Готови ли сте да плащате за новини?

Новинарската индустрия, понесла тежки удари, може да съзре лъч на надежда в едно проучване, което изследва готовността на аудиторията да плаща за журналистически продукт, ако новинарските компании подходят благоразумно. Малко повече от половината пълнолетни американци редовно плащат, за да получават новини чрез абонаменти за вестници или списания, чрез приложения за електронни устройства или чрез парични дарения за обществени медии, твърди екипът на "Медия инсайт" - проект за сътрудничество между Американския институт по печата и Центъра за публични проучвания към Асошиейтед прес. Не само хора с побелели коси и бради проявяват такава склонност. За новини плащат и около 40 процента от хората под 35-годишна възраст, макар че те по-рядко от поколението на своите родители да се абонират за новини. Проучването констатира, че по-младите хора е по-вероятно да посочат като причина да се абонират желанието да подпомогнат някоя новинарска медия. От друга страна, младежите, които не плащат, за да получават новини, много по-често казват, че просто не ги интересува съдържанието, което се продава. "Усещаме промяна", казва Том Розенстил, изпълнителен директор на Американския институт по печата. "Шири се схващането, че хората не желаят да плащат за новини, особено младите, защото те могат да ги получат от социалните медии. Ние констатирахме, че това не е вярно." Една четвърт от хората, които признават, че редовно намират начини да свалят новини от информационни източници без да плащат, казват, че са готови да плащат най-малкото умерена цена за тази информация, ако трябваше да го правят. Жителят на Чикаго Джон Ашфорд е абонат на няколко новинарски сайта, донякъде защото това има значение за работата му. Той каза, че истината за една полицейска стрелба близо до мястото, където живее, вероятно би останала скрита, ако не бяха репортерите, разровили се в тази история. "Хората нямат нито време, нито пари, да разследват такива неща. А някой трябва да го прави", добави той. Почти един от всеки петима американци дарява пари на най-малко един медиен източник с нестопанска цел, като публична телевизия или радио, или дигитален новинарски сайт, като ПроПублика например, констатира проучването. Вестник "Ню Йорк таймс" също вижда бавен, но стабилен ръст на своите абонати в интернет. Те са били 406 000 в края на 2011 г., а в края на 2015 г. - вече 1,09 млн. През 2016 г. броят им е скочил до 1,85 млн., съобщават от редакцията, като не пропускат да изтъкат, че това рязко противоречи на твърденията на президента Доналд Тръмп, че "Ню Йорк таймс" запада. Дори и преди следизборната полемика около т. нар. фалшиви новини, вестникът спечели на онлайн версията си нови абонати, загрижени за надеждността на някои публикации, които са видели по интернет. "Те явно разбират, че при нас наистина получават онова, за което плащат", каза Дейвид Рубин, първи вицепрезидент на издателската къща на вестника, отговарящ за качеството на марката. Вместо просто да хвалят продукта, който абонатите биха получили, мениджърите на "Ню Йорк таймс" съсредоточават рекламната си кампания върху мисията му като новинарска организация и върху значението на качествената журналистика. Една от тези реклами илюстрира опасностите, които дебнат един фотожурналист, отразяващ конфликта между иракските сили и джихадистите от "Ислямска държава". "Ню Йорк таймс" признава и значението на изграждането на специални отношения с абонатите, вместо просто да се търси начин една конкретна статия да бъде прочетена от колкото се може повече хора, посочи Рубин. Три четвърти от абонатите на вестници казват, че те четат главно печатните издания, а 21 процента - онлайн версиите, констатира проучването. Новинарските шефове не могат да си позволят да отдават предпочитание на един тип потребители за сметка на друг, каза Розенстил. Най-важната причина, поради която хората решават да се абонират, е, защото са убедени, че една новинарска медия отразява по най-добър начин новините, от които те се интересуват. Шефовете, търсещи съкращаване на разходите, трябва да не забравят значението, което абонатите отдават на качеството на новинарския продукт, подчерта той. "Стремежът равномерно да се разпредели болката, като се "изрязва" по малко лошо отвсякъде, изглежда лоша стратегия. Трябва да се реже по-прецизно", предупрреди Розенстил. Проучването бе извършено през февруари и март, като бяха анкетирани - по телефона или в интернет - 2199 американци, избрани произволно, но представително за населението на САЩ. Неговите автори допускат възможна грешка от плюс-минус 2,7 процентни пункта. По БТА

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/gotovi-li-ste-da-plashtate-za-novini-news263438.html

Свързани новини: