Политическата класа напоследък не показва способност да израства

- Актуалната политическа обстановка ще коментираме с политолога Борис Попиванов. Макар че още нямаме съставен кабинет, изглежда ли ви обещаващ този вариант на коалиране, изглежда ли ви дългосрочен?

- Има достатъчно много причини да бъде дългосрочен. Струва ми се че още след резултатите от парламентарните избори на 26 март и ГЕРБ, и „Обединените патриоти“ някак си показаха желание да бъдат заедно в едно бъдещо правителство и независимо от споровете по отношение на едни или други предизборни обещания, които ще бъдат спазени или няма да бъдат спазвани, ми се струва, че преговорите, разговорите между тях вървят много добре от самото начало и досега. Правителство ще има. Разпределение на позициите на местата, струва ми се че вече е договорено, но все пак всички чакат да свърши ретроградният Меркурий, за да може и звездите да бъдат в полза на бъдещия кабинет. Така че наистина, както и вие отбелязахте, нормалната конституционна процедура тече.

- Дават ли „Обединените патриоти“ заявка за по-добри партньорски отношения, отколкото бяха Реформаторите в миналото управление?

-  Това не е толкова трудно. Реформаторите бяха много опърничав партньор на ГЕРБ в миналото управление и то даже не всички Реформатори, една по-специална част от тях, свързана с ДСБ и на Гражданския съвет на блока. Реформаторите имаха твърде големи амбиции за начало. Те имаха, част от тях, амбицията да правят реформи. Аз не съм сигурен, че това мнозинство, което в момента се формира в 44-то НС има желание за кой знае колко големи реформи. Неговата легитимност ще почива най-вече на предстоящото българско председателство на Съвета на ЕС, пък и Патриотите са в малко по-неизгодна позиция, от тази, в която бяха Реформаторите в миналия парламент. Реформаторите тогава, независимо от своите вътрешни разделения, разчитаха на важни водещи теми от дневния ред на Европа и на САЩ. Имаха така да се каже подкрепа отвън. Докато Патриотите на този етап се задоволяват с подкрепата отвътре и затова струва ми се, че ще бъдат по-стриктно съблюдаващи линията на правителството оттук нататък.

- Имаме новак в този парламент – партия „Воля“. Очаквате ли изненади оттам? Веселин Марешки днес заяви, че няма проблем да подкрепят правителството, но все пак ще следят дали си изпълняват обещаните политики.

- Изненади от „Воля“, от господин Марешки, предполагам, че много изненади могат да бъдат очаквани. Заедно с това той е сговорчив партньор, ми се струва, и като такъв ще се доказва тепърва. Проблемът на всичките тези политически сили, които са последни във всеки парламент, имам предвид последни по брой народни представители, когато са на ръба на 4% процента или 10-те депутатски места, проблемът им е дали ще успеят да съхранят целостта на своите парламентарни групи. Това беше проблем преди години, помним, при РЗС, беше проблем и при други, които бяха на път да се разпадат и някои от тях се разпаднаха. Така че според мен основният въпрос пред „Воля“ ще бъде дали ще остане, дали ще оцелее като парламентарна група или ще се превърне в добре познатите ни от миналото практики от сборове от независими депутати. Във всеки случай всичките те, струва ми се, че нямат абсолютно нищо против такава конфигурация на властта, в която ГЕРБ е на власт и Борисов е премиер и ще се стараят максимално да докажат своята лоялност именно към нея.

- Да поговорим и за едни от твърдите партии в бъдещия парламент. БСП ясно заявиха, че ще са твърда опозиция в този парламент. ДПС обаче като че ли имат по-мек тон. Каква роля можем да очакваме от тях в 44-то НС?

- ДПС като цяло има, особено в последната година и най-вече в последните 3–4 месеца, една централна цел – това е елиминирането на ДОСТ и Лютви Местан от българския политически живот. В този смисъл на целите на ДПС ще помага всичко, което води в тази посока и обратно – против интересите на ДПС ще работи всичко, което съдейства за развитието на ДОСТ и на Местан за по-нататъшното им навлизане в българския политически живот. От такава гледна точка, ми се струва, че ДПС макар очевидно да бъде опозиция, тя ще има две неща наум. Едното е във все по-голяма степен да защитава, така да го кажем, европейската кауза на страната и да укрепва своите европейски партньорства в рамките на Европейските либерали. Понеже, ако ДОСТ е подкрепян от Турция и Ердоган, то ДПС трябва да покаже, че също има своето международно влияние. И на второ място, ще търси такъв тип сътрудничества, които да оставят настрани Местан, да не допускат неговото по-нататъшно утвърждаване.

