Без да обръщат внимание на западните медии, избирателите одобриха с малка преднина предложенията за разширяване на правомощията на Реджеп Тайип Ердоган. От интервютата с избиратели се видя, че една от причините за този резултат е надеждата на турските избиратели, че твърдата ръка може да осигури повече стабилност, сигурност и просперитет.

Този феномен се е проявявал и в други държави и е твърде вероятно да продължи да влияе и в следващите месеци. Заради това, нито пазарите, нито политолозите трябва да подценяват какво колебаещите се избиратели са склонни да приемат в търсене на националната мощ – това развитие поставя интересни вътрешни и международни въпроси, включително и в предстоящите избори за президент на Франция.

С подкрепа от 51,4% и 85% активност, сега Ердоган има по-широки правомощия в законодателството, финансите, назначенията и гражданското общество. Победата му идва във време на сериозна несигурност в региона заради конфликта в Сирия и деликатните отношения между Турция и Западна Европа.

Резултатът от този референдум ще окуражи правителството на Турция. Първите му действия бяха да удължи извънредното положение с още три месеца и заявката да проведе референдум за възстановяване на смъртното наказание. Но така правителството си гарантира в бъдеще вътрешен и международен отпор.

Опозиционните партии се вкопчиха в данните за нередности и заключенията на чуждите наблюдатели, че референдумът не отговаря на международните стандарти, като на това основание оспориха легитимността на гласуването. Фактът, че трите най-големи града в Турция гласуваха с „Не“, се възприема и като предупредителен сигнал за правителството. В същото време високопоставени европейски политици, сред които и канцлерката на Германия Ангела Меркел, предупредиха правителството да не преувеличава победата си и да има предвид, че Турция е сериозно разделена.

Но всичко това едва ли ще попречи на турското правителство да си извади същите изводи, каквито си извади Доналд Тръмп след победата на изборите, както и британското правителство след референдума за Брекзит – несигурните и гневни граждани търсят твърдата ръка, за да върнат контрола върху съдбата си. И това се случва във време на извънредна несигурност у дома и в чужбина.

Какъв ще е резултатът от тази сделка зависи от това доколко конструктивно Ердоган и правителството му ще използват новите си конституционни правомощия. В това време и пазарите, и политолозите трябва да помнят, че това, което се случи в Турция в неделя, донякъде илюстрира един глобален феномен – огромен брой хора са готови да поемат риска и да изберат обещанието за твърда ръка, за да си осигурят стабилност и сигурност. И са готови да направят този избор, дори когато това води до отслабване на традиционните баланси между властите, до култ към личността и до повишена опасност от авторитаризъм.

Този феномен вероятно ще бъде тестван още веднъж на първия тур на президентските избори във Франция на 23 април. Тримата кандидати срещу статуквото – Марин льо Пен от крайната десница, Жан-Люк Меланшон от крайната левица и Еманюел Макрон – вече разклатиха политиката във Франция. По време на кампанията те задминаха традиционните кандидати Франсоа Фийон и Беноа Амон, които се препъват в пасивите на собственото си минало.

Изводите от референдума в Турция накланят везните в полза на прогнозата за победа на един от нетрадиционните кандидати във Франция. Това се отнася не само за водача Макрон, но, макар и в по-малка степен, и за Льо Пен и Меланшон.

...

Мохамед Ел Ериан е коментатор в "Блумбърг" и икономически съветник на "Алианц". Преводът е на Клуб Z.