Ако САЩ и Русия се сбият в Сирия, ще подпалят Черно море и Прибалтика

– Многобройните и разнопосочни коментари досега не са достатъчни, за да стигнем до истината за жестоката химическа атака в Сирия. Най-правилното решение в подобен случай е създаване на комисия под егидата на ООН, която незабавно да започне разследване, но за съжаление това предложение беше отхвърлено. А източниците, включително и на ООН, бяха медиите и видеозаписи от социалните мрежи. Предвид на мащабните манипулации обаче е полезно да обърнем внимание на първата реакция на специалния представител на ООН за Сирия Стефан де Мистура, който напомни, че винаги когато се провежда голям международен форум за Сирия, се предизвикват подобни жестоки атаки. Тази реплика веднага поражда редица въпроси за това какво се цели, кой има полза и така нататък.

– Вашият прочит какъв е? Кой има полза от тази атака?

– Освен Международната донорска конференция за Сирия друга причина за фокусиране на интереса само дни преди химическата атака бе коренната промяна на позицията на САЩ за оставането на Башар Асад на власт и правото на сирийския народ сам да избира своя президент, както се изрази държавният секретар Тилърсън. Това очевидно никак не се хареса на някои държави от региона и най-вече на терористичните групировки в страната.

– С изключение най-вече на Русия и Иран всички основни играчи посочиха с пръст режима в Дамаск.

– Така е. Основната версия, хвърляща цялата вина върху режима на Ассад, без да се посочва нито едно доказателство, се оказа и най-неприемлива, защото, освен че Сирия предаде химическото оръжие за унищожаване под международен контрол още 2014 г., просто няма логика, след като САЩ склониха президента да остане в преходния период на поста си, а и той постигна безспорни победи над “Ислямска държава”, да си направи сам харакири, или както иронично се изрази един журналист от “Зюддойче цайтунг”, толкова се зарадва, че остава президент, та реши да си спретне една химическа атака. Твърде съмнителни са и премълчаваните паралели с минали събития, като използването на химическо оръжие на 21 август 2013 г., когато не се потвърдиха подобни обвинения, но се събраха доказателства за внасянето му от чуждо разузнаване в сътрудничество с “Ал Кайда”. Бунтовниците неведнъж използваха химическо оръжие, но сега на преден план се изведе тази атака. И нито дума за хилядите убити цивилни в Йемен или стотици граждани в Мосул.

– Защо президентът Тръмп, макар и типично в негов стил, сменя отново позицията си?

– Очевидно е, че той беше пречупен от ястребите и факторите зад кулисите, които го доведоха на власт. Подобна голяма провокация, която ще се напомня и след години, щеше да има последствия и за него самия. Такива хора използват кризата като шанс. С изненадващо и бързо решение за един ограничен ракетен удар, който няма военно значение, но предимно политическо, той потърси прагматични решения във вътрешнополитически и външнополитически план. Силната опозиция не може да го упреква вече, че се съобразява с Русия, демонстрира “решителност”, макар истината да е по-скоро емоционалност.

Същевременно това изпраща послание към големите международни играчи Русия, Китай, Иран, че освен да преговаря, може да действа и от позицията на силата, без да се съобразява с международни норми и дори със собствения си Конгрес и Сенат. Освен това си създаде условия за по-изгодни стартови позиции на предстоящите преговори в Москва.

– Бихте ли превели на нормален език какво означава оправданието на президента Тръмп, че ракетните удари са защита на националните интереси на САЩ?

– Няма никакво съмнение, че ракетните удари са нарушаване на международното право, защото уставът на ООН в член 2, точка 4 съдържа категорична забрана за използване на сила. Президентът Тръмп не може да се позове на нито една от двете възможности, допускани от устава на ООН: когато нападнатата страна се отбранява или Съветът за сигурност на ООН е разрешил военен удар. Ако съветниците на Тръмп са имали предвид признатата от Общото събрание на ООН през 2005 г. “Отговорност за защита”, те се заблуждават, защото дори правителството на една страна да подлага населението си на тежки нарушения на човешките права, само Съветът за сигурност може да разреши военни удари. Но дори и генералният секретар на ООН Антониу Гутериш не спомена и дума за това дали действията на САЩ отговарят на международните норми.

