Верен до кръв на публиката, дори на българската. Някои артисти често дават такива уверения на своите зрители. Но авангардистът Улай го доказа на практика на откриването на първата си изложба у нас – „Аз Другият“ – в четвъртък вечерта във „Виваком артхол“. Артистът сряза кожата на гърдите си и долепи тяло до една от своите творби, за да остави капките кръв върху хартията. Това бе пърформансът, изпълнен от него за родните ценители на съвременното изкуство.

Улай бе посрещнат като рокзвезда в залата, в която бяха експонирани знакови негови работи от цялата му кариера. Стотици почитатели прииждаха да видят художника, превърнал своето тяло в медия, не по-малко да зърнат и дългогодишния партньор на друга знаменита личност в изкуството на пърформанса – Марина Абрамович. Гостът благодари на зрителите, предупреди, че като се поуспокоят ще направи за тях нещо специално и ги остави да разгледат творбите му. След това Улай излезе с чаша вино пред залата, изпуши много цигари, даде десетки автографи и прие да се снима с твърде голям брой свои почитатели.

Навалицата бе толкова гъста, че мнозина не дочакаха обещаното от Улай. Но около час след началото той преустанови приказките и снимките навън и се върна в залата. Първо събу обувките си, след това разкопча ризата си и я остави да виси, затъкната в панталоните. Извади ножче – като че ли беше за рязане на ампули, – намаза гърдите си със спирт и изряза с острието буквата „Y“ над сърцето си. После Улай долепи раната си върху оставения бял силует на една от творбите в изложбата. Кървавото „Y“ се оказа последната буква от предварително написаното „Hol“, резулатът бе думата „Holy“ (англ. – свещен). Заедно с останалите фрази, надраскани вляво и вдясно от човешкия силует преди да разкървави гърдите си, прочетохме: „Dissect holy bodies for relics“, което може да се преведе като „Дисектирайте светите тела за реликви“.

След това художникът проми отново със спирт мястото, залепи отгоре марля и се облече.

Безмълвно, Улай показа какво са способни да извършат някои артисти – едни за изкуството, други за парите, трети за славата, десети като психотерапия… Готови са да си пуснат кръв и за да изживеят мъченически присъствието си в съвременната култура.

И все пак дали точно това ни каза без да произнесе нито дума Улай?

Събитието през фотообектива на Емил Георгиев:

"Площад Славейков"