От десетина години гледам почти всеки филм, който тръгва по българските екрани, и съм виждал много, много слаби заглавия. Преживял съм и по-ужасни неща – бил съм на концерт на Филип Киркоров, на шоу програма на Бузлуджа за събора на БСП и на фестивал на българското кино във Варна през 2014-а, където за една седмица изгледах 15 филма (от които само един добър – „Урок“). Но такова нещо като „Секс академия: мъже“ ми се случва за първи път.

Преди предпремиерната прожекция в мол „Парадайс“ в сряда имаше нашествие от манекенки и по чаша вино за гостите. А после влязохме в залата и всичко хубаво свърши. Режисьорът Георги Костов представи екипа пред публиката и предупреди с усмивка, че между звука и картината на филма, който ще гледаме, има разминаване от около секунда, но до тръгването на филма по кината щели да го оправят. Естествено, всички решихме, че се шегува. Не се шегуваше.

Не знам дали сте гледали филм, в който звукът и картината се разминават с цяла секунда. При такъв дефект виждате, че някой си мърда устните, но не го чувате да говори, после човекът си затваря устата, кадърът се сменя и изведнъж се разнася глас – от миналото. При диалозите виждате, че говори един, но чувате друг. При бързи смени на настроения героят може да каже шега (не че в „Секс академия: мъже“ има истински шеги) и всички да се натъжат или обратното… Това превръща гледането в истинско мъчение.

Лошата новина е, че дори и без закъснението на звука, „Секс академия: мъже“ изглежда отчайващо слаб филм. Комедия, в която има около една смешна реплика – но: първо, не знам дали беше поднесена с точния тайминг, и второ, вече сме я чували. Освен това, след опита за комично начало има някакъв неясен опит за драматично продължение, който допълнително обърква зрителя.

Актьорите? Трудно е да се прецени с това разминаване звук/картина и при нищожните възможности, които предлага сценарият, но за играта на Иво Аръков мога да кажа, че изглежда приятно закръглен и безизразен. Докато Ники Сотиров и особено Димо Алексиев порядъчно преиграваха. Алексиев, който в други филми прави добро впечатление, би трябвало силно да се срамува от участието си в това нещо, но кой знае? Много талантливият някога Никълъс Кейдж от години се снима в най-долнопробни филми, но няма никак засрамен вид.

За първи път виждам на премиера, в присъствието на актьорите и създателите на филма, толкова плах и бързо заглъхнал опит за аплодисменти накрая. Дали някой неправилно възпитан не успя да преодолее навика си да изръкопляска, независимо от показаното – или самите автори на филма се опитаха да инициират аплауз, не знам и не ме интересува. На това място трябваше да има мощно освиркване, като на футболен мач, в който в последната минута съдията отменя решителен изравнителен гол на българския национален отбор.

Накрая бих помолил горещо всеки, който е запазил в сърцето си някаква надежда за българското кино, в никакъв случай да не гледа „Секс академия: мъже“ – колкото и интересна да му се стори историята за смешните мъже, които се учат как да свалят всяка жена, която си поискат, и техните тъжни любовни драми. За българското кино този филм е такава катастрофа, каквато беше 11 септември 2001 за Ню Йорк. Проблемът е, че който направи грешката да го гледа, подлъган от заглавия в медиите като „Свежа нова българска комедия!“, най-вероятно години след това няма да иска да стъпи на български игрален филм. А понякога, макар и рядко, си струва.

Площад Славейков