Темата за двата американски ТЕЦ-а в Гълъбово отново стана актуална след срещата на протестиращи с Иван Иванов – председател на КЕВР. В един откровен разговор той ни информира, че в последните дни на 2016 г. делегация на българското правителство се среща в Брюксел с представители на двете американски компании – собственици на ТЕЦ 1 ТЕЦ 3. Срещата е била под егидата на Европейската комисия, която преди година устно е обявила договора на Иван Костов с двете щатски компании за „неправомерна държавна помощ”. 

Както се установи, за срещата в Брюксел не се знае нищо у нас. По простата причина, че нашата делегация не е постигнала нищо по време на преговорите. А е можела да направи много, след като ЕК е декларирала /но не писмено/, че договорът подлежи на ревизия, защото е „неправомерна държавна помощ” за двете чужди компании. 

 В коментар за медиите г-н Иванов уточни, че ЕК е признала договора за „държавна помощ“, но не е казала, че е неправомерна.

Да видим фактите за тези договори. Фактите идват от два източника – 43-тото Народно събрание и засекретения договор между България и двете американски компании, който тези дни получихме от анонимен подател.

На 10 юни 2016 г. депутатите от временната анкетна комисия към Народното събрание, натоварена да анализира състоянието на енергетиката у нас, заявиха категорично, че договорите с т.нар. американски централи в Маришкия басейн – „AES Гълъбово Марица Изток 1” и „Контур Глобал Марица Изток 3”, „представляват държавна помощ в разрез с европейските правила“.

Дългосрочните преференциални договори за изкупуване на електроенергия поставят двете централи в по-изгодно икономическо положение спрямо останалите участници на пазара – съществуващи и бъдещи. Те гарантират висока възвръщаемост на инвестициите и прехвърляне на всички рискове към Националната електрическа компания (НЕК).

Тъй като в договора за присъединяване на България към ЕС липсват изключения за отпускане на държавна помощ за сектора, тези договори трябва да бъдат разгледани като неправомерна държавна помощ и да се предприемат съответните действия, препоръчаха депутатите.

Временната анкетна комисия беше създадена с решение на парламента в началото на 2015 година, но заседанията й бяха закрити за обществото.

Договорите с двата „американски” ТЕЦ-а не са нотифицирани от Европейската комисия и в момента тече процедура по оценка дали те представляват недопустима от европейското законодателство държавна помощ. Но според неофициална информация от Брюксел експертите в ЕК вече са заявили, обаче само в устна форма, че договорите са скандални и представляват неправомерна държавна помощ, поради което трябва да се ревизират.

Пожелал анонимност член на КЕВР ни призна, че в ЕК има силно американско лоби, което, разчитайки на бездействието на българското правителство, смята с режисирана мудност и процедурни хватки да спечели още 8 години и срокът на договора да изтече, без ЕК да се е произнесла с писмено становище за неправомерна държавна помощ.

Споразумението за закупуване на електроенергия от 13 юни 2001 г. между „Националната електрическа компания” ЕАД – България, и „Консолидейтид Континентъл Комърс Лимитед”, представлявани съответно от Данаил Тафров и Ричард Мардън, изобилства от неблагоприятни и противоречиви обстоятелства, засягащи интересите на българската страна.

Още от самото начало на този документ е видно, че фирмата „Консолидейтид Континентъл Комърс Лимитед” – Ирландия, е спечелила международен търг за експлоатация и модернизация на съответните мощности на ТЕЦ „Марица“, но впоследствие, с договор за цесия, е прехвърлила всичките си права и задължения по договора на частно дружество с ограничена отговорност със сходно име, разположено в офшорната зона на остров Мавриций. Тоест офшорни компании прибират стотици милиони от българските ТЕЦ 1 и ТЕЦ 3.

Интересен факт е, че Тафров, като представител на НЕК ЕАД, дава съгласието си за това прехвърляне и подписва Меморандум за разбирателство за осъществяване на сделката. В това споразумение има текст, съгласно който при либерализация на пазара на електроенергия в България 40% от вътрешното търсене на електроенергия в MWh ще бъде доставяно на база сключени двустранни договори. За всеки случай е определен и резерв за капиталовите разходи в размер на 70 милиона евро.

Скандалното е, че в договора има текст, определящ като дискриминационен акт от страна на българските власти намаляване на печалбите на фирмата, ако България я принуди да понесе допълнителни разходи.

Учудване, граничещо с гняв, предизвиква и определената лихва върху собствения капитал в размер на 17,5% годишно, с ежегодно капитализиране, която е необяснимо висока и противоречи на международната практика.

В договора прецизно се описват всички събития, които ще се считат за неизпълнение на договорните отношения от страна на купувача на електроенергия (НЕК), както и съответните санкции и обезщетения. Прави впечатление, че при принудителен престой по вина на купувача той е длъжен да заплати енергията в съответствие с т. 2 на Анекс А. 

И което е най-възмутително, НЕК се задължава да не прекратява договора предсрочно, да не извършва каквито и да е изменения в него и да не спира упражняването на договорните взаимоотношения.

НЕК също се задължава да изплаща на експлоатиращата фирма разходите за пускове на реакторите, както следва:

• При пуск от студено състояние – 31 500 лв. плюс цената на пусковата електроенергия.
• При пуск от топло състояние – 15 500 лв. плюс цената на пусковата електроенергия.
• При пуск от горещо състояние – 8500 лв. плюс цената на пусковата електроенергия.

Като цяло споразумението е неизгодно за българската страна и защитава само интересите на „Консолидейтид Континентъл Комърс Лимитед” – остров Мавриций.

Въпросът е един: Защо нито едно българско правителство досега не се осмели нито да съди американската фирма, нито да се позове на подкрепата на Европейската комисия и обяви договора за неправомерна държавна помощ?

Отговорът е много прост, но в същото време крайно унизителен за българския народ – нашите управници не смеят да потърсят правата си, ако това ще е за сметка на американските интереси. Истината е една и е време да се произнесе на глас – управлява ни не избрано от народа правителство, а колониална администрация, готова на всяко предателство на националните интереси, ако то ще й осигури нови и нови мандати за управлението на колонията „България“. 

Ангелаки Гоцев е енергиен експерт

Велизар Енчев е председател на „Българската пролет“