България трябва да развива спортният и хазартният туризъм. Това е записано в Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма до 2030 година, която публикувана за обществено обсъждане.

В документа е записано още, че продуктовата линия на спортния туризъм трябва да се развива в три направления. Това са тренировъчни продукти, а развлекателни спортни продукти и такива със събитиен характер. За да се разработи тази ниша, трябва да се усъвършенства и разнообрази съществуващата специализирана техническа база, предвижда стратегията. Освен това се посочва и, че освен обновяването на амортизираните съоръжения, е необходимо да бъдат изградени и нови.

Според авторите на документа хазартният туризъм трябва да се разработва

по-скоро в допълнение с други основни продуктови линии

като летен, зимен, спортен и делови туризъм. Освен това може да бъде като част от градския туристически продукт. Въпреки че хазартният туризъм не присъства официално в действащата туристическа стратегия на България, на практика такъв бизнес съществува и той се развива с успех през последните години, се посочва в стратегията. Целта е да се привлекат повече потребители на развлекателната индустрия както от съседните балкански страни, така и от Европа, Азия и Близкия изток, пише в документа.

Що се отнася до спортния туризъм в България има над 4000 обекта по данни на Министерството на младежта и спорта. Освен това страната разполага с най-много големи стадиони с над 20 хил. мест, в сравнение с конкурентите, което показва потенциал за дестинацията да бъде домакин на големи спортни събития. Разпределението на спортните обекти обаче е неравномерно, като в областите със силно изразена туристическа функция натоварването им нараства значително, но въпреки това

броят им не е достатъчен.

Минусите на спортния туризъм се дължат главно на сравнително ниската степен на съоръженост на стадиони, писти и зали с иновативни спортни атракции и удобства на високите технологии.

Част от спортния туризъм е и голфът, който страната може да развива като продукт за привличане на посетители. България има възможности и перспективи за успешно бъдеще като голф дестинация, благодарение на изградените игрища и добрите климатични условия. А едно от предимствата е, че страната предоставя по-добро съотношение на качество-цена в сегмента.

Основни конкуренти на България са Гърция, Турция, Хърватия и Австрия. Петте страни се намират в един и същ регион, на чиято основа формират сходни продуктово-пазарни матрици. В сегмента на морския ваканционен туризъм това са Гърция и Турция (на чуждестранните емитивни пазари и сред българите), както и средиземноморските Хърватия, Италия и Испания, показват анализи на Министерството на туризма. При зимния ски туризъм основни конкуренти са алпийските страни, но най-вече Австрия. В сегмента на културния туризъм ключови конкуренти са Гърция и Италия, а за спа, балнео и уелнес - Гърция и Турция.

Туристическата индустрия ще създава 16,7 на сто от Брутния вътрешен продукт на страната до 2027 г. Това са очакванията записани още в стратегията. За сравнение през миналата година делът на сектора в икономиката на България е 12,8%.

Общият принос на туризма към заетостта е в размер на 362 924 работни места, или 11.9% от всички заети. Очакванията до 2027 г. са за ръст от около 1% годишно, или общо 462 091 работни места, което прави 16.7 на сто от всички заети. За да обезпечи устойчивото развитие на туристическия сектор и приноса му към икономиката на страната, България трябва да създаде благоприятна среда за развитие на конкурентоспособна туристическата индустрия и устойчиво управление на туристическите ресурси.

На развитието на туризма оказва влияние и финансовата стабилност. Този фактор, който определя пряко благосъстоянието на населението, равнището на неговите доходи или платежоспособност и склонността му да отделя средства за туристическо потребление. Прогнозите за България са за стабилизиране на растежа в положителна посока, което ще съдейства за укрепване на българския туризъм.

Около 44 на сто от пътуванията на българите в страната се осъществяват от жители на Югозападния район, като предимно са софиянци, пише още в стратегията. Пловдивчани пък реализират около 17% от пътуванията, а живеещите в Североизточен район – 14 на сто. Най-малко пътуват жителите на Северозападния и Северния централен район.

Българите търсят основно евтини места за настаняване. Това е и една от причините нашенците да избират почивки в началото и в края на летния сезон. Финансовите ограничения и несигурността ограничават ранните записвания, които също дават за резервация за на по-изгодна ваканция.

Най-важните фактори за избор на България като дестинация за пътуване са личната безопасност и сигурност, съхранената природа в дестинацията и възможността за релакс. Основен мотив за пътуване само в България или да не се пътува изобщо е липсата на финансови средства. Пътуващите само в България с по-ограничени финансови възможности и в по-малките градове избират най-близките дестинации до тяхното населено място, както и познати места, където няма изненади.

Най-често българите избират морския, културния, планинския и спа, уелнес, балнео туризъм. Изборът на вида зависи от възрастта и степента на активност на пътуващия. С напредването на годините делът на практикувалите форма на специализиран туризъм се увеличава. Това е видно най-вече за пътуващите над 50 г., голяма част от които избягват масовите дестинации дори в летните месеци.