Всички обичат да смятат Северна Корея за луда. Тя заплашва да погълне САЩ чрез ядрен огън на всеки три дни, лидерът й брутално екзекутира собствените си генерали и уби брат си, тя харчи огромни суми пари за ядрени оръжия, докато се придържа към провален икономически модел. Приказките за лудостта на Северна Корея винаги са на първите страници.

Проблемът не е само в това, че медиите с удоволствие описват Пхенян и Ким Чен Ун като безразсъдни. Такова е поведението и на американските политически стратези. През април американският конгресмен Брадли Бърн - републиканец от Алабама, заяви:

"Не вярвам, че ръководството на Северна Корея има разум. Как ще се справиш с някой, който е неразумен?"

Той повтори изказването отпреди на посланичката в ООН Ники Хейли, която каза:

"Ние нямаме работа с разумен човек".

И изтъкна, че Ким е човек, "който не действа разумно, който не мисли ясно".

Ким поздрави с ракета Тръмп за неговите 100 дни

Като насока за разбиране на Северна Корея този анализ е просто погрешен. Като насока за изработване на политика към Пхенян той може да бъде катастрофален. Системата в Северна Корея може да ни изглежда странна отвън, но Ким е последната политически оцеляла династия от твърдолинейни разумни хора, чийто действия винаги са имали ясна цел - да запазят семейството на власт. Да ги смяташ за луди не само че е погрешно, но и опасно. Всяка успешна политика трябва да се основава на разбирането на логиката на противника, а не на пренебрегването му като "неразумен". Да смяташ семейство Ким за лунатици с атомни бомби го прави по-опасно и увеличава риска от война, но също така може да доведе до нереални очаквания за компромис - стига Северна Корея "да се осъзнае".

Още през 80-те г. на ХХ век семейство Ким бе осмивано дори в източния блок като въплъщение на сталинисткото безумие. То бе подигравано заради запазването на старомодния култ към личността и провалената икономика. Казано бе, че то трябва да последва динамичните лидери на Източна Европа, като комунистическия лидер реформатор Карой Грос в Унгария. Днес тези лидери са на бунището на историята - свалени, изпаднали в немилост и забравени. Докато семейство Ким продължава да се радва не само на властта, но и на лукса, който я съпътства, и продължава да държи пълния контрол върху страната си.

Със сигурност последните 25 години не са били лесни. Режимът на Ким е трябвало да преживее масовия глад, засегнал населението, загубата на всички международни съюзници без все по-неохотния Китай и конфронтацията с единствената световна суперсила. Но фактът, че семейство Ким успя в това начинание, трябва да бъде смятан за знак на неговия разумен и безмилостен подход.

Днес Ким Чен Ун контролира и има същата дългосрочна задача като баща си и дядо си - да гарантира оцеляването на режима под контрола на самия себе си и евентуалния семеен наследник. За това има три големи заплахи - препятствия, които, ако съдим по политиката на Ким, той не само е идентифицирал, но и работи методично за неутрализирането им.

Неизбежна ли е войната в Северна Корея?

Първата заплаха е нападение отвън - нещо, което със сигурност държи Ким, подобно на баща му, буден през нощта. Може да изглежда параноично. Но когато врагът наистина може да те нападне, това не е параноя. Вижте съдбата на Саддам Хюсеин или на лидерите на талибаните в Афганистан, които някога бяха слагани в един кюп с Пхенян от американските представители. Но злощастната съдба на либийския лидер Муамар Кадафи даде на семейство Ким най-важния урок. През 2003 г. либийският вожд се съгласи за се откаже от ядрената си програма в замяна на примамливи икономически изгоди, обещани от Запада. За първи път такава сделка бе публично постигната от държава, враждебна някога към САЩ.

Но когато в Либия избухна революция през 2011 г., наложената от НАТО забранена за полети зона бутна режима на Кадафи.Това свърши с полагането на обезобразеното тяло на Кадафи върху капака на една кола. Преди десдетилетие американските дипломати и журналисти, изпълнени тогава с ентусиазъм относно споразумение за обезоръжаване на Либия, твърдяха, че севернокорейските ръководители "трябва да се поучат от либийския урок". И няма съмнение, че те се поучиха, макар че си извадиха коренно различни заключения.

Ким Чен Ун смята ядрената си програма само за средство за защита. На теория завоюването на Юга би било хубаво, но тази задача е извън неговите възможности - и заради ангажимента на САШ да защитават Южна Корея, и заради огромното икономическо и технологично превъзходство на Сеул. Той знае, че всяка непредизвикана атака на КНДР срещу Южна Корея или САЩ ще завърши лошо, вероятно със смъртта му, а той със сигурност не е самоубиец. Той обаче смята също така, че нито една велика сила няма да рискува да нападне ядрена държава или да посегне върху вътрешните борби.

И така, севернокорейските ръководители са решени да се придържат към ядрената програма и смятат ядрените оръжия като основна гаранция за своята сигурност. Никакъв натиск няма да ги убеди да отстъпят от това, няма обещание, което да ги подмами да се подчинят. Те са убедени, че без ядрените оръжия са мъртви. Това е катастрофа за региона, но перфектният и логичен избор за семейство Ким.

Братът на Ким Чен Ун е убит с най-отровния агент

Докато ядрената програма на КНДР е отбранителна, струва си на света да бъде припомнено за нейното съществуване и да се използва това, което някога президентът Ричард Никсън нарече "стратегия на лудия". Това е причината, поради която севернокорейската пропаганда използва толкова яростен и цветист език. Когато севернокорейската телевизия обещава "Сеул да бъде превърнат в море от огън" или заплашва с ядрена атака Канбера или показва Ким Чен Ун пред карта на САЩ с градове, отбелязани като цели на ядрени удари, посланието е едно и също - "ние сме тук, ние сме страшни и няма да се спрем пред нищо, ако нашите противници направят нещо опасно".

Без собствените си ядрени оръжия семейство Ким ще се опасява от директна американска атака. Но то се плаши и от американска или китайска намеса във вътрешен корейски бунт. То видя какво се случи в Либия, когато чуждите сили наложиха забранена за полети зона и осигуриха победа на бунтовниците. То си спомня как още през 1956 г. Китай заедно с Русия подкрепи проваления заговор за свалянето от власт на Ким Ир Сен - дядото на сегашния върховен ръководител.  

Неразумната политика на Ким и по други въпроси също трябва да бъде разглеждана като защитна. В крайна сметка ядрените оръжия не са достатъчни за опазването на режима. Те могат да предотвратят чужда агресия например, но не могат да премахнат сериозната опасност от вътрешен военен преврат. Ким Чен Ун е млад и има сериозни причини да подозира, че генералите му не таят добри чувства към него предвид доста крехката му възраст и липсата на опит. (Той бе обявен за наследник едва година преди внезапната смърт на баща си, когато бе напълно неизвестен.) Ким без съмнение е наясно, че превратите при недемократичните режими са доста чести и твърде успешни. Според скорошно проучване 227 от 457-те преврата по света между 1950 и 2010 г. са успешни. Два от тези успешни преврата са извършени в страната, която Пхенян най-много наблюдава - Южна Корея.

Ким, изглежда, вярва, че най-надеждният метод за предотвратяване на преврат е терорът. Управлението му е белязано от безпрецедентни чистки в армията и полицията. Видни генерали изчезват един след друг, а някои висши командири, сред които шефът на генщаба, както и министърът на отбраната, бяха екзекутирани.

Северна Корея прави първи крачки към капитализма

Скорошното убийство на Ким Чен Нам - полубрата на Ким Чен Ун, също се вписва в рамките на неговия избирателен терор. Ким Чен Ун е решен да унищожи всекиго, който може да се превърне ъв фокус на недоволство сред елита. Км Чен Нам, който не мълчеше и живееше извън контрола на Ким Чен Ун, представляваше заплаха. Като част от семейство Ким той вероятно щеше да се превърне в главна фигура на някой заговор, тъй като въплъщаваше част от възприетата легитимност на фамилията и имаше магически ореол в очите на много севернокорейци. Не му помогна това, че го пазеше Китай - страна, на която Ким Чен Ун не вярва и вижда като потенциален провокатор на недоволство сред елита.

Работата е там, че Ким не командва неразумен разгул на терора. Няма данни, че средният севернокореец сега е изправен пред по-голяма опасност да бъде арестуван за политическо престъпление. Броят на политзатворниците остава изключително висок, но не се е променил особено при Ким Чен Ун и е значително по-нисък, отколкото бе по времето на дядо му. Забележителното е, че чистките са насочени само срещу командващите армията и силите за сигурност - "хора с оръжия". Докато висшите управници в сферата на икономиката останаха в безопасност.

С други думи, Ким Чен Ун даде воля на терор, насочен срещу групата, която има и причини, и средства да го свали. Може той да е прекален и определено брутален, но няма нищо неразумно в това, най-вече предвид факта, че в случай на успешен преврат самият Ким Чен Ун първи ще бъде изправен до стената.

Но може да се окаже, че не генералите ще свалят Ким. Третата заплаха е народен бунт. Най-големият проблем на Северна Корея е икономическата стагнация. През 40-те г. на ХХ век Северна Корея е била най-развитият индустриален район в Източна Азия след Япония, но десетилетията на лошо управление я съсипаха безвъзвратно. Разликата в доходите на глава от населението между Северна и Южна Корея е по-голяма, отколкото между които и да било две други държави с обща граница помежду им. Съотношението е някъде между 1:14 и 1:40. За сравнение - разликата между ГДР и ФРГ бе между 1:2 и 1:3.

Тази огромна разлика създава голяма политическа пречка за всеки опит за радикални икономически реформи в китайски стил. Режимът в Китай има късмета да няма голям и проспериращ капиталистически близнак в региона, който да бъде и демократичен. Тайван е твърде малък, за да представлява опасност за подкопаване. В Северна Корея опитът за имитация на китайската политика на "реформи и отваряне" вероятно ще постави населението, което в момента е изолирано от външния свят, в положение да е напълно наясно за невероятното изобилие в Южна Корея и да се страхува по-малко от властите. Обикновените хора вероятно ще обвиняват семейство Ким за десетилетията лошо икономическо управление и ще започнат да мечтаят за бързо обединение с Южна Корея под ръководството на Сеул като начин за разрешат за една нощ всички свои проблеми. В резултат в всеки опит за преминаване към капитализъм в Северна Корея вероятно няма да донесе икономически бум в китайски стил, а по-скоро ще предизвика политически срив в стил ГДР, последван от поглъщане от страна на победоносния Юг (и в най-добрия случай маргинализиране на сегашния елит, ако той изобщо оцелее).

Покойният Ким Чен Ир - бащата на сегашния управник, бе напълно наясно с тази заплаха и умишлено избегна реформи, макар старата сталинистка система да се сриваше. Въпреки това пазарната икономика на страната започна да се развива. В края на управлението му частният бизнес - на книга незаконен, но масово толериран - според изчисленията произвеждаше между 24 и 40 на сто от БВП на страната. Ким Чен Ун вероятно се страхува, че дългият път към "капитализъм отдолу" ще подкопае управлението му и предприе различен подход. От 2012 до 2014 г. той започна да прилага политиката на печалба, която много прилича на това, което Китай направи в началото на 80-те г. на ХХ век.

Селското стопанство масово премина към семейната система, като на земеделците бе разрешено да запазят за себе си реколтата, след като платят на държавата в натура (не повече от 35 на сто). Ръководителите в индустриалния сектор получиха повече предприемаческа свобода, включително правото да купуват и продават на пазарни цени и да наемат или уволняват служители. Частните предприемачи и черноборсаджиите, някои от които натрупаха състояние, изчислявано на стотици хиляди и дори милиони долари, вече не биват тормозени, а насърчавани да инвестират - често в сътрудничество с държавните агенции.

Тази политика доведе до икономическо съживяване. Докато има някои противоречия, повечето експерти смятат, че годишният ръст на БВП в Северна Корея през последните години е близо 3 на сто или дори по-висок. Времето на глада отмина, а жизненият стандарт бързо нараства в цялата страна - не само в Пхенян, както твърдят някои. Частните пари подхранват строителен бум, а магазините и ресторантите са препълнени с новобогаташи. Трафикът, някога едва видим в столицата, понякога вече е реален проблем.

Но тези пазарни реформи не са придружени от политическа либерализация. В културата и идеологията "национализираният сталинизъм" продължава да царува, а броят на хвърлените в затвора за политически престъпления в страната е най-високият в света - близо близо 80 000 политзатворници при население от едва 25 милиона души. Ким Чен Ун смята, че комбинирането на икономически ръст и тотално следене ще държи населението покорно. Това може да се окаже погрешно схващане, но то е разумно. В крайна сметка почти всички основатели на "развити диктатури" в Азия - от Дън Сяопин и Чан Кайши до Ли Куан Ю в Сингапур - умряха в леглата си, ато от тях се възхищават много техни сънародници.

Външният свят може и трябва да насърчи положителните промени като икономическия растеж, които стават сега в Северна Корея. Той най-вече трябва да се опита да увеличи източниците на информация, достъпни за публиката в Северна Корея. Най-надеждното бъдеще за КНДР е промяната чрез натиск отдолу от хора, които са наясно с живота извън тяхната страна, независимо дали това става, защото режимът усеща нуждата да направи популярни отстъпки, за да оцелее, или чрез сваляне на режима на Ким. Семейство Ким може да е разумно. Но и самите севорнокорейци са разумни.

------

* Авторът е преподавател в университета "Кукмин" в Сеул и автор на редица книги за Северна Корея.. Коментарът е публикуван в издането "Форин полиси".