Предстоящият референдум в Турция за разширяване на президентските правомощия предизвика дълбок разрив между турците в съседна България, хванати в борба за контрол между София и Анкара.

С връзки, датиращи от османски времена, малцинството от 700 000 души съставлява 10% от населението на България – това е и пропорционално най-голямата общност на родени в страната мюсюлмани в членка на ЕС. Мнозина от тях имат двойно гражданство и роднини и в двете държави.

Появяват се обаче страхове, че разрастващият се дипломатически спор, заедно с възхода на антиимиграционния национализъм в България, може да наруши мирното съвместно съществуване.

Българският мюсюлманин Шукри Хюсеин казва, че се притеснява от това спорът да не го изправи пред невъзможна главоблъсканица.

„Ако двете държави са в конфликт, то тогава аз няма да мога да ходя там или да се връщам“, казва 72-годишният мъж от малко село в област Кърджали, където са по-голяма част от турците в страната.

Напрежението избухна, след като София обвини Анкара в „намеса“ в изборите миналия месец като открито е оказала подкрепа за партията на турското малцинство ДОСТ, която наскоро се отдели от установеното вече Движение за права и свободи (ДПС). Въпреки че ДОСТ не успя да спечели места в парламента по време на изборите през март, събра впечатляващите 22% в област Кърджали в сравнение с 43% за ДПС.

Турският референдум на 16 април, целящ да осигури широки правомощия за президента Реджеп Ердоган, се превърна в основен предмет на спора. Докато ДОСТ подкрепя амбициите на Ердоган, ДПС призовава хората да гласуват с „не“.

Дългогодишният лидер на ДПС Ахмед Доган разкритикува Ердоган, че се опитва да превърне Турция в „султанат“.

„Ердоган иска да получи неограничена власт. Референдумът е заплаха за демокрацията“, заявиха в петък в изявление от ДПС.

„Турският референдум и скорошната поява на българските националисти изостриха натиска върху турската общност и играят в полза на лагера на Ердоган", заяви пред АФП политическият експерт Антонина Желязкова.

Според ново проучване, извършено сред 1200 български мюсюлмани, популярността на Ердоган е висока и Турция се състезава по популярност с Германия, която също е дом на голяма общност български мюсюлмани.

Според автора на изследването Евгения Иванова тенденцията върви редом с „мюсюлманския страх“ от възхода на крайнодесните Обединени патриоти, които завършиха трети на изборите през март.

Националистическото обединение използва спора с Анкара, за да стимулира подкрепата си, протестирайки срещу Ердоган, мюсюлманите и мигрантите по време на своята предизборна кампания. Миналия месец привърженици на Обединените патриоти блокираха ключов пропускателен пункт на турската граница, за да предотвратят връщането на етнически турци в България, искащи да гласуват на изборите.

Всичко това допълнително засили усещането за несигурност и недоверие в населените с мюсюлмани села и градове в община Кърджали. Много от местните там отказват да говорят с журналисти.

„Хората се страхуват... никога преди не сме били толкова притеснени за идването на власт на националисти в България“, казва кметът на град Джебел Бахри Юмер. Според него антимюсюлманската реторика връща горчиви спомени за натиска по време на комунистическия режим в България, по време на който турците са принудени да приемат славянски имена като част от принудителните асимилационни политики в страната. След падането на Желязната завеса те си връщат арабските имена и мнозина получават и българско, и турско гражданство.

За кмета, който наскоро преминава от ДПС в ДОСТ, близките връзки с Анкара са от съществено значение както от културна, така и от икономическа гледна точка.

„Турците страдат много по време на вълните на асимилация и експулсиране“, казва той. „Всичко, което искаме са нормални отношения с Турция – икономическа сила, която може да инвестира в нашия поставен в неизгодно положение регион“, казва Юмер.

Някои наблюдатели, включително и социологът Боряна Димитрова, предупреждават, че заплахата от национализъм и бедност създават тенденция турската общност „да се изолира“ и „да се оттегли обратно при своите традиции“, приближавайки се до Ердоган.

Но според Шинаси Сюлейманов, кмета от ДПС на община Кирково в Кърджали, би било „преувеличение да се каже, че българските турци обичат Ердоган“.

„Имаме биологични връзки с Турция, но те не трябва да се бъркат с подкрепа за Ердоган“, каза той пред АФП.

Анализ на Весела Сергева и Диана Симеонова от Агенция „Франс прес“. Преводът е на БГНЕС.