В тази игра има разочарование, но и символика. Демонстративен жест беше, че руският президент Владимир Путин държа в шах американския външен министър Рекс Тилърсън и едва в последния момент в сряда следобед изрази готовност да го приеме в Кремъл.

Досега беше дипломатическо правило президентът да приема в Кремъл висшия дипломат на Вашингтон при негова първа визита в това си качество.

Че Тилърсън трябваше да чака, беше унижение за човек, когото през юни 2013 г. лично Путин награди с Ордена на дружбата. Руснаците приветстваха номинирането на тогавашния мениджър на енергийната компания “Ексон Мобайл” за външен министър, както преди това и избора на Доналд Тръмп за президент. Сега с поведението си Путин искаше да улучи точно президента.

Със своите 59 ракети, които миналата седмица Тръмп разпореди да бъдат изстреляни като наказателна мярка срещу режима на Асад заради атаката с отровен газ, той улучи и Русия, и надеждите на Москва за подобряване на руско-американските отношения. С ракетния обстрел бяха торпилирани и очакванията на Москва, че най-сетне ще бъдат вдигнати наложените от Барак Обама санкции.

Не беше случайно, че бе публикувано интервю на Путин, когато Тилърсън вече пребиваваше в Москва.

“Доверието при сътрудничеството с американците, предимно на военно равнище, не се подобри, а по-скоро се влоши”, отсече Путин.

Той упорито защити по-скоро сирийското правителство срещу обвиненията в използване на химическо оръжие и препрати към погазване на международното право чрез военния удар на САЩ. Преди това Тръмп обвини Путин, че в Сирия поддържа един зъл човек. Башар Асад бил животно.

Путин разбира езика на президента на САЩ и отвръща по същия начин. Той обвини държавите членки на НАТО, които застанаха зад ударите на Тръмп, в одобрително клатене на глави. (Точният израз на Путин бе, че "всички си клатят главите като китайски кукли". Тези кукли са известни с това, че главите им са на пружини и при най-малък допир главите им се клатят дълго по инерция - б.р.) 

Путин обаче се въздържа от по-нататъшно влошаване на отношенията в областта на политиката за сигурност, макар междувременно да стана ясно, че САЩ настояват за смяна на режима в Сирия.

Явно и той иска да изчака как ще се развива външната политика на Тръмп. С военната операция в Сирия и заплахите по адрес на Северна Корея Тръмп излъчи сигнали, но още не е формулирал доктрина. Все още не се знае какво ще е отношението към Москва. Помнят се изявленията на Тръмп по време на предизборната битка. Постепенно излизаха на светло и объркващи отношения на близост на сътрудници на Тръмп с представители на Русия. Вече са в ход две парламентарни разследвания и редица заведени следствия. Тайните служби смятат за доказана намесата на Русия в предизборната борба в САЩ. Продължават да витаят слухове, че Тръмп би могъл да бъде изнудван чрез руска информация.

Във вътрешнополитически план Тръмп иска да се представя като максимално независим от Москва и от това ще  определя и бъдещата му политиката спрямо Русия. При това положение Тръмп и Путин няма да са  добри приятели и ще се запази досегашната фронтова позиция. Това поне ще намали опасенията сред повечето държави от ЕС от политическа рокада в САЩ, но те няма да изчезнат.

Александра Фьодерл-Шмид е главна редакторка и съиздателка на австрийския в. “Дер Щандард”, откъдето препечатваме коментара й. Преводът е на Клуб Z. Заглавието е на редакцията.