Искало ли ви се е някога да погледнете в бъдещето, за да видите дали решенията, които вземате ще ви донесат здраве и удовлетворение? В света на научните изследвания най-близкото до това се приближава внушително изследване на Харвард за възрастовото развитие – то проследява живота на 724 мъже в продължение на 78 години и е едно от най-дългите, правени някога. Изследователите проследяват групата на всеки две години – физическо и психическо здраве, професионален живот, приятелства, бракове, периодично те минават на интервюта, медицински тестове, изследвания на кръвта и на мозъка.

Психиатърът Робърт Дж. Уолдингър, директор на проучването и основен изследовател споделя някои от основните уроци от него в популярните разговори TED. Той обяснява, че те публикуват откритията си в продължение на 75 години, но в научни издания, които малко хора четат. „Държавата е инвестирала милиони в проучването, защо да го държим в тайна“, пита той.

Основното от неговата беседа: Добрите връзки ни правят по-щастливи и по-здрави, а самотата убива. Но има и някои други уроци, които може да научим. Досега от изследването има публикувани над 100 научни доклада. Ето четири важни урока, които споделя пред TED Уолдингър.

1. Щастливото детство има много, много дълготраен ефект

Близките отношения с родителите ви в детството ви са добра предпоставка за по-топли и по-сигурни връзки с хората, които са около вас, когато сте вече възрастен. Щастливото детство има силата да действа и през десетилетията и да осигурява по-стабилни отношения, както и по-добро физическо здраве до стари години. И не е само от значение отношенията с родителите. Ако сте имали близка връзка с поне някой от роднините си, това означава, че сте по-малко склонни да развиете депресия към 50-атата си година.

2. Но и хората с трудно детство могат да се справят в зряла възраст

Хора, които са израсли в недобра среда – с объркани семейства и икономическа несигурност – като зрели са по-малко щастливи от хората с хубаво детство. Но когато те достигнат зряла възраст – около 50-65 години – тези от тях, които са заети със „съзидателност“ или имат интерес в създаването и направляването на следващото поколение, са по-щастливи и по-добре устроени. Като "съзидателност" не означава непременно да са родители – може да означава да отглеждат и възпитават деца, но може и на работа или при други ситуации да бъдат учители и покровители на по-млади хора.

3. Способността да се справяш със стреса ти се отплаща доживот

Всички ние сме си създали някакви начини за справяне със стреса и освобождаване от тревожността. Учените стигат до извода, че някои от подходи са много по-дълготрайни. Сред тези стратегии са сублимацията – напимер чувствате, че работодателят ви се отнася несправедливо с вас и правите организация, която да се бори за правата на работниците, алтруизмът – борите се с пристрастяване и си помагате да останете трезвен като помагате на други пристрастени и потушаването – притеснявате се за съкращенията във вашата компания, но изхвърляте тези тревоги от ума, докато не ви се отвори възможност да направите нещо за бъдещето си. Сред недобрите начини за справяне със стреса са отричането, планирането или преиграването.

Изследователите от Харвард стигат до извода, че тези, които се борят със стреса като се ангажират в адаптивни методи имат по-добри взаимоотношения от другите хора. А и техният подход има и множество други преимущества- много по-лесно е да бъдат сред други хора, това кара околните да им помагат и те получават много повече обществена подкрепа  и това е основание да остаряват в по-добро здраве, когато станат на 60 и 70 години. Освен това паметта им остава 

4. Времето с другите хора ни защитава от промените в живота

Уолдингър обяснява, че това, което има значение, е „качеството на нашите взаимоотношения“. Количеството също е важно. Когато се връщат обратно към случилото се в живота им, хората най-често споделят, че времето, което са прекарали с другите им е донесло най-много смисъл и това е частта от живота им, с която най-много се гордеят. Времето, прекарано с други хора, е направило участниците щастливи по един всекидневен начин. Най-ценно е времето с партньора или съпругата. Това прави хората по-устоичиви на промените в живота и им помагат по-лесно да посрещнат физическите болки и болестите, които настъпват с остаряването.

Извадката е възможна политически най-некоректната – само бели мъже, отбелязва Уолдингър. Всъщност групата даже в началото включва и Джон Кенеди. Сега изследването, в което са останали една шепа от първоначалните участници, продължава с техните наследници – 1300 деца, които са се съгласили да се включат и в групата вече 51 на сто са жени.