ще се либерализира енергийния пазар в България. "Всички мерки за освобождаването на пазар трябва да се обсъдят широко и те да защитават вече направените инвестиции в отрасъла и да създават среда за тяхното развитие", посочи Дик. Оливие Маркет допълни, че има различни опции за интегриране в свободния електроенергиен пазар на дългосрочните договори за изкупуване на електроенергия, каквито имат "Ей И Ес" и "КонтурГлобал" и производителите на възобновяема енергия. Той каза още, че камарата вече е предоставила в енергийното министерство своите виждания по предложените от Световната банка мерки за либерализация на енергийния пазар и сега се очаква общественото обсъждане на реформите. Такова служебният министър на енергетиката Николай Павлов обеща още при встъпването си в длъжност в края на януари. Резюмето на доклада на Световната банка за либерализацията на енергийния пазар у нас бе публикувано през втората половина на февруари за обществено обсъждане. Публичната дискусия предстои, увериха от енергийното ведомство.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/razlichni-ekotseli-za-vsyaka-tets-predlaga-energiynata-kamara-news262270.html

Свързани новини: