THE NATIONAL INTEREST: МОЖЕ ЛИ КИТАЙ ДА СПЕЧЕЛИ ВОЙНАТА СРЕЩУ АМЕРИКА? (2 ЧАСТ)

Но значението на договора излиза далеко извън пределите на тези точки. Чуждестранните коментатори считат Симоносекския договор знак за това, че Япония е влязла в числото на най-влиятелните азиатски държави. Накратно казано, бойните действия от местно значение променили целия регионален ред.

Как?

Ключов момент в тази японско-китайска война била битката при Ялу по западното крайбрежие на Корея. Тук японският императорски обединен флот срещнал и разгромил Бейянския флот на династията Цин — хвърляйки призив към довоенните оценки на военно-морския баланс.
***

Гореизложеното е само популярен анализ, но той отразява експертното мнение за военния баланс, разпространено в навечерието на японско-китайските войни от  1894-1895 години, а и последвалото мирно регулиране на конфликта. Малко от наблюдателите считали, че японският флот може да победи. Независимо от това се оказало, че те сгрешили.

Историята изобилства от подобни грешки.

Цитатът в началото на статията принадлежи на анонимен военен експерт и представлява само кратка бележка относно неотдавнашното изявление на професора от Школата Кенеди и бивш офицер от Пенатгона Греъм Елисън за това, че войската на САЩ в Азия е непобедима и ще остане такава още неопределено време — дори във владенията на Китай. Само неразумен човек може да счита за вярно обратното, твърди Елисън.

Независимо от това, ето ви три урока, които доказват обратното.
Урок №1: Хората изобретяват техниката

Компромисните решения, които хората намират в чертежите си могат да имат колосални последствия.

Погледнете нещата от тази страна.

Три базови характеристики на всеки боен кораб — скорост, защита и въоръжение.

Ако конструкторите на кораба искат да повишат която и да е характеристика, те ще трябва да пожертват една, а може би и две от другите останали характеристики.

Голямото тегло забавя кораба, затова конструкторите трябва да компенсират чрез намаляване на бронята, чрез добавянето на по-мощни и скъпи двигатели или и двете неща едновременно.

Какво предпочитате — бавен, окован в тежка броня и мощно въоръжение флот, или маневрен, бърз, но с по-леко оръжие или с по-малко на брой оръжия?

Военно-морските сили се налага постоянно да правят подобни компромиси.

Във военно-морското конструиране нищо не се дава даром.

Ще ви дадем един съвременен пример, литоралният боен кораб на ВМФ на САЩ, клас LCS. Създателите на програмата LCS заложили на голяма скорост на неголеми дистанции.

Това предполага не само спортни двигатели, но и лека конструкция, а също ограничено въоръжение. И наистина, един от представителите на клас LCS е направен само от алуминий, а това е не е най-здравият материал за защита от бойни повреди. Ако най-важно от всичко е скоростта, ще трябва да се жертва защитата и въоръжението. Всяка конструкция на кораба е резултат от множество направени избори. Моряците могат да не разберат за последствията от тези избори, докато не се окажат в ядрото на сражението.

Сега отново да се върнем към Азия в края на по-миналия век. Както и много военно-морски експерти от онова време, китайските военно-морски чиновници и техните чуждестранни съветници считали линкорите за главна сила. Те залагали на дебелата броня — защитата — над скоростта и огневата мощ.

Построените в Германия линкори на Китай били снабдени с по-тежко оръжие, отколкото военните кораби на японския императорски флот, но те стреляли по-бавно. Заради немалката стойност, само два такива кораба били в Бейянския флот, който се сражавал в Ялу. За разлика от тях, японските конструктори вместо защита и крупен калибър на оръдията направили свой приоритет скоростта, маневреността и бързата стрелба.

Битката показала, че изборът на конструкторите Цин бил по-добър.

Бързата стрелба на японските оръдия в съвкупност стоварили върху Бейянския флот щурмови огън, макар всеки отделен снаряд да нанасял относително неголяма вреда. По-леките кораби Цин пострадали от японския огън. Командването на Бейянския флот изгубило в Ялу две трети от своите сили. А това вече е убедителна преднина.

Наистина ли сме толкова сигурни, че Народно-освободителната армия на Китай — също такава млада сила, както някога императорският флот на Япония — няма да успее да осъществи подобен подвиг?

Продължават ли китайските конструктори да правят погрешен избор?

Фикция ли е системата за отбрана, която Китайската армия в последните две десетилетия опъна около крайбрежието на материка?

Китайските военни имат възможността да опровергаят твърденията за бойните им възможности.

Практически всички достижения, които те имат за последните десет години — есминци с управляеми ракети, високотехнологични дизелови подводници, самолетоносачи — поставиха в шок и ужас западните наблюдатели.

Затова дайте да захвърлим високомерието.

Защото всички знаем до какво може да доведе всяко високомерие.

(край на 2 част, следва)

Автор: Джеймс Холмс

Петя Паликрушева за News Front

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител