Един руски енергиен проект, предизвикал разкол и геополитическо напрежение, стигна преломен момент тази седмица. Тръбопроводът "Северен поток-2", който ще подава природен газ от Русия къв Северна Европа, получи финансовата подкрепа от западната енергийна индустрия въпреки серията протести от много страни членки на ЕС, които се опасяват от контрол на Москва върху европейските енергийни доставки.

Пет европейски енергийни компании се съгласиха да предоставят половината от парите за спорния проект на стойност 10,3 милиарда долара - австрийската OMV, френската Engie, холандско-британската Royal Dutch Shel и германските Uniper и Wintershall. Руският държавен гигант "Газпром" ще плати останалата половина, но ще запази контрола си върху проекта.

Предоставянето на финансирането е важна крачка напред за "Газпром" след редица неуспешни руски инициативи за тръбопроводи. Това ще позволи на Русия да продължи да доставя природен газ към сърцето на Европа, без да е необходимо да го подава през Украйна. Така Русия ще може да заобикаля транзитната държава, която й причиняваше главоболия в миналото и с която тя в момента е замесена в тлеещ военен конфликт.

България протестира срещу "Северен поток II" (обновена)

"Това е пробив, - заяви шефът на "Газпром" Алексей Милер. - Това е твърдо потвърждение на чуждестранното участие в проекта, това е важна финансова основа за проекта, който трябва да бъде завършен към края на 2019 година."

С капацитет от 55 милиарда кубика газ годишно "Северен поток-2" ще удвои капацитета на руската газова връзка с европейските енергийни пазари през Северна Германия. "Газпром" планира да започне изграждането през 2018 г. и да завърши през 2019 г. тръбопровода, който ще бъде прокаран от голямото руско Бованенковско находище до Грайфсвалд в Германия. Три руски и една германска компании ще доставят тръбите за проекта.

Но "Северен поток" е изправен на всеки завой пред мощни правни и политически противодействия, включително срещу делата, заведени от Полша в Съда на ЕС. Полша и балтийските страни (Литва, Латвия и Естония - б.р.) се превърнаха в отявлени противници на сделката, като твърдят, че тя ще позволи на Русия да затегне енергийната си примка около Европа и да спре подаването на газ по тръбите, минаващи през Украйна. (Руските газ и петрол все още минават през Украйна към Европа въпреки враждебността между двете страни - и двете имат нужда от пари.)

Петте европейски енергийни компании първо подписаха споразумение с "Газпром" за финансирането на проекта още през септември 2015 г., но Полша го блокира.

Който спре "Северен поток-2", ще се простреля в крака, казва руски министър

От действащия вече тръбопровод на "Газпром" - "Северен поток-1", се използват само половината от капацитета, което кара някои експерти да поставят под въпрос икономическата целесъобразност, най-вече в момент, когато търсенето на газ в Европа не расте.

"Северен поток-2" е диверсионен проект, той се изгражда, за да се отърват от Украйна", заяви Сейбрен де Йонг - енергиен експерт в Хагския институт за стратегически проучвания.

Други експерти обаче изтъкват, че това е здраво по смисъл търговско решение, тъй като ще осигури мощен приток на газ с малък транзитен риск към Централна Европа, и твърдят, че изграждането на "Северен поток-1" през 2012 г. не се оказа геополитическа катастрофа, която някои очакваха. Добивът на газ в Европа се очаква да спадне на половина през следващите две десетилетия, а "Газпром" трябва да укрепи позициите си на пазар, който все още й гарантира значителна част от приходите.

Но "Газпром" си изгради отвратителния навик да използва енергията като политическа тояга. Компанията налага на различните държави различни цени за газа и в много случаи след падането на СССР спря или заплаши да спре енергийните доставки, за да изнудва съседите.

Тя спря подаването на газ към Украйна през 2006 г., през зимата на 2008-2009 г. и за последно през 2015 г., след като украинският конфликт се разрастна заради незаконното анексиране на Кримския полуостров от Москва.

"Газпром" може да спечели последната битка с помощта на петте европейски енергийни компании, но войната не е завършила. Въпреки западните долари за финансирането на проекта "Газпром" остава единственият акционер в тръбопровода, което означава, че все още има големи правни притеснения, каза Де Йонг. А Дания, Швеция и Финландия - членки на ЕС, през чиито териториални води ще преминава тръбопроводът, все още не са дали зелена светлина за изграждането му, което е още една потенциална пречка.

По-рано тази година Еврокомисията постанови, че енергийните закони на ЕС не важат за морската част на "Северен поток-2". Брюксел се надява да сключи с Москва такова споразумение за проекта, което да успокои изнервените членки на ЕС и да възпре най-нечистоплътните геополитически амбиции на "Газпром".

Но Полша и нейните приятели могат да продължат битката.

"Решението все още не е взето, а страните членки винаги могат в крайна сметка да съдят Еврокомисията, ако не им харесва резултатът", заяви Де Йонг.

------

* Авторът е редакционен коментатор в изданието "Форин полиси", където е публикувана статията.