Джордж Бъзби е изследовател по статистическа геномика от Оксфордския университет. Статията за пръв път е отпечатана в сп. „Разговорът“.

Беше първата стъпка на едно изключително пътуване. В един светъл, но много студен януарски следобед по-рано тази година аз се озовах на малък остров в Черно море, съвсем близо до Созопол, на Източното крайбрежие на България.

Свети Иван отдавна е дестинация за туристите – островът може да се похвали с храм на Аполон от древни времена. Но аз бях там, за да говоря с възрастен български археолог за едно от най-важните открития на неговата кариера.

През 2010 г. Казимир Попконстантинов открива кости, които смята, че са на най-известния от всички светци – Йоан Кръстител. Интересувах се от това какво може да ни покаже ДНК анализ за тези кости и за други такива.

Заедно с изследователя на Библията Джо Базил пътувах по света и снимах документален филм за религиозните и научни доказателства, които свързват археологични артефакти със самия Исус Христос.

Попконстантинов прави откритието си при разкопките на църква от шести век на острова, построена върху базилика от век по-рано.

Докато внимателно изстъргвал калта от мястото, на което е бил олтарът, той се натъкнал на каменна плоча и бил изумен да открие под нея малка мраморна кутия. Веднага разбрал какво представлява тя.

За да може една църква да бъде осветена в тази част на Европа през V век, тя се е нуждаела от реликва от светец или религиозен човек. Тази кутия, известна като мощехранителница, би съдържала такава реликва.

Той продължил да копае наоколо и намерил друга по-малка кутия на около метър разстояние. На ръба й имало надпис:

„Бог да те спаси, служителю Томас. За свети Йоан.“

Когато Казимир по-късно отваря мощехранителницата, открива вътре пет парчета от кости. Епитафията на малката кутия, вероятно използвана за пренасяне на костите, е ключово доказателство, което го подтикнало да реши, че те може да са на Йоан Кръстител.

Това откритие е изключително важно отчасти защото Йоан Кръстител е както ученик на Исус, така и негов братовчед – което означава, че те споделят общо ДНК.

Благодарение на редица научни постижения изследванията на древна ДНК добиването и анализът на генетичен материал от кости и фосили на организми, изкопани от земята, са във възход.

Сега имаме ДНК вериги от стотици хора, които са мъртви отдавна, а анализ на тези вериги допълнително прецизира разбирането ни за човешката история.

ДНК като доказателство за самоличност

Първоначално бях скептичен за това, което можем да научим от българските кости. Като за начало няма ДНК тест, който да може да докаже, че това са части от Йоан Кръстител, Исус или който и да е друг конкретен човек.

Не можем да извлечем и анализираме неизвестна ДНК проба и магически да кажем, че е принадлежала на една или друга историческа личност. За да направим това, ни трябва ДНК проба, която недвусмислено идва от Йоан Кръстител и която можем да сравним с костите. Така че ДНК веригите сами по себе си не са особено полезни.

Друг важен елемент е рискът от замърсяване. В един идеален сценарий древният материал, който искаме да ползваме за генетичен анализ, трябва да не е докосван от който и да е друг човек, откакто този е умрял.

Най-добрите древни образци са изкопани от земята, сложени в торба и пратени директно в лаборатория. В 500-те години между смъртта на Йоан и затварянето на костите в църквата произволен брой хора може да са ги държали и да са оставили своето ДНК върху тях.

Но това не означава, че всичко е загубено. ДНК се разгражда с времето, така че може да тестваме всяко ДНК, извадено от древни останки за признаци на деградация. Това означава, че можем да различим съвременно замърсяване от древните геноми.

Можем и да опитаме да вземем ДНК от вътрешността на костите и ДНК вериги от хора, които знаем, че са влизали в контакт с артефактите, за да можем да различим древния генетичен материал от съвременния.

Какво може да ни каже ДНК

ДНК трябва да се използва като допълнителен инструмент в археологията. По мое мнение има две ясни ползи от анализа на ДНК в този конкретен случай. Можем да сравним ДНК от тази реликва с ДНК от други.

Ако намерим други реликви, за които се твърди, че са от Йоан Кръстител или близък негов роднина като Исус, тогава можем да използваме генетиката, за да ги сравним и да видим дали е възможно да са дошли от родственици.

Освен това имаме растящи колекции от ДНК от цял свят, които можем да използваме, за да направим предположение за географския произход.

Какво точно ни казаха българските кости? Радиовъглеродното датиране предполага, че те в действителност са на около 2000 години. Техните ДНК вериги показват принадлежност към съвременното население на Близкия изток.

За жалост, когато говорих с генетика, който направи изследването, той ми каза, че е открил, че ДНК веригите съвпадат с човека, който всъщност е извлякъл костния материал – тоест вероятно става дума за замърсяване.

И тъй като има много малко материал, с който да се работи, е малко вероятно, че ще успеем да използваме ДНК, за да разберем чии са тези кости.

Въпреки това посетих други учени с реликви, на които ДНК анализът е възможен.

Например скорошно изследване идентифицира ДНК на няколко души на Торинската плащаница, парчето плат, в което се смята, че е бил увит Исус, когато е свален от кръста.

В Йерусалим се срещнахме с човек, който беше в процес на вземане на ДНК от костницата на Яков, кутия от първи век, която може би съдържа костите на брата на Исус.

Срещнахме се и с археолог в Израел, който има няколко клина за разпъване на кръст, един от тях все още забит в коста на петата на бедната разпната душа. За жалост не може да се изкара ДНК от ръждиво желязо.

Докато ДНК анализът не може да докаже дали тези артефакти са онова, което някои вярват, че са, надеждата е, че те или други древни предмети някой ден могат да предоставят информация за връзката с техните съвременни потомци.

Нека приемем за момент, че можем да изключим напълно замърсяването и че ДНК-то от плащаницата има семейно съвпадение с ДНК-то от костницата на Яков – и че и двете са свързани с българските кости.

Може ли това да е ДНК-то на Исус и семейството му? За да отговорим на това, всичко, което ни е нужно, е малко вяра.