Малко след 1820 година шотландецът Джеймс Финлейсън решава да построи във Финландия фабрика за производство на оборудване за текстилната промишленост. Построил. И тогава му се наложило да основе и текстилна промишленост. В град Тампере имало всички условия за това. В началото на машините работели англичани, но много скоро британците обучили местните работници. Няколко десетилетия по-късно фабриките на Финлейсън в Тампере стават първите клиенти в цялата Руска империя на изобретените от Едисън генератори.

Това е още по-удивително, защото през XIX век Финландия е била сравнително бедна, безлюдна и технически изостанала провинция, лишена от природни ресурси и, най-вече, от основните полезни изкопами за онова време – каменни въглища. Точно затова главният промишлен център на великото княжество зависел от електричеството.

Защо западните капиталисти избраха да стъпят в покрайнините на империята, а не в сърцето на Русия? Вероятно защото средната грамотност в европейските губернии на Русия към 1900 година е била 23% - като в Мексико. Във Финландия е била 97%, което по това време е било по-високо от Германия и Великобритания.

Високото равнище на образованост е скритият човешки капитал на държавите, чието значение обикновено не се оценява достатъчно – както заради трудната количествена оценка, така и заради нелинейното влияние върху икономиката. Например, в чисто аграрни или добивни райони високо квалифицираните работници са излишни.

От друга страна, по-сложната икономическа дейност практически мигновено може да промени съотношението на силите. Например, резкият ръст на наукоемката промишленост през втората половина на XIX век издърпва напред високообразованите и бедни протестантски страни като Прусия, Швеция и Финландия.

Още в средата на XIX век Германия заема на световния пазар позиция, сравнима с днешната на Китай. Достатъчно е да си припомним, че изискването за отбелязване на държавата на производство върху стоките е въведено за първи път във Великобритания през 1862 година – целта е борба срещу евтината и некачествена немска продукция.

Германците обаче се опитвали да заобиколят това изискване – слагали своята маркировка само на сандъка с товарите, а не на всяка отделна стока, за да не се различават от английските в магазина. Още по-умно обаче се оказало решението щампата Made in Germany да се слага върху тежките машини.

След около 30-40 години за англичаните става все по-трудно да издържат на конкуренцията на Германия. Това е обяснимо – във Великобритания системата на образование била удивително архаична. До 1838 година в Кралството не е имало нито едно учебно заведение, което да обучава цивилни инженери. За да станеш такъв, е трябвало да чиракуваш при някой действащ инженер и от него да учиш занаят. Тази традиция не е отживяла и до днес – Великобритания остава една от малкото страни по света, където професионалното техническо образование не е задължително, за да работиш като инженер.

Примерът на протестантска северна Европа показва, че догонващата страна първо наваксва изоставането в равнището на образование и чак след това може да преодолее икономическото изоставане. Не е ли удивително, че точно тази тема убягва на реформаторите в Русия?

Десните от десетилетия говорят, че капиталът се насочва към страни с евтина работна сила, като забравят да добавят защо. А отговорът е – за да изхвърлят там остарелите производства с намаляваща добавена стойност. Пренасянето на американско автомобилно производство в Бразилия не говори толкова за икономическото развитие на Бразилия, колкото за остаряването на автомобилната промишленост като цяло.

Икономическите чудеса в Източна Азия, на които обичат да се позовават привържениците на „невидимата ръка“, винаги са предшествани от реформи, насочени към човешкия капитал – въвеждане на всеобщо училищно образование, създаване на университети от европейски тип, масово изпращане на младите да учат в Европа. Израстването на човешкия капитал се случва дори в комунистически Китай, където за разлика от сталинския СССР или Кампучия, гоненията срещу образованите не преминават и в тяхното физическо изтребление. Това обстоятелство много често се забравя при сравнителните анализи между китайската и руската пазарна реформа.

От тук и изводът – няма нищо по-лошо и пагубно за бъдещето на Русия от съкращаването на разходите за образование. Днешният икономически модел и без това не е жизнеспособен, но „бюджетната оптимизация“ ще унищожи най-ценния и трудновъзстановим ресурс, а това лишава всяка страна от възможостта за бъдещо икономическо възстановяване.

...

Коментарът е публикуван в "Новая газета". Преводът е на Клуб Z.