Тилърсън в Москва - като се ненавидиме, барем да се видиме

"Като се ненавидиме, барем да се видиме" Радой Ралин, "Люти чушки" Както вече многократно писах и коментирах, визитата на държавния секретар на САЩ Рекс Тилърсън в Москва няма да произведе сензационни или други новини. Единствената новина е, че руският президент Владимир Путин също се срещна очи в очи с държавния секретар на САЩ, въпреки хладната атмосфера. Предварително среща между Путин и Тилърсън не беше уговорена. Позицията на Тилерсън е от позиция на силата - твърда, но уважителна и прагматична, сдържана, без показване на картите, отворена към изслушване, с по-малко реторика. Зад думите му стоят най-мощните и големи имономика, военен бюджет и въоръжени сили. Позицията на руската страна - насочена да изглежда силна пред собствената си публика, по-недоволстваща, по-малко прагматична и уважителна, с повече реторика, но с готовност каналите за директна комуникация да се държат отворени. Русия има силна и голяма сухопътна армия, но твърде слаба и зависима от политиката на САЩ ресурсна икономика. Предстои нова фаза на продължителен обмен между дипломатическите апарати, за което руската страна показва повече готовност от американската. Дипломацията на САЩ е основана на принципа на моркова и тоягата. Тилерсън има в ръцете си много "моркови", но няма защо да бърза да слага нищо на тезгяха, преди да се подготви и поразчисти тезгях. По-принцип САЩ нямат съществени икономически интереси, свързани или зависещи от Русия. А тояга, голяма като тази на Федералния резерв има само Федералния резерв. И тази тояга ще се раздвижва според това колко бързо Матис и компания получават нови чекове от Конгреса за новите си тояги по въздух, суша и море, и на околоземна орбита, каквито тояги също така никой друг няма, нито има с какво или откъде да си купи. Ако търсим хубава конспиративна теория за последните събития в Сирия и зад кулисите на дипломатическия театър между Вашингтон и Москва, петролът винаги е обичайния заподозрян. За Москва най-важното и спасителното са високи цени на петрола. За някои кръгове в САЩ това също може да представлява интересна и доходоносна стратегическа опция. Ескалация на напрежението в Близкия изток, водеща до въвличане на Иран и затваряне на Ормузкия пролив е единственият сценарий за изкуствено повишаване на цените на петрола, от което износителите в Близкия изток не биха могли да се възползват, за разлика от Русия и САЩ. Капиталовата основа на саудитските и други големи петролни компании в Залива би се сринала, което пък би ги направило лесна плячка за придобиване и контрол от страна на истинските гиганти. За подобен конспиративен сценарий едно изостряне на позициите между Москва и Вашингтон би сработило. Но това е само конспиративна теория. Още преди и веднага след избирането на Тръмп коментирах многократно, че подобно на Рейгъновата, новата администрация във Вашингтон ще е възможно най-лошата новина за Кремъл и президента Путин. Особено ако демонстрират позитивно отношение и без в това да има нищо лично. "It's the economy, stupid!" Засега по-важно остава не какво Тилерсън е казал, а какво не казва... Авторът е председател на Европейския институт за стратегии и анализи.

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_652952.html

Свързани новини: