Какво остава от ЕТА след пълното й разоръжаване?

Баската сепаратистка организация ЕТА се отказа от насилието през 2011 г. и твърди, че е предала изцяло оръжията си. Останките от нея са шепа активисти и съкращение, което мнозина в Испания искат да забравят, макар баският сепаратизъм да не е изчезнал.   Euskadi Ta Askatasuna ("Баско отечество и свобода"), основана на 31 юли 1959 г., е "последната възникнала в Европа терористична организация", която още не е напълно изчезнала, отбелязва журналистът Горка Ландабуру, пострадал при един от атентатите на ЕТА през 2001 г.   Възникнала в борбата срещу франкизма, близка до други крайнолеви организации като "Червените бригади" в Италия и "Пряко действие " във Франция, но и до Ирландската републиканска армия (ИРА), ЕТА ги надживя с години, припомня директорът на седмичника "Камбио16".   След смъртта на испанския диктатор Франсиско Франко, обвинен в потискане на баската култура, организацията дори умножи атентатите си, увлечена в спирала на омразата с крайнодесни и параполицейски групировки като ГАЛ (Grupo Antiterrorista de Liberacion - "Антитерористична група за освобождение").   Проучване "Форонда", поръчано от баското регионално правителство, показва, че основната част от престъпленията на ЕТА са извършени при демокрацията: 43 убийства датират от времето на диктатурата, а останалите 829 - след падането й. ГАЛ и крайнодесните са причинили смъртта на 62-ма души.   Всекидневието в Испания през 80-те години на миналия век е белязано от тероризма: атентати, отвличания, изнудвания. Екзекуцията, с която чашата преля   Така беше до отвличането, а после и екзекутирането през юли 1997 г. на 29-годишния общински съветник консерватор Мигел Анхел Бланко - драма, която цяла Испания напрегнато следеше. Тя стана причина за появата на движението срещу насилието "Стига толкова", извело по улиците милиони испанци.   ЕТА се отказа окончателно от насилието чак през октомври 2011 г. След това обаче тя не сдаде оръжията си, настоявайки за още преговори за съдбата на своите членове и политически затворници, за да издейства амнистии, преместване на затворниците в баски затвори и условно освобождаване за най-болните.   Занапред "ЕТА трябва да обмисли условията на разпускането си", каза за АФП секретарят по въпросите на мира в баското правителство Хонан Фернандес - ключов участник в преговорите, довели до слагане на оръжие, който рядко прави публични изказвания.   Сепаратистът Арналдо Отеги, виден бивш член на политическото крило на ЕТА, каза също с недомлъвки пред АФП: "ЕТА трябва да започне дебати между своите активисти за бъдещето си".   ЕТА вече е само една "обемиста китайска ваза", която притеснява дори баската сепаратистка левица, тъй като заради нея тя губи терен в изборно отношение, обяснява друг източник, запознат с процеса на разоръжаване. Според този източник разпускането може да се осъществи тази година.   ЕТА, която все още има двайсетина нелегални членове на свобода, обаче няма да действа прибързано, казва същият специалист. Организацията ще трябва да сложи край на вътрешните дебати за затворниците: дали трябва да се иска условното им освобождаване или да се откажат от всякакви отстъпки в името на солидарността между членовете. После, щом този въпрос бъде решен, ще може да се обмисли и разпускането.   От своя страна, консервативното правителство на Мариано Рахой, което е изправено пред каталунския сепаратизъм и трябва да успокоява напрежението в отношенията с областите, може също, по молба на баското правителство, да сe съгласи да премести затворниците, държани в наказателни институции далече от Страната на баските, казва Горка Ландабуру.   Остава въпросът за правосъдието. "Близо 40 процента от убийствата остават без последствия", казва евродепутатката Майте Пагасауртундуа, една от основателките на "Стига толкова", която се бори жертвите да не бъдат забравени.   И накрая политиката. Баската лява сепаратистка коалиция "ЕХ Билду" е втората политическа сила в Страната на баските. Почти 17 процента от баските искат независимост, а 42 на сто - по-голяма автономия, показа допитване на института МайУърд (MyWord) от края на 2016 г.   По улиците на Страната на баските "обществото еволюира много по-бързо към успокояване от политиците", отбелязва на свой ред Елена Арамбари, актриса, поставяла пиеси, целящи да накарат жителите да се интересуват от това минало. "Предстои обаче да се измине още много път", подчертава тя, припомняйки две неотдавнашни събития: присъдата затвор за потребителка на Туитър, която се шегувала с убийството на франкисткия премиер Луис Кареро Бланко от ЕТА, и нападението на членове на националната гвардия в Навара.   "Хората искат бързо да обърнат страницата, но все още има много омраза и трябва да се работи върху това", допълва Арамбари.   По БТА

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/kakvo-ostava-ot-eta-sled-palnoto-y-razorazhavane-news262523.html

Свързани новини: