Референдумът в Турция – прогнози и перспективи

От няколко години насам дневният ред на турското общество е белязан от темата за нова конституция. След неуспешния опит за преврат на 15 юли 2016 г., беше създадена удобна атмосфера за конституционните промени. Въведеното след опита за преврат извънредно положение на практика ограничи възможността опозиционните мнения да достигат до обществото. Процесът на гласуване на конституционните промени в меджлиса беше белязан не толкова от дебатите, отколкото безусловното налагане на мнозинството над опозицията. Участието на премиера и президента в кампанията по организирането на референдума загатва за това, че противоконституционните действия ще продължат до деня на самия референдум. Това означава, че се използват възможностите на държавата в полза на положителното гласуване. Ако промените бъдат одобрени на референдума, това ще бъде по-скоро конституция на извънредното положение. Тъй като гражданите нямат възможност да получат надеждна информация относно обсъжданите промени, а специалистите по конституционно право бяха държани далеч от обществените дебати. Конституционните промени бяха сгъстени в много кратки срокове, което завинаги ще остави сянка на съмнение, че това не е легитимният избор на турските граждани. Съгласно предвидените промени изпълнителната власт ще бъде разформирована, правомощията на меджлиса ще бъдат ограничени, съдебната власт ще бъде подчинена на президента. В турския случай президентската република от „турски тип“ изключва принципа „власт спира власт“. Едновременното избиране на президент и меджлис ще създаде риск законодателната власт да попадне под влиянието на изпълнителната. Президентът ще бъде лидер на партията, която го е излъчила. Министерският съвет и министрите няма да се контролират от меджлиса. Президентът ще има право сам и без да посочва основание да разпуска парламента. Политическата власт ще бъде силно персонифицирана, изпълнителната власт, която сега се упражнява от правителството ще премине в ръцете на един човек. В конституцията има текст, съгласно който създаването или закриването на министерства се регламентира с президентски указ. Така правилото, че правата и свободите не подлежат на регулация от президента се обезсмисля, защото намесата в изпълнителната власт на ниво министерства касае и правата и свободите. Казано накратко, балансиращите и контролните механизми, които образуват рамката на плуралистичната система се свеждат до минимум и се отменя до голяма степен разделението на властите. Затова в турския случай става въпрос не толкова за президентска система, а за ръководната роля на личността и партията в държавното управление. Исторически факт е, че авторитарните лидери не обичат свободомислието и плурализма на идеите. Те искат да има строга йерархия, утвърдена по техните правила и възгледи. В съвременна Турция са ударени спирачки на демокрацията. Но този път не от военните, а от президента Реджеп Ердоган. Той се наложи като едноличен ръководител на държавата. Както вече стана дума, липсва принципът „власт спира власт”. Съдебната власт, медиите, университетите, меджлисът, армията зависят изцяло от него. А опозицията не може да предложи алтернатива. Институциите, които някога са били зависими от армията сега са подчинени на президента Ердоган. Тук логично възниква въпросът – какво е решението? Категорично трябва да се подчертае, че решението не може да се търси с нов военен преврат. Настоящата ситуация в Турция показва, че военните преврати не са помогнали за развитието на страната. Днес страната е залитнала от едната в другата крайност, т.е. от доминиращата роля на военните – към утвърждаването на едноличен режим от лидер, дошъл на власт чрез легитимни избори именно защото не са търсени демократични решения за нейното развитие. Турция се намира на кръстопът Затова сега Турция се намира на кръстопът. Референдумът за поправки в Конституцията на 16 април 2017 г. е жизненоважен за посоката, в която ще се развива страната. Ако на референдума хората кажат „не” на конституционните промени, това ще отслаби до голяма степен едноличната власт на президента Ердоган. Така в редиците на ПСР и консервативно-ислямистките среди опозиционерите ще засилят влиянието си. На този етап социологическите проучвания прогнозират преднина на отрецателния вот. Но доколко това е правдоподобно? Има ли вероятност резултатите от референдума да не са в полза на конституционните промени? Една от версиите е, че президентът Ердоган не би отишъл на референдум, ако не е сигурен в резултата. Сега всички обстоятелства работят в полза на властта. Медиите непрекъснато пропагандират политиките на властта. Тогава защо се поддържа представата, че отрицателният вот води в предварителните проучвания? Един от възможните отговори е следният: поддържането на представата за преднина на отрицателния вот цели да създаде впечатлението, че подготовката за референдума протича при независими и обективни обстоятелства. От друга страна, тази тактика има и друга цел – да мотивира още повече консервативно-ислямистките избиратели и да стегне редиците в партията. Независимо какъв ще бъде резултатът от референдума в Турция, основният проблем на страната ще продължава да бъде президентът Ердоган. Защото турският президент иска да формира държавата съгласно собствените си възгледи и амбиции, а целта, която той иска да постигне чрез референдума е да покаже на света, че мнозинството от турците също желаят промяна на управленския модел. Иначе и сега президентът Ердоган разполага с достатъчно много власт. Разбира се, ако референдумът се провали, това ще бъде много силен удар върху политическата кариера на турския президент. Така Турция отново ще се сдобие с шанса да тръгне по пътя на демократизирането, правовата държава, зачитането на човешките права и свободи. Защото без да се отслаби влиянието на президента Ердоган такава възможност е малко вероятна. От друга страна, при хипотетичен провал на референдума президентът Ердоган докрай ще стиска юздите на властта и няма да иска да ги пусне. Това се видя на парламентарните избори на 7 юни 2015 г. Тогава подкрепата за управляващата ПСР спадна с 9 процента и тя взе около 40 на сто от вота. След което президентът Ердоган буквално обяви война по всички фронтове и страната отиде на „поправителни избори“ на 1 ноември същата година, когато загубата на предишните избори беше компенсирана. Този факт не бива да се забравя. Най-важният въпрос пред Турция е изработването на решение за преодоляване на фактора Ердоган. Ако такова не се намери, обстановката в южната ни съседка трудно би се успокоила, без значение какъв ще е изходът от референдума. Настоящата нестабилност ще продължи да се задълбочава. Затова Турция се нуждае от нов демократичен проект. Ако такъв не се изработи, Турция ще зависи от един човек, който непрекъснато провокира Запада, действа своеволно и става все по-непредвидим и непредсказуем. В тази ситуация Западът ще промени позицията си спрямо Турция, изчислявайки предполагаемите загуби от връзките си с нея, отколкото ползите. В заключение може да се каже, че не е много важно дали президентът Ердоган ще успее да раелизира визията си за „Нова Турция“ или не. Турската икономика продължава да се свива. Това води до изтичане както на финансов, така и на интелектуален капитал. От друга страна, армията, правосъдието, академическата общност и медиите никога не са били отслабени толкова много в републиканската история на страната. От 1970-те години насам Турция не се е поляризирала до такава степен. Турция, която до неотдавна беше във възход, сега е в застой. Ще бъдат необходими десетилетия за нейното нормализиране. Турция наистина се намира на кръстопът. Статията на журналиста Мехмед Юмер е прочетена на научен семинар на тема „Ситуационен анализ на събитията в Турция в контекста на отношенията Турция – ЕС“, в Института по социология при БАН, 6 април 2017 г.  OFFNews я публикува с разрешението на автора.

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_652210.html

Свързани новини: