Британската министър-председателка Тереза Мей днес поиска предсрочни парламентарни избори на 8 юни. Очаква се в сряда (19 април) да внесе законопроект за тях в парламента. За одобрението му трябва квалифицирано мнозинство от две трети от 650-те депутати. Тя вероятно ще го получи, след като лидерът на лейбъристката опозиция Джереми Корбин се изказа в подкрепа на намерението ѝ.

Защо Мей се реши на тази стъпка, малко преди преговорите на Великобритания за напускане на ЕС да започнат? Самата тя каза, че го прави заради стабилността – същата причина, поради която доскоро твърдеше, че не иска избори преди времето за редовното им провеждане през 2020 година.

Очевидно Мей не се чувства достатъчно комфортно с мнозинството от 330 консервативни депутати в 650-членната долна камара на парламента, завещано от предшественика ѝ Дейвид Камерън. В трудните преговори за "Брекзит" тя ще бъде зависима от радикалното крило на торите. То може да не приеме споразумението, което тя ще се постарае да договори с ЕС.

Великобритания тръгна към предсрочни избори на 8 юни (СНИМКИ)

Опирайки се на благоприятните социологически прогнози, Мей очевидно се надява да увеличи мнозинството си и да намали влиянието на радикалните консервативни бекбенчъри в него. Проучванията досега не дават шансове на лейбъристите да се върнат на власт.

С резултата на референдума Партията за независимост на Обединеното кралство изчерпа причините да съществува и може да се очаква обратен поток на избиратели от нея към торите. Тя изсмукваше техния електорат преди допитването и това беше една от причините Камерън да се реши на него.

С очертаващата се цена на "Брекзит" в британското общество има тенденция на отрезвяване, която дава шанове на проевропейските либерали да увеличат парламентарното си представителсто и да балансират крайните евроскептици и еврофоби. Това би улеснило задачата на Мей и би увеличило шансовете ѝ за парламентарна подкрепа да води и приключи успешно преговорите.

По всичко личи, че ако иска да гарантира икономическите си интереси – достъпа до единния пазар на ЕС и благоприятното третиране на банковия ѝ сектор – Великобритания трудно ще заобиколи поне две от основните причини за "Брекзит", по които ЕС поне засега изглежда безкомпромисен – свободата на движение и вноските в европейския бюджет.

Мей, министърка на вътрешните работи в правителството на Камерън, беше сред противниците на "Брекзит". След референдума от 23 юни 2016 г., където 52% от британските избиратели гласуваха за излизане от ЕС, тя неизменно повтаря, че то е необратимо. Очевидно, актуалната цел е да е поносимо и приемливо.

Фактът, че Мей търси по-широка опора подсказва, че преговорите няма да са лесни и че с оглед на резултата им и в пътя до него подкрепата на сегашното правителство, може да се окаже недостатъчна.

Договорът на ЕС поставя двегодишен срок на преговорите за развода. Ако през 2019 година Мей не успее да стигне да споразумение с ЕС, което може да “продаде” едновременно на британския, на Европейския парламент и на парламентите на останалите 27 държави-членки, следва болезненият, скъп и трудно предвидим “твърд” "Брекзит". Тя се опитва да го избегне, за да има предсказуемост и стабилност за гражданите и бизнеса.

Не знам дали ще остане Кралство, но едва ли дълго ще е Обединено

В основата на решението на Мей е въпросът за легитимността. Тя търси свеж и по-солиден кредит на доверие преди историческите решения, които ѝ предстоят, защото оглави правителството, без да е спечелила избори начело на торите.

Мей избира различен път от Гордън Браун, при когото лейбъристите изгубиха 91 места в Камарата на общините на парламентарните избори през 2010 г. Това беше най-голямото им поражение от 1931 г. насам.

Браун, бивш министър на финансите, плати политическата цена за войната в Ирак и финансовата криза, приемайки без избори премиерския пост от Тони Блеър през 2007 г., когато последният подаде оставка по средата на третия си мандат на “Даунинг стрийт” №10.

Мей очевидно иска да носи отговорност за собствените си действия, а не за последиците от това, което Камерън започна, свиквайки референдума за "Брекзит".

----

* Този и други текстове от същия автор можете да видите тук.