Съюзът на издателите в България излезе с декларация по повод опита за натиск върху един от членовете му - издателя на в-к "Сега" Сашо Дончев, след като стана публично достояние срещата му с главния прокурор Сотир Цацаров с посредничеството на бизнесмена и вече бивш член на ръководството на БСП Георги Гергов.

Сашо Дончев: Цацаров ми каза, че телефонът и кореспонденцията ми се контролират (ПЪЛЕН ТЕКСТ)

За разговора в офиса на последния в седмицата преди изборите разказа самият Дончев, а по този повод още в началото на месеца Съюзът на издателите поиска среща с президента Румен Радев. Последваха призиви за проверка на случая, в това число и във Висшия съдебен съвет заради участието на главния прокурор. Такава обаче няма да има. По волята на Висшия съдебен съвет.

ВСС: теб кой те носи на гръб, има ли Цацаров обеца и... един кораб на глупостта

До момента позиция по случая няма от парламентарно представените партии, а единственият реален ефект бе предизвиканата оставка на Георги Гергов от Изпълнителното бюро на БСП.

Представяме ви пълния текст на декларацията на Съюза на издателите в България:

Героят на Оруел знаеше, че ако иска да скрие една тайна, трябва да я скрие от себе си. Днес обаче унизеното положение на българските медии не може да се скрие, а кристализира ясно в индекса за свобода на словото, демонстрирайки на нашето европейско семейство, а и на целия свят, компрометираната журналистическа професия в България, ерозирала не само от пренебрегване и цензура, но и от умишлените атаки и репресии, на които не успяваме да дадем колективен отпор.

Съюзът на издателите в България е поставил за своя основна цел защитата на независимостта на българските печатни и интернет медии. Доколкото свободата е невъзможна без авторитет, както и авторитетът – без свобода, вярваме, че наше призвание е да дадем възможност да израсне поколение с нови идеали, за което откровеният цинизъм на натиска върху издателя на в-к „СЕГА“ ще бъде дълбоко неприемлив.

Запасът от аналози на порочните практики за медийно влияние е голям, но този случай считаме за особено тежък, защото илюстрира обхвата на политическите и институционалните механизми за натиск и тормоз върху собствениците на медии с независима редакционна политика.

Резултатът на насърчавания от управляващите от всички политически сили клиентелистки модел на посредствената журналистика е очевиден.  Днес сериозните разследвания, коментари и разработки са не правило, а изключение. Порочните практики при провеждането на обществени поръчки и разпределянето на публичен ресурс напомпват присъствието и самочувствието на „медии“, чиято професионална задача е да сеят шок и ужас на всеки кръгъл час, без да ги е грижа дали информацията е достоверна, а отразяването – етично. Днес няма нужда от репортери и коментатори, които разобличават безочливите кражби, нито от карикатуристи, които безмилостно осмиват управленското лицемерие. Няма нужда и от издатели, които отказват да търгуват с медийно влияние.

Единадесета година поред България систематично се срива все по-надолу в индекса за свобода на словото. От доста време страната ни стабилно заема местата в дъното на всички европейски държави, съществено изоставайки от Босна и Херцеговина, Сърбия, Албания, Косово. Далеч напред са и Нигер, Танзания, Бутан, Никарагуа, Либерия, Тунис и т.н. От 36-и през 2006 г. днес сме на 109-о място с все по-сриващ се индивидуален индекс.

Компетентните институции и политическите партии в Република България трета седмица запазват зловещо мълчание по същността на най-големия скандал, свързан с натиск върху независима медия – задушаване на свободата на словото. По думите на Пърсиг бедата е в това, че развитието трябва да протече в корените, а не в клоните, поради което Съюзът на издателите в България се обръща към българското общество и свободните медии.

За щастие в България все още има журналисти и медии, които не се примиряват със статуквото и не се плашат от репресиите. Ние се обръщаме към тях не за да ни защитят, а с призив да не се отчайват! Да продължават да се борят и да бъдат свободни! Да вършат работата си честно и почтено въпреки високата цена, която трябва да плащат всеки ден. Защото нашето общество има нужда от тях.