Ударът на САЩ срещу авиобаза в Сирия и режима на Асад стана само преди няколко часа, но администрацията на Тръмп вече се хвърли в най-необузданата външнополитическа криза, коментира Ник Патън Уолш пред Си Ен Ен. Ето петте първоначални риска според него.

Надценяване. Асад е шокиран и безпомощен

Ударите може и да получат одобрението и подкрепата на Западните играчи, Турция и регионалните сили. Единството и ентусиазма на тези ключови играчи е нещо, което рядко сме виждали през времето на тази шестгодишна война.

Но големият риск е надценяването. А именно, че САЩ, Великобритания, Франция и Турция (всички изпитващи големи вътрешни политически трудности) и партньорите вярват, че моментът да се оправи тази рана е точен и може да бъде направен така че всички да се чувстват добре. Но не може. 59 ракети "Томахоук" намя да променят много.

Асад ще реагира

Той винаги го прави. Може да не е така крещящо като директната атака с ракети от САЩ. Но той може да нападне "меки" цели на САЩ в района, особено ако си припомним дългата история на въвличането на Ливан във война.

Доналд Тръмп вероятно ще се изправи срещу удари в бъдеще, които ще са неочаквани и неуправляеми.

Помнете. Асад е под ефективна блокада вече пет години, така че същото лошо решение, което е взел според САЩ и съюзниците, да удари с химическо оръжие Идлиб, може да го отведе и до други лоши решения.

Не може да се очаква, че Русия ще се изложи, така че и тя може да отговори

Може да се каже, че основната цел на руската интервенция в Сирия е Москва да се демонстрира и утвърди на световната сцена след унищожаващия ефект на санкциите срещу икономиката й.

Сега те ще търсят съответния отговор. Той може да не е военна акция и може да не е в Сирия, но Путин е майстор на тоталното преобръщане на очакваното от неговите опоненти.  

Дамаск свива рамене и мисли: Това ли е всичко?

Сирицийците явно си направиха грешна сметка като тестваха неопитния американски президент с атаката над Идлиб с химическо оръжие. И погрешно мислеха, че той е прекалено разсеян и води изолационистка политика, за да отговори.

Но те години наред са нанасяли удари от въздуха, вероятно с хиляди жертви. Използвали са принудителен глад  и изненадващи атаки, бомбардирали са болници и поне два пъти са извършвали дивашки атаки с химическо оръжие.

Така че единичен удар от държава, самообявила се за морален авторитет, и загуба на едно летище е приемлив резултат.

Курсът на Сирия ще продължи без промяна

Този риск носи може би най-опасният ефект. Войните нормално и заради преумора свършват. Както и заради липсата на бойци и пари.

Но проклятието на Сирия всъщност е нейн помощник по природа. Винаги има желаещи да се намесят в битката на едната или другата страна. Режимът имаше подкрепата на Хизбула, после на Иран, след това на иракските милиции и сега на Русия. Бунтовниците са били с помощ от Турция, Запада, някои страни от Персийския залив, след това Ал Кайда и Даеш и после отново Турция.

И сега - освен ако наистина ударът е единствената мярка срещу режима в Сирия - има риска да се появи още един играч в мелето.

В момента Дамаск печели войната срещу бунтовниците. С химическата атака в Идлиб като че ли идваше краят, кървав, но все пак край на войната.

Ако продължат атаките от САЩ, това ще отслаби управлението на Асад и ще даде нов живот на бунтовниците да завземат нови територии, което отново ще съживи насилието.

Това означава повоче хаос от полза за Даеш, повече бежанци и повече мъртви невинни деца, като онези, заради които Тръмп нанесе удара.