Най-опасни на Балканите са албанците в Македония

На територията на бивша Югославия отново се изостриха религиозните и етническите противоречия, все по-често избухват междунационални конфликти. Според германския Институт за изучаване на международните конфликти в Хайделберг на Балканите са отбелязани 18 големи и малки конфликта:

– Спорът между Словения и Хърватия за морската граница в Пиранския залив, а също така и в планинския масив Света гора. – Спорът между Хърватия и Сърбия за островите Шаренград и Вуковар на Дунав. – Опитите на Република Сръбска в Босна и Херцеговина да се присъедини към Сърбия. – Исканията на хърватите в Босна и Херцеговина (около 14% от населението) да се присъединят към Хърватия. – Движението за присъединяване към Сърбия на самопровъзгласилото се сръбско образувание в Северно Косово. – Исканията за присъединяване към Косово на албанците от Южна Сърбия. – Опитите за връщане в състава на Сърбия на сърбите от Черна гора (около половината от населението). – Спорът между Хърватия и Черна гора във връзка с полуостров Превлака в Тиватския залив (част от Которския залив) и т.н.

Експертите констатират, че отношенията между републиките от бивша Югославия са по-лоши от когато и да било след последните Балкански войни в периода 1991-2001 г. Все повече републики и национално-етнически образувания на Балканите настояват за прекрояване на границите и федерализиране на съществуващите държави. Много наблюдатели правят аналогия със ситуацията през 1912 г. (Балканската война), 1914 г. (началото на Първата световна война), а също така и с началото на 90-те години на миналия век (разпадането на Югославия). Съвършено очевидно е, че оформената през 90-те години на миналия век политика на Вашингтон и Брюксел за насилствено помирение на страните и създаването на мултиетнически държави на Балканите претърпя крах.

Редица западни анализатори предлагат в тази връзка преначертаване на картата на региона. Става дума по-конкретно за присъединяването към албанско Косово на южните райони на Сърбия, където живеят 100 000 албанци, а към Сърбия – на Северно Косово, където живеят 50 000 сърби. За присъединяване към Сърбия настояват и милион и половина жители на Република Сръбска в Босна и Херцеговина. Но най-взривоопасен потенциал има движението на албанското малцинство в Македония, където напоследък рязко се изостри ситуацията: страната стои на ръба на гражданска война. Вече три години при непрекъснатата намеса на Албания и на западни страни се разгаря поредният етнически конфликт в тази бивша югославска република, където според официалната статистика 64% от населението са македонци, а над 25% – албанци.

Напрежението достигна връхна точка след проведените през декември парламентарни избори, след които президентът Георге Иванов отказва – независимо от малката преднина на блока на социалдемократите и албанското малцинство – да признае правото на тази коалиция да сформира ново правителство. Иванов твърди, че получилите второ място на изборите социалдемократи от македонската партия СДСМ “са предали” страната на албанците, съгласявайки се да приемат “албанската платформа”. В частност претендиращата за власт коалиция обещава да направи албанския втори официален език, което означава превръщането на Македония в двунационална държава. Освен това “албанската платформа” предполага федерализиране, а де факто – албанизация на Македония и като резултат възможно включване на отделни нейни части във “Велика Албания”. Според Георге Иванов това ще означава край на Македония като славянска държава на Балканите. Западът активно се намесва във вътрешната политика на Македония и настоява за предаване на властта на правителство на социалдемократи с участието на албанското малцинство. С тази цел в Скопие вече идва лидерът на европейската дипломация Могерини.

В този конфликт Русия застана на страната на славянското мнозинство на Македония във време, когато ЕС, САЩ и НАТО открито поддържат албанските националисти така, както правеха италианците и немските окупатори по време на Втората световна война. Навремето немците сформираха албанска СС дивизия “Скендербег”, а днес американците държат на територията на Косово най-голямата база на НАТО на Балканите и по същество са съюзници на албанските националисти. Вътрешният македонски конфликт заплашва да прерасне в общобалкански, тъй като живеещите в Македония, Косово и Черна гора албанци координират своите действия с ултранационалистите в Тирана, които мечтаят за създаването на “Велика Албания”.

Общата численост на албанците на Балканите е над 8 млн. души, от които 3 млн. в самата Албания, 1,5 млн. в Косово и Сърбия и над половин милион в Македония. Според идеолозите на паналбанизма към “Велика Албания” трябва да се присъединят Северозападът на Македония, Югът на Сърбия, включително Косово и Прешевската долина, а също и южните райони на Черна гора. Сблъсъците между македонци и албанци в Македония неизбежно ще се прехвърлят в Косово и Южна Сърбия, където вече са назрели предпоставките за въоръжен конфликт. Лидерът на сръбските албанци Йонуза Муслиу настойчиво изисква присъединяване към Косово на южносръбските общини Прешево, Медведжа и Буяновац. В случай на несъгласие на властите на Сърбия албанските радикали заплашват да започнат протестни действия, които могат да прераснат в партизанска война, а след това и в регионален конфликт с участието на чужди държави.

Немският специалист по Балканите Норберт Мапес-Нидиек отбелязва, че в сегашната ситуация – когато светът е нестабилен, когато Западът губи средства за контрол над регионите, а също е и идеологически разделен, – от това започват да се възползват различни играчи в балканския конфликт, които търсят свои нови покровители. Ситуацията опасно напомня 1914 г., когато Балканите бяха наричани “бурето с барут” на Европа.

(БГНЕС)

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител