11 април 1945-а

04/11/17 05:10
(http://www.klassa.bg/)

Датата 11 април 1945 г. бележи деня, на който е освободен концентрационният лагер Бухенвалд. След края на войната тя се чества като Международния ден на освобождението на затворниците от фашистките концентрационни лагери. У нас става известен като Международния ден на концлагеристите, политзатворниците и пострадалите от фашизма и войните.

Концлагерът Бухенвалд е създаден на 16 юли 1937 г. - четири години и половина след идването на нацистите на власт. За по-малко от осемгодишното си съществуване той се превръща в ужасяваща квинтесенция не само на хилядите концлагери, с които покриват цяла окупирана Европа, но и на самия хитлерофашизъм.
Тук нацистите очевидно си поставят за цел да демонстрират базисния си постулат

за чистата раса господстващи арийци

за превъзходството на германската култура и нуждата тя да бъде непрекъснато "чистена" от "замърсители". Политически вредните, низшите расово, непълноценните физически или умствено следва не само да бъдат изолирани - не, те следва да бъдат смазани духовно, да бъдат докарани до състоянието на животинско съществуване, преди да бъдат ликвидирани.
Лагерът бил установен непосредствено до Ваймар - градът на Гьоте и Шилер, на Бах и Лист, на Мартин Лутер; мястото, дало името на демократичната републиканска конституция от 1919 г., призвана да отрече имперския райх на кайзерова Германия. Буквално осем километра делили Националния театър в центъра на града от лагерния плац - сцената на безконечен низ от нечовешки издевателства. Самият Химлер измислил името Бухенвалд, т.е. "букова гора" - циничен реверанс към пасторалната красота на дъбовите и буковите гори, покриващи прилежащия склон Етерсберг. На портала изписали "Всекиму заслуженото"...
Именно на това място първи били докарани 149 политически противници на нацистите - главно известни германски комунисти, заедно с криминални престъпници. Последвала втора партида от още 2561 политически - представители на "юдео-болшевишко-масонската напаст". Към тях последователно през годините се прибавяли и другите категории "неарийци", нямащи място в "немската общност" - несъгласни с нацизма свещеници и представители на различни религии и секти, евреи и роми, хомосексуалисти, както и военнопленници - през 1939 г. поляци, а по-късно десетки хиляди червеноармейци, известен брой американци и англичани. В лагера

били затворени и видни личности

като френските премиери Леон Блум и Даладие, италианската принцеса Мафалда. Тук през август 1944 г. е умъртвен ръководителят на Комунистическата партия на Германия Ернст Телман.
Бухенвалд не бил от така наречените лагери на смъртта, като Аушвиц и Треблинка - "индустрията" за "окончателното решение" на "еврейския въпрос". Но Бухенвалд се разраснал в система от 136 звена, в която намерили приложение целият набор "научно разработени" процедури и практики на нацистката "воля за господство" - от методичното масово изтребление чрез непосилен труд и системно недохранване, побоищата до смърт, всевъзможните най-изтънчени унижения и смъртоносни мъчения, "медицинските експерименти" по линия на т. нар. Отдел за изследвания на тифа и вирусите към Института по хигиената на Вафен СС, до систематичното избиване на 8483 съветски военнопленници с изстрел в тила при "медицински преглед"... През Бухенвалд преминали общо 238 980 човешки същества от 50 националности; тленните останки на част от 56-те хиляди загинали "отлетели" в дима на крематориумите, другите останали като незабравимо нямо свидетелство за нацисткото варварство.
Но Бухенвалд става и ярък пример за тържеството на човешкия дух над мракобесието, на волята за живот над възможно

най-бруталната машина за умъртвяване

Още от първите дни на съществуването на лагера затворените в него немски антифашисти слагат началото на организирана съпротива, която сантиметър по сантиметър започва да отвоюва лагерна територия извън контрола на СС. С течение на времето германските комунисти със забележителна смелост и изключителни конспиративни умения съумяват да изградят невидима мрежа от клетки от по 3 до 5 души. Постепенно те успяват да изтласкат предпочитаните от нацистите криминални затворници като разпоредители по бараки и обекти, в които лагерната охрана избягвала да навлиза, да обособят своя вътрешна територия на съпротивата. Така например благодарение на нея, рискувайки живота си или с цената на него, комунистите Валтер Кремер, Вили Блайхер, Вилхелм Хаман, Валтер Зонтаг, почетени като праведни в мемориала Яд Вашем, успяват да спасят от унищожение не едно еврейско дете.
С идването на политически затворници от други страни - чехи, поляци, австрийци, французи, югославяни, българи, както и евреи от окупираните страни, брънките на съпротивата се разпростират и сред тях. През 1943 г. се създава Интернационален лагерен комитет, в който водеща роля играят комунистите чехът Кветослав Иннеман и немецът Валтер Бартел. Тази нелегална организация съумява да спаси от смърт десетки заплашени от унищожение лагерници, да организира саботажа на оръжейни производства, в които безжалостно бил експлоатиран до смърт робският труд на лагерниците, като това на ракетите Фау, както и капка по капка да започнат да си набавят оръжие. И забележете - дори да организира един вид училища за затворените в лагера деца, чийто брой общо достигнал близо хиляда, където не само да усвояват елементарни знания, но и да мислят за бъдещите си професии след Освобождението!

