2% от хората по света се определят като религиозни, 25% се определят като нерелигиозни, 9% избират опцията атеисти, а останалите не могат да отговорят.

Това показва световно сравнително изследване на УИН/„Галъп интернешънъл“, проведено сред повече от 66 хиляди души в 68 страни (сред тях обаче липсват някои от най-консервативните мюсюлмански държави).

Колкото по-високи са доходът и образованието, религиозността е по-малка.

Има видима взаимна връзка между религиозността и вярванията от една страна и социално-демографските характеристики, като възраст, доход и образователно ниво – от друга.

Религиозността по света

При хората с по-високи доходи религиозните са 50%, докато при по-бедните делът на религиозните достига до 66%. Тенденцията е същата и при образованието. 49% са религиозните сред високообразованите, а сред хората с ниско образование – 83%.

Най-религиозните страни са Тайланд (98% определящи се като религиозни) и Нигерия (97%), следвани от Косово, Индия, Папуа Нова Гвинея и Кот д‘Ивоар (всички с по 94%).

Сред най-религиозните хора са и нашите съседи от Румъния - с 89 на сто обявили това.

Китай е най-малко религиозната страна – 23% се определят като нерелигиозни, а 7 от 10 души там се определят като убедени атеисти. Само 9% в Китай се определят като религиозни. Други малко религиозни страни са Швеция, Чехия и Обединеното кралство. 

74% от хората по света вярват, че съществува душа, а 71%  - че има Бог. Над половината - 56% са убедени, че има рай, 54% - живот след смъртта, горе-долу толкова е процентът на онези, които вярват, че има ад - 49 на сто. Заявяването на определени вярвания е по-разпространено сред младите хора. 

По отношение на различните духовни вярвания (рай, ад, душа, Бог и т. н. ) водят Бангладеш, Гана, Индонезия, Пакистан и Папуа Нова Гвинея. И тук Китай е най-малко вярващата страна, следвана от Чехия, Япония, Белгия, Швеция и Дания.

Половината от българите се определят като религиозни

У нас 51% се определят като религиозни хора, 36% - като нерелигиозни, 3% са атеисти, а останалите не могат да отговорят. Това поставя България в средата на „класацията“ по декларирана религиозност - под средните нива в глобален мащаб, но далеч от крайно ниските нива, които се наблюдават в редица други страни от Западния свят, например, уточняват от "Галъп интернешънъл".

В България 58% вярват в Бог, 29% - че има живот след смъртта, 60% - че човек има душа. По-разколебани са обаче в традиционните християнски представи за ад и рай. 23% смятат, че има ад, 25% - рай. И тук България е под средните нива за света.  

Въпросът за религиозността е: "Независимо от това дали посещавате място за богослужение (църкви, параклиси и т.н.) или не, бихте ли казали че сте: а) религиозен човек б) нерелигиозен човек в)убеден атеист г) не знам / без отговор”.

Въпросът за другте вярвания е „Вярвате ли в:...“. Тези въпроси бяха зададени като част от проучването „Край на годината“, проведено в последните три месеца на 2016 г. Изследването „Край на годината“ е ежегодна традиция, инициирана и проектирана под ръководството на д-р Джордж Галъп през 1977 г. От тогава досега то се провежда всяка година, уточняват от "Галъп интърнешънъл".

УИН/“Галъп интернешънъл“ е водеща асоциация в пазарните изследвания и проучванията на общественото мнение (регистрирана и със седалище в Цюрих, Швейцария; не е свързана с Gallup Inc., със седалище във Вашингтон*).