Франция - очакван и все пак шокиращ резултат, който бележи края на Петата република и началото на ново политическо противопоставяне, за цяла Европа.

Малко факти:

1. Льо Пен (младша) за първи път е на балотаж, но резултатите й са далеч под надеждите и под успехите от последните 4-5 години. 

Комбинацията от старомоден национализъм и икономически комунизъм не е печеливша, поне засега. 

2. Неокомунизмът на Меланшон консолидира крайното ляво (обичайно разпиляно) и добави от гласовете на Льо Пен и на социалистите. 

Крайното ляво, желанието за "истинска левица" ще има влияние в близко бъдеще. 

3. Социалистите опитаха да конкурират Меланшон на терена на "истинската левица" и загубиха катастрофално - и левите, и центристките гласове. 

4. "Непобедимите бяха победени" (по Фигаро) - за първи път дясното не е на балотаж. 

Опитът да се изгради "истинско консервативно дясно" и да се конкурира Льо Пен за нейните избиратели беше катастрофа. Никой не може да изчисли доколко катастрофата беше морална (корупционните скандали) и доколко политическа (логична загуба на центристки вот).

5. Макрон води - очаквано и все пак... Спечели платформа с три основни линии:

- Икономически реформи, по същество революционни, сходни с това, в което Жупе се провали през 90-те; 

- Умерен социален либерализъм; 

- Европейски федерализъм, като за френския стандарт - много силно изразен, близък до идеите на Жискар. 

Подкрепата идва и от левия, и от десния център.

Всички кандидати (дори катастрофата Хамон) проповядваха радикална промяна на статуквото, и провалът на двете "системни партии" - социалистите и републиканците - показва, че французите искат наистина това.

В крайна сметка, балотажът ще противопостави двете най-различни помежду си визии за промяна. Предстои мащабен сблъсък на идеи: 

- Пазарни реформи (особено на трудовата политика) срещу икономически неокомунизъм; 

- Отворени пазари и повече интеграция в Европа срещу излизане от еврозоната; 

- Европейски федерализъм срещу "Фрекзит";

- Повече Франция в НАТО срещу повече Путин във Франция;

- Икономически модел на интеграция на чужденците през реформи на социалната система срещу закани за изселването им.

Големият въпрос: Не дали десните републиканци ще подкрепят Макрон - направиха го лидерите, ще го направят и избирателите. По тези точки те са на близки, макар не еднакви позиции.

А дали крайно левите на Меланшон ще подкрепят Макрон - лидерът не го направи, хич не е сигурно и за избирателите. Икономическите програми на крайно лявото и крайно дясното са близки, както и отношението им към ЕС и Путин. Дълбоко ги разделя отношението към мигрантите (важна част от избирателите на Меланшон са зелени и крайно леви про-мигрантски среди, а и много мюсюлмани).

Победата на Макрон е вероятна, но не и предрешена. Парламентарните избори през юни - непредвидими. Разделението на обществото - сигурно и трайно. А бъдещето на Европа - трудна, но съвсем не обречена борба за единство.

Радикалната промяна във Франция е факт, но някои неща остават същите. Един дребничък възрастен гасконец ни се усмихва от двора си в Пиренеите. От 15 години, никой не е печелил без подкрепата на чичо Франсоа Бейру. А адашът му Фийон забрави това...

ПП. Естествено, моите надежди са за убедителна победа на Макрон. Голяма част от идеите му - особено реформата на трудовия пазар, борбата за единна Европа и стратегическото единство на Запада - изцяло споделям. За други ми е малко ляв, но пред лицето на ЛьоПен/Меланшон си е почти ОК.

Притеснява ме това, което дава надежди на французите - той е котка в чувал. Не го познаваме. Ако дядо Ален Жупе (който щеше да бие с лекота, с подкрепата на Бейру) беше предвидим и дори скучен, този е загадка.

Дали Франция, а и Европа, ще получи дългоочаквания нов лидер? Или поредния чаровен празнодумец?

On verra bien. (ще видим - б.р.)

...

Коментарът е от фейсбук профила на Радан Кънев.