- Убедих го и той е готов да се целувате, самичък рече, склони.

 - Целование с Юда? Да пази Господ, никогда! До гроба!…

Иван Вазов (“Чичовци”)

За всички, които тепърва ще съдят ГЕРБ и лично Бойко Борисов за евентуална коалиция с “Атака”, напомням, че между 2010 г. и 2012 г. холандските либерали на Марк Рюте управляваха с подкрепата на расистите, ксенофобите и еврофобите на Геерт Вилдерс, които формално не бяха част от правителството.

Това е главната причина България и Румъния да не влязат в Шенген. Ако Рюте беше позволил да влязат, правителството му щеше да падне.

Не че той послe, когато правителството му вече не зависеше от Вилдерс, позволи. За холандците въпросът за доверието в страни като България и Румъния остана вътрешнополитически.

За хората с по-дълга памет припомням, че австрийската крайнодясна “Партия на свободата” на покойния Йорг Хайдер спечели изборите през 1999 г. и той не стана канцлер само защото ЕС заплаши да отнеме на страната му правото на глас.

Тогава консерваторът Волфганг Шусел стана канцлер в коалиция с партията на Хайдер и Европа отново беше разстроена. Тя наложи на Виена няколко месеца дипломатическа изолация, докато Хайдер не напусна и лидерския пост в партията си.

Не казвам, че ще направи същото на Волен Сидеров, но не го и изключвам.

Волен под масата, Волен на масата

Да си спомним и четвъртия кабинет на Силвио Берлускони в Италия, сформиран през 2008 г. с подкрепата на сепаратистката и националистическа Северна лига начело с противоречивата фигура на Умберто Боси, който стана министър на държавната реформа.

Да си спомним и за присъдата на Боси за корупция и за призивите му към бреговата охрана да стреля по нелегалните имигранти. И че негов приемник, начело на лигата днес, е крайнодесният лидер Матео Салвини.

Ако сме докрай последователни, покрай Сидеров не бива да забравяме, че лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов беше оратор на конгрес на френския Национален фронт през 2014 година.

А що се отнася до Сидеров, сме длъжни да отбележим, че самата лидерка на Фронта Марин льо Пен в интервю за първия брой на сп. “Клуб Z” се разграничи панически от “Атака” и заяви, че да я свързват с такава формация е “семантична война”.

Няма да сме нито първите, нито последните, които са принудени да допуснат в правителството си enfant terrible и да се съобразяват с него. Въпросът е докъде ще го допуснат и докъде ще се съобразяват.

Със сигурност в Европа ще се намери кой да ни посочи укоризнено с пръст. Трябва да знаем какво да му отговорим – спокойно и аргументирано. А за себе си да осъзнаем българския проблем.

Той не е, че “Атака” е вътре, а че “Да, България”, “Нова република” и Реформаторският блок са вън. Българските избиратели подариха тази роля на Волен Сидеров и сега идва момент да платят цената на избора си. Не могат да обвиняват Европа за него.

В заключение - няколко полезни съвета в случай на въпроси за Сидеров от:

(а) Европейската народна партия - питайте ги как търпят в Унгария Виктор Орбан, този стожер на нелибералната демокрация и почитател на Владимир Путин и Реджеп Ердоган, брюкселоборец, мигрантогонец и забранител на вестници и университети;

(б) Партията на европейските социалисти - питайте ги за премиера на Словакия Роберт Фицо, който отказва да изпълни квотата на страната си за бежанци и спечели последните избори с обещания да не допусне нито един мюсюлманин в страната си. Можете да ги попитате и за левия чешки президент Милош Земан, който е страстен защитник и симпатизант на руския си колега Владимир Путин;

(в) Европейските консерватори и реформисти - попитайте ги какво правят при тях Ангел Джамбазки, Николай Бареков и една сюрия крайнодесни датчани и финландци, благодарение на които станаха третата по големина група в Европейския парламент. Може да ги питате и за управлението на партията на Качински в Полша, най-вече за опита й да ореже правомощията на Конституционния съд;

(г) Алианса на либералите и демократите за Европа - освен за Рюте и Вилдерс ги попитайте защо лидерът им Ги Верхофстадт преговаряше да прибере в групата си италианските евроскептици от "5 звезди", които преди това бяха в групата на идеолога на Брекзит Найджъл Фараж;

(д) Крайната европейска левица - питайте ги защо златното им момче Алексис Ципрас управлява Гърция в коалиция с евроскептичния националист Панос Каменос.

И да сме наясно - всичко това не означава, че одобрявам бъдещото българско правителство, а че осъзнавам, че то е най-доброто, което при тези обстоятелства можем да си позволим.

След като България няма аргументи, че е по-добра от другите европейски демокрации, й остават поне извиненията, че не е по-лоша. За добро или за зло няма европейска партия без "свои негодници" в държавите членки.