– Какви ще са последствията?

– Евентуалните последствия може да бъдат разглеждани в две групи: непосредствени оперативно-тактически и политически в стратегически и международен план.

– Кремъл веднага реши да денонсира едно важно споразумение.

– Да. Незабавното решение на Москва да излезе от Споразумението за мерки за ограничаване на инциденти рязко повишава риска във въздушното пространство на Сирия. Но това постига и превантивен и предупредителен ефект предвид пълния контрол от руските и сирийските системи за противовъздушна отбрана С-300 и С-400. На следващия ден Германия обяви изтеглянето на разузнавателните самолети “Торнадо”, за което имаше и друго основание – влошените отношения с Турция.

В международен аспект логично се очертава силно влошаване на отношенията между САЩ и Русия. Това ще даде отражение както върху по-нататъшните преговори по решаване на сирийския проблем, така и върху борбата срещу тероризма в международен мащаб. За второто е прав и Рамзан Кадиров, президент на Чеченската република, който заяви, че “Доналд Тръмп направи щедър подарък на терористите в Сирия”. Тук е удачно да се запитаме, когато лидерите на демократични европейски държави отхвърлят разследване, но подкрепят ракетните удари и тогава терористични организации като “Хайат Тахрир Ал-Шам” и “Ахрар ал-Шам” изпадат във възторг, ръкопляскат и искат още ракетни удари, няма ли нещо ненормално в това спонтанно демократично-терористично единство?

– Какъв сценарий да очакваме?

– Потенциалът за ескалация безспорно е голям и рисковете във времето са значителни. Ако изходим от двете послания на президента Тръмп в изявлението му при обявяване на ударите по Сирия, че това е еднократен акт в отговор на химическата атака, и второ, че призовава “всички цивилизовани нации да се присъединят към нас, за да сложим край на кръвопролитието в Сирия”, възниква основателно въпросът дали подходът ще се ограничи само до търсените ефекти от ударите, или се търси широка военна намеса за сваляне режима на Асад и елиминиране на руското влияние. Второто ще свидетелства, че не са научени уроците от Ирак и Либия, но ще има много по-висока цена.

– Изглежда Европа е отново разделена.

– Незабавните реакции в Западна Европа подсказват, че макар страните от НАТО да подкрепиха военните удари, не всички са съгласни да бъдат въвлечени в участие във военен конфликт. Министърът на отбраната на Германия г-жа Урсула фон дер Лайен първа категорично изключи участието на Бундесвера в нападение срещу сирийската армия, а външният министър на Люксембург предупреди страните членки на НАТО да не се оставят да бъдат въвлечени в конфликта. Това означава, първо, че те допускат такова задълбочаване, и второ, че се дистанцират, което не бе разбрано от авторите на българската позиция, изразена от МВнР и от запалени български приятели на САЩ.

– Можем ли да очакваме нови удари от страна на САЩ?

– Определен риск за повторни ракетни или въздушни удари може да представлява всякакъв род провокация от сили, които са заинтересовани от въвличане на САЩ и други страни в широкомащабни военни действия за сваляне режима на Асад и отклоняване на общите усилия в борбата срещу терористичните групировки в страната. Сирийският проблем обаче отдавна има и геополитически, и геоикономически аспекти, които могат да дадат тласък за определени действия. През февруари администрацията на новия американски президент проведе преговори с няколко арабски страни – Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Египет, Йордания – за сформиране на военен съюз, насочен срещу Иран, който ще има компонент от системата на НАТО, а договорът ще съдържа член за взаимна защита. Всеки може да си представи в какво би могъл да ни въвлече такъв план. Реакциите на тези страни плюс Турция и Израел подсказват по-скоро желание за намеса в Сирия с цел изтласкване на иранското и руското влияние. Това, че САЩ междувременно изграждат летища и бази в кюрдската част на Сирия, е сигнал, че и при президента Тръмп целта е да се създаде постоянна зона за операции в Близкия изток. Саудитска Арабия, Катар и Израел виждат само ползи за себе си в отслабването на позициите на Асад след ракетните удари на САЩ. Военното присъствие на САЩ на сирийско-иракската граница и ограничаването на “Хизбула” и “Хамас” също са в техен интерес.

