Бум на прозрачността в държавата

Чувствително подобряване на прозрачността в България отчита в годишното си изследване "Рейтинг на активната прозрачност 2017 г." неправителствената организация „Програма Достъп до информация“ (ПДИ). Резултатите се отчитат около година след влизането в сила на промените в Закона за достъпа до обществена информация, с които значително бяха разширени категориите информация, която институциите са длъжни да публикуват проактивно. "Тази година отчитаме много добро развитие в областта на активната прозрачност почти във всяка категория информация", заяви изпълнителният директор на ПДИ Гергана Жулева. Организацията е изследвала интернет страниците на 566 институции у нас и ги е класирала според подробен въпросник, отнасящ се до типа данни, които оповестяват. Въпросният рейтинг е един от най-добрите в света, като тази година е по-прецизен, защото отчита обратната реакция на институциите, похвалиха се от ПДИ. През 2017 г. например има сериозно подобрение на актуалността на данните. През 2016 г. едва 45% от обявената информация е била актуална, докато през настоящата година това важи за 88% от данните. 74% от ведомствата публикуват нормативните актове, които издават, докато преди година това са правили 65% от институциите. Само 49% обаче обявяват проектите на нормативни актове, които са изготвили, като положителното е, че обичайно те са придружени с мотиви. Едва 14% от институциите обаче публикуват доклад с резултатите от общественото обсъждане на проектите. През 2017 г. отчети за дейността си публикуват 62% от институциите в България, докато преди година това са правили 60%. Едва половината от ведомствата (51%) обявяват бюджетите си, а само 4% от тези от тях, които са задължени, ползват програмен формат на годишния си финансов план. Като цяло институциите рядко обявяват описание на регистрите и базите данни, които поддържат. Най-прозрачната институция в държавата е Министерството на финансите, което изпълнява 90.8% от критериите на ПДИ. Според рейтинга ведомството публикува куп документи, отнасящи се до проектите на нормативни актове, които изготвя, статистика, бюджетна и финансова прозрачност и др. Например министерството редовно публикува нормативните и общите административни актове, които издава или подготвя, а също и мотивите към тях, доклади от общественото им обсъждане, а от няколко месеца – и оценка за въздействието им. Ведомството е една от малкото институции, които всяка година обявяват списък на подлежащата на оповестяване обществена информация. То е и единственият орган в държавата, който има секция за достъпа до информация, отговаряща на всички изисквания в закона, посочи Гергана Жулева. Второ в класацията по прозрачност е транспортното министерство, а в топ 10 са също ведомствата на правосъдието, околната среда и образованието. Най-прозрачните общини пък са Разград, Банско и Белослав. Най-потайното министерство през 2017 г. е ведомството на културата, което се конкурира в негативната статистика с министерствата на икономиката и туризма. Министерството на културата например не публикува предварителни оценки за въздействието на проектите за нормативни актове, въпреки че е длъжно по закон. Не обявява и доклад с резултатите от общественото обсъждане. Няма и описание на регистрите и базите данни, които поддържа. Сред всички 265 общини най-непрозрачни са Якимово, Трън и Земен, а Столична община е едва на 29-а позиция в класацията. Тя не публикува нито програмен бюджет по избор, нито ежемесечни или тримесечни отчети за изпълнението на бюджета, нито обявява на страницата си декларациите за конфликт на интереси.  

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/bum-na-prozrachnostta-v-darzhavata-news262336.html

Свързани новини: