Откъс от анализа на Института по социология "Иван Хаджийски" на политическия март 2017 г. Целия текст може да прочетете тук.

...

Резултатите от нашите избори не се вписаха в европейската тенденция към фрагментация на парламентите. Произведе се много по-консолидирано Народно събрание, с ясен монопол на ГЕРБ в дясното и на БСП в лявото пространство. „Патриотите” за първи път влизат обединени в парламента. ДПС елиминира ДОСТ и е единствената партия с основен електорат сред етническите турци.

Предишният парламент със самия си сложен състав насърчаваше „плаващите мнозинства“ и размитата отговорност, задавайки много повече възможности за политическо маневриране. Сега ситуацията е опростена и именно по тази причина играта се усложнява. Теренът за гъвкавост е крайно тесен, комбинациите са далеч по-малко, далеч по-малко са и шансовете за полуопозиционно-полууправляващо поведение.

Вероятно затова изборите сякаш не оставиха никого доволен. Нямаше политическа сила или лидер, които видимо да се радват на резултатите. Дори на победителите ще им бъде много по-трудно, отколкото в предишния мандат. Процесите на политическа конфронтация раздалечават политическите сили. Формирането на консенсуси е по-сложно начинание, отколкото в миналото.

Очертава се трети кабинет на ГЕРБ, който обаче ще има проблем с международната и вътрешната легитимност на партньорите във властта.

ГЕРБ – успехи и рекорди

В новата ни история ГЕРБ поставя поне три рекорда: четвърта поредна победа на парламентарен вот; първи случай, в който формация след мандат в управлението увеличава подкрепата за себе си; и първи случай на управляваща формация, която след десетгодишно съществуване не е допуснала нито едно значително разцепление. Това говори много и за организацията, и за дисциплината, царящи в ГЕРБ.

Не е трудно да се види и обратната страна. Можем да си спомним изказването на Цветанов, че „в ГЕРБ един грам лоялност тежи повече от един килограм интелект”. Липсата на разцепление е и в липсата на идеен живот, на самостоятелни мнения по важни въпроси.

Докато през 2014 г. Борисов се стремеше да насърчи влизането на определени политически сили в парламента, които да бъдат подходящи за една бъдеща коалиция, в настоящия случай избра изцяло да следва логиката на двуполюсния модел и се позиционира в дясното, като не даде шанс на малките „десни“. В този курс той имаше и подкрепата на ЕНП, която открито агитира за ГЕРБ на българските избори, но „забрави“, за разлика от предишни пъти, да спомене другите свои „сестрински“ партии от България. ГЕРБ умело се възползва от конфронтационния дух на кампанията и съумя да канализира в своя полза страховете на множество избиратели от евентуално връщане на БСП на власт.

При наличието на напълно запазен ресурс в местната власт и по-скоро скромна „ревизия“ на наследството, предприета от служебното правителство и насочена най-вече към министерствата на Реформаторския блок, победният резултат на ГЕРБ получава още едно обяснение.

Перспективата пред ГЕРБ оттук нататък е сложна. Не се вижда ясен нов „образ“ на Борисов-3, който може да вдъхне допълнителна легитимност на поредния мандат, както беше с „възмездителя“ от 2009 г. и „обединителя“ от 2014 г. Задачата му по съставяне на кабинет минава през серия от договорености и компромиси, които силно наподобяват 2014 г., макар и с по-несговорчиви, по-далечни като политически профил и по-неприемливи международно партньори. Тенденцията върви към някакъв тип споразумение с Обединените патриоти със или без подкрепата на „Воля“.

Трудностите в преговорите

Първо, ЕНП със сигурност би предпочела Патриотите да бъдат просто парламентарно подкрепяща формация, но без пряко участие в правителството. Самите Патриоти обаче разбират централната си роля в този парламент. Съзнават ясно, че без тях ще е малко вероятно да се състави правителство, така че настояват за пряко участие.

Същевременно, независимо от формата на участие, те имат претенции, които поставят проблеми пред ГЕРБ – твърда политика срещу Турция, запазване на пропорционалния модел, както и увеличаване на пенсиите. Има пътища, по които несъгласията могат да се изгладят, но още от формирането си евентуалният кабинет ще бъде зареден с недоверие и несигурност, за което ще допринесат вътрешните разминавания в патриотичния лагер.

Въпросът с „Воля“ също съдържа препъни-камък: исканията на Марешки за фактическо поемане на монопола върху горивата, които ГЕРБ също няма как да удовлетвори по много причини, най-важните от които са международни.

Традиция на парламентарната практика на ГЕРБ през годините беше поощряването на разпада на по-малки парламентарни групи и ползване на депутатите им като резерв за мнозинството. От такава гледна точка разпад на „Воля“ не може напълно да се изключи, още повече като се има предвид съставът на самата група и имената в нея. Вероятно от подобни сценарии се боят и Патриотите.

ГЕРБ може да заложи на очертания от Слави Трифонов път. По време на кампанията Борисов преповтори ангажимента си към мажоритарна система, а и спомена за идеята за „нова конституция“. Това би бил коловозът на „прелегитимиране“: да се създаде нов „образ“, от който Борисов се нуждае, за да удължи политическия си живот. Но това е и крайно рискована операция с реалната опасност да доведе до политическо дерайлиране.

Независимо от трудностите, ГЕРБ има и своя безспорен политически потенциал за въздействие. Все пак в новата ситуация Борисов не се нарежда до „омръзналите“ политици от РБ или Първанов, а може да си сътрудничи с най-обсъжданите и харесвани „герои на деня“ – лидерите на Патриотите, Марешки, Слави.