Президентът Доналд Тръмп беше прав да удари режима на сирийския президент Башар Асад заради употребата на оръжие за масово поразяване (газ зарин - б.р.) срещу собствения си народ. Тръмп може и да не иска да е „президент на света“, но когато един тиранин открито нарушава основните норми на международната сцена – в този случай, забраната за употреба на химически или биологически оръжия във въоръжен конфликт, наложена след Първата световна война – светът очаква Америка да действа. Тръмп го направи и за това той трябва да бъде поздравен.

Истинският тест за Тръмп обаче е това, което следва. Той е показвал липса на всякакъв интерес да работи за прекратяване на войната в Сирия. Сега администрацията трябва да се възползва от предимството пред Асад и Русия, за да възпре сирийските военновъздушни сили, да спре употребата на химическо или биологическо оръжие, да въведе ефективно прекратяване на огъня и дори да постигне договореност за предаване на властта – цели, които се изплъзнаха на администрацията на Обама.

Защо Асад използва химическо оръжие? Отговорите

В същото време САЩ трябва да предотвратят или да намалят възможните неочаквани последици от използването на сила, включително усложняване на военната кампания срещу „Ислямска държава“. Всичко това ще изисква нещо, към което администрацията не е проявявала досега интерес – умна дипломация.

Умната дипломация започва от Русия. Вашингтон е информирал Москва предварително за въздушните удари. Циниците може бързо да заключат, че има сделка – САЩ тайно информират Русия, те предупреждават Асад да не реагира и всеки е доволен. По-вероятно е администрацията да е искала да информира Москва точно какво ще последва, за да няма свръхреакция, а и за да няма руски войници в зоната на удара.

Сега Вашингтон трябва да даде на руснаците ясен знак, че ще ги държи отговорни за следващите действия на Асад, да събере подкрепа от други държави и да продължи с въздушните удари, ако е необходимо. Съединените щати също трябва да уговорят сътрудничество с Русия за антитерористични действия – нещо, което Москва иска – да подкрепи усилията на Русия да обуздае режима на Асад и да ги принуди да започнат истински мирни преговори с бунтовниците. Посещението на държавния секретар Рекс Тилърсън в Москва следващата седмица ще бъде ключово за предаване на това послание и овладяване на риска от ескалация на отношенията с Русия.

Американската администрация трябва да заложи на предположението, руският президент Владимир Путин вероятно е бесен на Асад. Путин му помогна да постигне надмощие в гражданската война в Сирия. Но Асад отново използва зарин и това бе не само излишно, но и силно смути Москва.

Руснаците освен това са наясно, че увеличават риска от ответен удар заради тяхната подкрепа за Асад и съучастието им в нечовешката бруталност срещу сунитската общност в Сирия. Сунитските арабски съседи на Сирия и Турция сега може да се почувстват задължени да удвоят тяхната подкрепа за сирийската опозиция и така да направят живота на Москва доста по-труден. Сунитите мюсюлмани в Русия, Централна Азия и Кавказ може да се ядосат още повече на Москва, а някои от хилядите чеченски бойци в Сирия може да потърси отмъщение и у дома. Ужасяващата атака в метрото в Санкт Петербург – очевидно извършена от етнически узбек, който се е радикализирал от войната в Сирия – може да е само прелюдия към нещо по-кошмарно, ако Русия не започне да се оттегля от тресавището в Сирия. Администрацията на Тръмп трябва да помогне на Русия да открие изход.

Тръмп трябва да бъде много внимателен и за възможните отрицателни последствия от действията му, особено тези срещу „Ислямска държава“.

Белият дом ще трябва да убеди Москва да не усложнява живота на американските пилоти като ги притиска с мощната си въздушна отбрана или пък като вдига свои самолети, които да прелитат в опасна близост. Тръмп трябва да предупреди другия основен покровител на Асад – Иран, да не си отмъщава като насъска своите милиции в Ирак срещу американските войници. Той ще трябва да балансира между следващи действия срещу Асад и необходимостта да концентрира усилията си за унищожаването на „Ислямска държава“.

Президентът трябва да внимава и да не забуксува в Сирия. Ако Асад продължава да употребява химическо или биологическо оръжие, това ще изисква изключителна дисциплина, за да бъде избегнат капана на ескалацията - да преминем от оправдани наказателни удари към по-голяма и по-рискова американска интервенция. Все пак, намесата на САЩ в Либия, която подкрепях, започна като защита на цивилните граждани от насилието на правителството на Муамар Кадафи. Но приключи със смяна на властта. Да се заемем със Сирия е много, ама много по-трудно от това, с което се сблъскахме в Либия след Кадафи.

В Съединените щати Тръмп трябва открито да каже на американците каква е мисията и какви се целите на страната. Да информира подробно Конгреса и да потърси подкрепа, да изясни какви са правните основания за действията на САЩ. И докато е зает с това, той трябва отново да отвори вратата, която опита да затръшне пред сирийските бежанци. Чисто човешката реакция на президента по повод страданието на обгазените от Асад хора трябва да важи и за жертвите на гражданската война в Сирия, включително и бягащите от насилието.

Антъни Блинкен бе зам. държавен секретар на САЩ при президента Обама. Коментарът е от „Ню Йорк таймс“. Преводът е на Клуб Z.