- Такава е горе-долу картината за следващия парламент. Да погледнем обаче малко и към служебния кабинет, на който остава съвсем малко време съществуване. Каква оценка бихте дали на служебния кабинет? Успя ли той да свърши това, заради което беше назначен?

- Сега, зависи за какво е бил назначен. Често пъти за служебните кабинети се казва, че тяхната едва ли не единствена задача е подготовката и провеждането на парламентарни избори. Разбира се с изключение на наличието на парламент и възможността да се внасят законопроекти в него, служебните кабинети имат всички останали функции и правомощия на обикновените кабинети. А сега вече имат и парламент, в който да внасят законопроекти, ако искат преди съставянето на следващото правителство, разбира се. Служебният кабинет тръгна с определени заявки, едната от които беше ревизия на предишното управление. Тази ревизия, според мен, не стигна кой знае докъде. Тя засегна на практика най-вече ресорите, оглавявани от министри на Реформаторския блок. Беше доста по-умерена по отношение на ГЕРБ. Служебният премиер Герджиков се опитваше да лавира между всички. Попадаше между чука и наковалнята. Налагаше му се да обяснява как и на какво основание назначава и уволнява свои сътрудници. И от такава позиция на човек, опитващ се да бъде добре и с едните, и с другите, нормално се оказва, че най-накрая се оказва, така да го кажем, на земята и че среща все по-нарастващи критики и от ГЕРБ, и от БСП. Правителството поне на този етап показа една сивота, една безличност, но може би това е била и целта, която е била търсена. Вие помните, че когато то беше съставено, ГЕРБ разбира се настояваха, че това си е работа изцяло на президента и те нямат нищо общо с него, но и БСП твърдяха същото. И когато никой не пожела да съдейства, да подкрепи служебния кабинет, той се превърна в своего рода политически сирак и затова няма да остане с кой знае колко добър спомен в политическата ни история.

- Дали ще съумеят партиите този път наистина да се обединят и да пренебрегнат различията си в името на стабилността на страната? Ще видим ли едно израстване на политическата класа?

- Силно се съмнявам, понеже политическата класа в последните години не е показала способност да израства. Напротив, показала е способност да се смалява, ако мога така да се изразя, не във физическия смисъл на думата, разбира се. В случая, както добре е известно, има една голяма цел и това е председателството на Съвета на ЕС от страна на България. Тук безспорно ще има определени нива на съгласие. Но тези нива на съгласие ще бъдат резултат не толкова на някаква осъзната позиция, колкото на добре познатия традиционен мотив „да не се изложим пред чужденците“. Това ще кара политическите сили да заемат общи, консенсусни позиции по много въпроси. Оттук нататък това ще се засилва тепърва. Заедно с това всяка от тях ще дърпа към себе си чергата да си приписва заслуги за европейската роля на България, каквато и да е тя в бъдеще. Сега, колкото до стабилността, стабилността на политическо равнище вероятно ще бъде гарантирана. Проблемът на България, както обикновено, си остават два други вида стабилност. Единият международната, в която ние имаме все пак ограничени възможности да влияем, но която може в много голяма степен да измени за добро или лошо мястото на България. Другата е социалната стабилност, понеже при продължаващата стагнация и бедност в страната, да се разчита на кой знае колко стабилен обществен процес е по-скоро илюзия. В предишния парламент, големият хит бяха така наречените „плаващи мнозинства“, с които често пъти се изразяваше липсата на отговорност за едни или други законодателни предложения и решения. В този парламент и в това правителство, това управление, което се очертава, вероятно ще имаме налице по-скоро една плаваща воля и плаваща идентичност, липса на ясна физиономия, в която всеки ще се опитва по различен начин да угоди на своите намерения, но да пази докогато може съществуващото статукво.

Интервюто е на Радио „Фокус”

(със съкращения, заглавието е на ЗЕМЯ)

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител