Времето за сделка се скъсява

От съществено значение за купувачите е вътрешното разпределение на имота, средният етаж, доброто изложение. Ако се стигне до необходимост от компромис, той обичайно е с цената, допълват експертите.

Локацията не е от решаващо значение за варненци, коментират още от компанията. „Повечето квартали в града предлагат добра инфраструктура, функционална комуникация и транспорт на относително идентични цени. Все пак сред най-желаните квартали се нареждат "Левски", "Чайка", центърът на града, Колхозен пазар, районът на лятно кино "Тракия".

Във Варна от началото на годината 65% от сделките са реализирани за по-малко от един месец. Следващият най-популярен период на търсене е между 1 и 3 месеца. Незначителен дял от общия обем представляват покупките между 3 и 6 месеца или повече, показват още данните на компанията.

Ипотечното кредитиране е по-слабо разпространено сред варненци на фона на софийската картина, но идентично с останалите големи градове в страната. Около 70% от сделките през последната година са реализирани с пари в брой. При останалите покупки клиентите ползват различно банково кредитиране – най-често между 50% и 80% от стойността на имота или дори по-голям външен заем.

Наемите – по-силният сегмент

Освен продажбите, пазарът на наеми в морската столица на България също е силно активен. Средната стойност за града е около 500 лева за голям двустаен или малък тристаен апартамент на комуникативна локация. По-търсени са жилищата в районите, разположени в близост до по-големите университети. Наемателите обикновено търсят полуобзаведено жилище с функционално разпределение.

Стъпването на различни аутсорсинг компании във Варна за момента по-чувствително се отразяват именно на пазара на наеми, но се очаква тенденцията да се пренесе и при покупките на жилища. Привлечените специалисти все пак са преди всичко наематели на жилища. Въпрос на няколко години е те да натрупат определен обем средства, които да решат да вложат в недвижим имот, както това се случва в София, коментира Делян Димитров.

По статията работиха: Миглена Иванова, редактор Десислава Попова