Първите съветски военнопленници

са докарани в лагера в средата на септември 1941 г. и незабавно са разстреляни. Впоследствие нови хиляди офицери и войници от Червената армия са затворени в него при най-тежките условия, "запазени" за обречените на бавна смърт евреи и други "низши" същества. В техните среди също не след дълго се заражда и разраства съпротива, която с течение на времето се превръща в боеспособна въоръжена сила. Първоначално съществуват няколко отделни организации, които през 1943 г. се обединяват в Нелегален военнополитически център, ръководен от подполковника от Съветската армия Иван Иванович Смирнов. В аналите на съпротивата записват имената си със своята смелост и непримиримост в борбата срещу хитлеристите червеноармейците Николай Семьонович Симаков, Сергей Дмитриевич Котов, Николай Фьодорович Кнюг, Степан Михайлович Бакланов, както и десетки и стотици други.
С решителното настъпление на Съветската армия в Полша в началото на 1945 г. започва и подготовката на бухенвалдци за последната битка на живот и смърт с нацистките палачи. По това време в лагера се създава обединена Интернационална военна организация, включваща 178 бойни групи от всички националности, наброяващи общо към 2 хиляди души. Настъпват драматичните дни на април 45-а, когато лагерната съпротива успява да осуети извеждането от лагера на голяма част от намиращите се в него към момента затворници и да саботира разпорежданията на нацистката охрана. В първите часове на 11-и те успяват да предадат СОС съобщение до щаба на настъпващата 3-та американска армия с предавател, който съумели сами да сглобят. Получавайки отговор, че нейни поделения се устремяват към лагера, ръководството на съпротивата дава команда за решителен щурм за освобождение на лагера от СС-овската охрана. Към средата на деня Бухенвалд е в ръцете на лагерниците. Макар и измъчени до краен предел, бухенвалдци посрещат пристигащите в ранния следобед американски части като извоювали свободата си хора. От смърт са спасени 21 хиляди останали в лагера затворници.
Главнокомандващият съюзническите сили генерал Айзенхауер сам посещава лагера скоро след това и заявява: "Онова, което видях, не се поддава на описание... Съзнателно дойдох, за да мога лично да свидетелствам от първа ръка за извършеното тук в случай, че някога в бъдеще се зароди тенденция то да бъде представяно едва ли не като "пропаганда".

Но нека никога не забравяме

- без разгрома на елитната Шеста германска армия при Сталинград, капитулирала в първите дни на февруари 1943 г. пред безпримерния героизъм и непреклонната воля за победа на съветските войници и офицери, пред стратегическото и тактическото превъзходство на съветските генерали и маршали, без решаващия принос на Червената армия за окончателния разгром на хитлеристкия Вермахт не би се стигнало до онзи 11 април 1945-а, който днес честваме като деня на Освобождението от лагерите на нацисткото мракобесие.
Нека помним и отекналия широко по света призив на починалия преди няколко години ветеран от френската съпротива, убедения защитник на правата и достойнството на човека Стефан Хесел - онзи, който с брошурката си "Възмутете се!", отпечатана в над 4 милиона екземпляра на десетки езици, запали искрата на протеста и вдъхнови милионите млади и стари в Европа и по света, подели движението "Окупирай". Зарядът, заложен от него в призива му, черпи силата си именно от патриотизма и програмата на френската съпротива.
Днес сме длъжни да събудим съзнанието на хората у нас за неотложната необходимост от коренна промяна в съдбините на страната ни, да постигнем нужното обединение в името на достоен живот и обещаващо бъдеще тук, в България. Нека паметта за победата на съюзените народи, на световната антифашистка коалиция, свое място в която заслужи със саможертвата си и българската съпротива, ни бъде неувяхващ морален ориентир за докрай и с чест изпълнен човешки и граждански дълг, за да възтържествуват свободата, справедливостта и солидарността!

С памет за онези страшни дни

Георги Пирински