– Интересна е реакцията на Турция. Връщането на САЩ в играта, от една страна, отслабва инициативата на Русия и Сирия в битката срещу опозицията и ИДИЛ, но в същото време засилва позицията на кюрдите в Ирак.

– Турция не само че подкрепи американските ракетни удари, но призова за незабавно сваляне на Асад и изрази готовност да подкрепи военна операция на САЩ в Сирия. Освен познатите цели за предотвратяване възникването на кюрдска държава или автономия и териториални апетити Анкара си дава сметка, че по този, начин ще повиши тежестта и ролята си в определяне бъдещото устройство на Сирия. Затова неслучайно президентът Ердоган съобщи за следваща втора и трета фаза на операция “Щита на Ефрат”, след като обяви първия етап за завършен, за да избегне впечатлението за поражение преди референдума на 16 април. Още преди да заяви позициите си по ракетните удари на САЩ и “забие нож в гърба на Русия”, както се изрази директорът на един руски институт по Близкия изток, Турция губеше вече доверие, започна да шантажира Москва, както преди това Брюксел, Париж и Вашингтон, забрани влизането на руски военни кораби в пристанищата й и т.н. Независимо от развитието на ситуацията в Сирия чрез военна операция или преговорен процес обаче Турция разчита на значително увеличаване на военната си роля в региона.

– Президентът Путин преглътна доста ножове в гърба на Русия. Любопитно ми е как ще реагира сега.

– Освен неяснотата пред по-нататъшните решения на Доналд Тръмп стои въпросът и за това докъде стига търпението на Путин. Той искаше да превърне военната победа от Алепо в дипломатически успех и да мисли за военно изтегляне от Сирия, но му бе попречено, първо, от подкопаването на преговорите в Астана от турска страна и второ – от химическата атака в Идлиб. Търпението на Путин очевидно се изчерпва. На предстоящите разговори с държавния секретар на САЩ Тилърсън на 11-12 април вероятно ще се наложи да се правят отстъпки и размяна на компромиси по Сирия, Украйна, ядрено разоръжаване и др. наболели въпроси. Ще се наложи реализмът и в двете страни, защото решаването на нито един от тези проблеми не е възможно само в интерес на едната от тях.

– Колко вероятен е военен сблъсък между САЩ и Русия?

– Ако ястребите надделеят и „прокси“ войната в Сирия се превърне в директен сблъсък Русия – САЩ, огънят ще се пренесе в Черно море, ще запали главите на бандеровците в Украйна да си върнат Крим, ще стане горещо и на север по границите с балтийските страни. А в тази огнена дъга от юг до север ще се запали и българската черга.

– Как оценявате реакцията на Външно?

– МВнР на България правилно изчака до 6 април, за да обяви първата си позиция, но някои от преписаните от ЕС становища показват неразбиране и формално отношение. Напомнят ни, че отговорността за защита на населението на Сирия е на сирийските власти. Да, но в колко области – и точно във въпросния Идлиб – силите на Асад имат достъп? Нали това се опитват да правят. Във втората позиция от 7 април пък е вмъкната невероятната мисъл, че България приема ракетните (първо бе написано „въздушните“) удари като част от усилията за решаване на проблема с химическото оръжие. Как с ракети се решава това, сигурно е въпрос с повишена степен на трудност и за студентите.

Нашият гост

Симеон Николов Николов е дипломат от кариерата. Завършил е Техническия университет в Дрезден, ГДР. Има два мандата в Германия – в посолството в Берлин и в дипломатическото бюро в Бон. Стига до длъжност съветник в дирекция “Координация и анализи”. Бивш зам.-министър на отбраната (2005-2008), главен експерт в администрацията на президента (2003-2005). Създател и главен редактор на изданието “Експерт-БДД”. Член на Атлантическия клуб.

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител