За тях е нормално да звънят на главния прокурор и да го викат в обедната почивка. Нормално е да посредничат между големите пари и голямата власт, когато някой по веригата има проблеми. Нормално е да уговарят коалиции между уж най-непримиримите политически противници. В техните глави няма проблем, ако си в ръководството на една партия, но пък залагаш икономическите си карти за победа на друга. Няма проблем да си консул на чужда държава и в същото време да подбираш кандидати за президент на България. Нищо да не те притеснява в изречението, че един премиер си бил харесал един главен прокурор. Да си пръв приятел на ония, дето пеят „Нема такава държава“, а да си сред най-ярките символи на „такава“-та държава.

Сега си мислите, че става дума за Георги Гергов. Само той да беше. Става дума за всички онези победители в т.нар. преход, които се оказаха в изключително изгодна позиция не само в бизнеса, но и в съдебната система, политическите партии, медиите. Става дума и за пърхащия покрай тях персонал от съдебната система, политическите партии, медиите.

Гергов и Панаирът - класика в жанра

В техните глави нещата трябва да бъдат такива, каквито са. Институции, закони, приличие – тези думи не са за тях. Принципи, последователност, мярка – я изчезвай от тук. Дай кафенца и срещички. Ако във вашия свят писаните и неписани правила се спазват, то в техния нещата просто се уреждат.

И затова тяхната България продължава да прогонва по-амбициозните и по-непримиримите. Продължава да няма интерес от образовани и критични граждани, а само от щракащи с пръсти и припяващи „Нема такава държава“ полузаспали хранодни, които да търкат по цял ден талончета, а веднъж на няколко години да гласуват за прислугата им. Затова ви проглушават ушите как образованието било приоритет, а пък там нищо не е мръднало от погребението на Брежнев насам.

Нищо от това не е новина. Новина е само спокойствието, с което тези герои разкриват душевността си в национален ефир. Те наистина не разбират колко не е редно нищо от техния свят. Не разбират собствените си думи. Не схващат, че са скандал. А политическият им персонал изобщо не се усеща колко смешно става, когато изведнъж се заборят със задкулисието. Поне да не си ги разказват тия неща по телевизора.