Референдумът в Турция за даване на по-широки правомощия на президента Реджеп Тайип Ердоган е малко вероятно да подобри обтегнатите отношения с ЕС и рискува да сложи край на блокираните преговори на Анкара за присъединяване към съюза, казват официални представители в Брюксел.

 

Дори ако гласоподавателите не дадат на Ердоган в неделя изпълнителна президентска власт, към която той се стреми, демокрацията и съдебната система в Турция ще понесат щети и той вероятно ще подложи на още по-голям натиск критиците си, посочват те.

 

“Няма добър изход”, заяви Марк Пиерини, бивш посланик на Европейския съюз в Турция, а сега анализатор в мозъчния тръст Карнеги – Европа.

 

“Има много голямо разминаване между европейските лидери и Ердоган и аз не виждам възможност това да се оправи бързо”, посочи той, предричайки “учтиво мълчание” от страна на ЕС, ако той победи.

 

Турция, членка на НАТО, която започна преговори за присъединяване към ЕС през 2005 г., се превърна в ключов партньор за съюза, като прие милиони бежанци, бягащи от шестгодишната война в Сирия. Но репресиите на Ердоган след неуспешния опит за преврат през юли бяха осъдени в европейските столици, а той отчужди още повече съюза, като обвини правителствата на Германия и Холандия, че действат като нацисти, след като забраниха митинги на турски официални представители от кампанията за референдума.

 

Високопоставен официален представител заяви за Ройтерс, че победа на Ердоган, която би позволила на президента да получи още два петгодишни мандата, би донесла стабилност, която би позволила на ЕС да развие търговските и бизнес отношенията. “Иначе би било хаос”, заяви той.

 

Но няколко други изразиха несъгласие, а втори високопоставен официален представител отхвърли тази идея, наричайки я “фалшива стабилност в името на еднолично управление”.

 

Поддръжниците на Ердоган виждат шанс той да укрепи позициите си като най-важния лидер на съвременна Турция, а неговите опоненти се опасяват от още по-голяма централизация на властта. Според социологически проучвания вотът, в който участват и турските граждани в чужбина, ще бъде с близки резултати.

 

Представители на ЕС виждат всички възможни изходи – ясна победа за Ердоган, загуба с малка разлика или оспорван резултат – като рисковани. Една победа би насърчила Ердоган да продължи с предложените конституционни изменения и вероятно да въведе смъртното наказание, което би сложило край на кандидатурата на Турция за членство в ЕС. Нейният статут е вече под въпрос след репресиите, последвали опита за преврат.

 

Юридически експерти в Съвета на Европа, организация в областта на човешките права, на която Турция е членка, предупредиха през март, че създаването на президентство с фактически неограничени правомощия е “опасна стъпка назад” за демокрацията.

 

Ердоган и неговите поддръжници отхвърлят тези твърдения, като казват, че има достатъчно механизми за контрол между властите в предложената система, например това, че президентът трябва да свика едновременно президентски и парламентарни избори, ако разпусне парламента.

 

Другите сценарии също са мрачни, казват представители на ЕС.

 

Оспорван резултат вероятно би предизвикал период на нестабилност и може би още насилие.

 

При загуба с малка разлика Ердоган, чиято позиция на най-популярния лидер на Турция е неоспорима, ще остане на длъжността си. Представители на ЕС смятат, че той може да изтегли по-рано президентските и парламентарните избори, планирани за 2019 г., както ако спечели, така и ако загуби.

 

“Ако загуби, можем да очакваме много сурова и брутална предизборна кампания, като е вероятно и двете страни да прибегнат до насилие”, заяви трети високопоставен представител на ЕС.

 

“Той би взел още по-крути мерки срещу опозицията (…) и ако резултатът е оспорван, това би дестабилизирало цялостната ситуация”.

 

След неуспешния опит за преврат 36 000 души се намират в затворите в Турция в очакване на процес, а над 100 000 бяха отстранени или уволнени от работа, според Съвета на Европа.

 

Идеалният сценарий за Брюксел предвижда период на спокойствие след референдума, който би позволил на ЕС и Турция да възстановят отношенията си и да модернизират митническия си съюз, като дори може да се смекчат визовите правила за турски граждани, пътуващи в ЕС.

 

Необходимо условие за това е пробив в преговорите за обединение на Кипър, където Анкара се изправя срещу Никозия и Атина, казва третият официален представител.

 

“Няма изцяло добър резултат за нас в който и да е случай. Но някои сценарии биха били по-лоши от други”, отбелязва той, като предвижда, че Ердоган ще направи стъпки към ревизиране на отношенията с ЕС, каквото и да се случи.