Какви са всъщност хората, които масово прииждат към Германия и от месеци са тема на ожесточени дебати? Търсейки отговора на този въпрос, журналисти от северногерманската телевизия NDR поверяват в ръцете на 11-годишния кюрд Зана видеокамера, с която той в продължение на година води един вид дневник. И от заснетия материал, превърнат в документален филм със заглавието „Светът на Зана“, наистина може да се научи много – не само за сблъсъка с германската действителност, но и за изпитанията, изтърпяни по пътя от Дамаск до Хановер.

Зана и сестрите му Дина и Роза живеят вече две години с родителите си в Германия, през което време двете по-големи деца са постигнали невероятен напредък с езика и охотно споделят впечатленията си от всичко ново – първия сняг или първия пудинг. Родителите съвсем не се справят така добре, но нали има кой да им превежда. Жилището в градчето Зеелце, близо до Хановер, е уютно и гостоприемно, а и гостоприемството, с което ги е посрещнала Германия, се изтъква неведнъж. Затова им се иска да получат убежище и да останат, да не бъдат връщани обратно – особено ако става дума за България.

Нищо добро не ги подтиква към бягството от Дамаск – решили се на тази стъпка след 17 дни без вода, храна и ток. Криели се от изстрелите в банята, лежейки на пода, и този спомен няма как да ги напусне – твърдят, че се страхуват и до днес. Но днес е друго – веднъж в седмицата в менюто присъства дори пудинг от Dr.Oetker, който се посреща с радост и от малки, и от големи. Все още имат известни затруднения с разчитането на рецептата, но децата нали са там – помагат.

Мъчителният преход от Сирия през Турция и Румъния към България е вече минало, но и този спомен е жив. „Минавахме през минирани участъци, пред очите ни загиваха други цели бежански семейства“, спомня си бащата. За когото особено тягостно е преживяването в лагера в България – при много тежки условия и толкова голям студ, че един от лагерниците починал от измръзване. „Спеше на голия под, тъй като беше дал всички завивки на децата си. Нямаше 25 години“, разказва бащата, който показва на смартфона си и снимки на разстроените близки на загиналия. Линейката я чакали два часа, но напразно. „Човекът просто умря – и никой не попита как и защо. Българите не предприеха нищо“, свидетелства очевидецът.

Това, че се е случвало лагерниците да събират храна от боклука, за да оцелеят, на този фон почти бледнее. Но е още един аргумент в полза на катег.оричното нежелание на цялото семейство да стъпят когато да и било отново в България. По същите съображения са наели и адвокат, който да организира оставането им в Германия, по което известна благоприятна развръзка настъпва именно в течение на филма – бленуваното разрешение за престой от 6 до 12 месеца е получено. „Не изпитвам никаква носталия“, признава Зана на празненството по случай 12-ия му рожден ден. Неговият нов свят е Германия.