„Времето на първите“ ("Время первых") — най-очакваният руски филм този сезон, е драма, която разказва как Алексей Леонов става първият човек, излязъл в открития космос. Неговият продуцент, един от най-успелите руски кинематографисти, Тимур Бекмамбетов, разказва пред Лента.ру защо ключовият за съветския героически дискурс подвиг отново е актуален, а също и какви проекти го чакат в Холивуд.

„За нас главната мотивация да направим този филм беше наличието на живия герой“, споделя Бекмамбетов, автор на филми като руския „Нощна стража“ и американските „Ейбрахам Линкълн: Ловец на вампири“ и „Бен Хур“.

Алексей Архипович Леонов разказва лично тази история и помага на екипа да покаже максимално подробно как е станало всичко. Така че създателите му определят филма като авторски проект – в който авторът е космонавтът Леонов.

Според Бекмамбетов, това е история, която нямала нужда от доизмисляне – нищо по-страшно не можело да се добави. Тя вече била разказвана от своя главен герой в течение на петдесет години – достатъчно време, за да се шлифова като мит – без нито един излишен детайл или образ. Тя била готов сценарий, в който цялата драматургия е основана на реални факти. И в това е залогът за успеха на филма.

Бекмамбетов твърди, че „Времето на първите“ е първият от доста време насам пример за „истинско героическо руско кино“, където човекът е положен на изпитание от съдбата и обстоятелствата. Различното в този филм е, че едновременно с героя през изпитанието преминава и целият екип, който подготвя космическия експеримент в центъра за управление на полета, отбелязва продуцентът. В същото време и ръководителят им Сергей Корольов стоял пред сложен морален избор – да пожертва ли човешки живот заради победата, или да го спаси. Така че в известен смисъл „това е героически филм, много рядък за руското кино, за разлика от американското“, признава Бекмамбетов и дава за пример героя на Том Круз от поредицата „Невъзможна мисия“.

„За всичко се допитвахме до Леонов, а и без неговото одобрение филмът никога нямаше да излезе на екраните. Рядък случай — обикновено ние, кинаджиите, сме свободолюбиви хора, не търпим цензура – разказва Бекмамбетов. – Но той беше положителен цензор.“

В този случай отношенията между екипа и героя били свързани и с договор — формален, но също и морален, според който филмът трябва да бъде одобрен лично от Леонов. Първите думи на космонавта, след като гледал готовия филм, били:

„Знаете ли, чак сега осъзнавам колко страшно е било всъщност“.

 За екипа това бил най-добрият комплимент. Бекмамбетов смята, че Леонов бил впечатлен най-силно от кадъра, дал му възможност да се погледне отстрани – в който мъничката фигурка на космонавта, свързан с тънка нишка с кораба, е на фона на безкрайната черна вселена. Той показва как полетът можел да завърши трагично и тогава първият човек в открития космос щеше да остане завинаги сред звездите. След този разговор продуцентът вече бил спокоен — щом самият Леонов го е одобрил, значи и всички останали ще оценят филма.

Ключовите думи във филма са на Корольов, когато казва, че руският човек, е „принуден да лети с окови на краката, но без оковите би си разбил главата“. И точно тези думи, актуални и днес, извеждат „Времето на първите“ от територията на носталгията.

Що се отнася до работата на Бекмамбетов в в Холивуд, той разказва, че току-що е завършил филм, Green Birds, и се надява много хора да го видят. Това бил напълно неочакван проект, неприличащ на нищо, което е правил досега.

„Сюжетът е за журналисти и за тяхната драматична и екстремна професия. Майка ми беше журналистка, сестра ми също — така че разбирам много добре този свят. Скоро завършвам и работа над филм, който прилича на „Времето на първите“. Той вече е заснет, монтажът върви в Америка. Казва се „Война на токове“, участват звезди, които всеки зрител познава и обича — Бенедикт Къмбърбач и Майкъл Шанън“.

Това също е история за времето на първите, но в Америка, в света на иновациите, филм за човека, измислил всичко: и електричеството, и звукозаписа, и електрическата китара. Даже и електрическия стол. Но ако „Времето на първите“ е химн за първите, то „Война на токове“ е за трагедията на първите при все целия им героизъм“, обяснява Бекмамбетов.

Площад Славейков