По време на туристическо посещение в Йемен съпругата на заместник министъра на едно от руските министерства си отворила сметка в местна банка. Какви последствия произтичат от това за заместник-министъра? Кандидатът за държавна служба в Русия трябва да може да отговори и да посочи дали зам.-министъра го очаква порицание, дали уволнение, дали съпругата трябва да подаде декларация за доходите си или пък няма да му се случи нищо. Естествено, че последният отговор не е верен: съпругът зам.-министър ще бъде директно уволнен. А обяснението съвсем не е сложно – на руските държавни служители им е забранено да имат влогове зад граница и това е само една от забраните, с които кандидатите да се присъединят към тази принципно привилегирована група трябва да са наясно.

Преследваната цел е очевидна – за чиновници да бъдат подбрани най-добрите и най-компетентните. И ако не са идеални, поне да са максимално подготвени, очакват разработчиците на тестовия конспект, който определено представлява немалко предизвикателство и съществува не само в Русия, но и в редица бивши съветски републики като Казахстан или Беларус.

Германските чиновници са за завиждане

В началото е словото – встъпителните въпроси са предназначени да докажат владеенето на руския език и високата степен на грамотност. Кандидатите за чиновници трябва да плуват свободно в дебрите на граматиката, да се справят бляскаво с правописа и с пунктуацията. На тях се разчита не само да знаят точно къде се поставят запетайки и кавички, но и смислово да преценяват какво е уместно и какво не в служебната писмена реч, избягвайки безсмислици като „парично финансиране“ или „съвместно сътрудничество“.

Тези знания, да приемем, се придобиват в училище и в университета, но освен това от кандидатите за руските държавни чиновници се очаква и значителна степен на правна култура, особено що се отнася до конституцията и до регламентацията в сферата на държавната служба. Основният закон – както става ясно от теста – трябва да се познава повече от добре: като се започне с датата на приемане на конституцията, мине се през записаното в нея точно название на руската държава, условията за разпускане на парламента, правото един език да бъде определен за държавен наред с руския (важи за републиките в състава на федерацията), та до въпроса „До кой момент обвиняемият се смята за невинен?“. Трябва да се знае и какво не е закрепено в конституцията: дали правото на труд в условия, отговарящи на изискванията за безопасност и хигиена; дали правото на почивка; правото свободно да се разпореждаш със способностите си за труд, избирайки професия; или задължението да се трудиш. Е – вярно е последното, но за да се знае това, основният закон трябва едва ли не да е наизустен. Което важи и за друг от въпросите – каква е процедурата за определяне на председателя на Централната банка: дали го назначава президентът, дали го одобрява парламентът, дали парламентът го предлага на президента или обратното.

Тестът за достъп до държавната служба изисква и перфектни познания на законодателството, регламентиращо именно тази сфера на дейност. Като тук попада съвсем не само злополучната зам.-министърска съпруга, отворила сметка в Йемен, има и редица същностни въпроси, отнасящи се до условията, на които трябва да отговарят кандидатите за държавни служители, допустимостта за извършване на паралелни дейности, възможностите за избягване на конфликтите на интереси, правото на членство в партии и професионални съюзи. Поне в това отношение забрана няма – държавният служител може да членува в синдикат безпроблемно. Но неувереният в материята кандидат-чиновник може лесно да бъде подведен от вариантите в отговорите като например „Трябва да получи одобрение от комисията за уреждане на конфликтите на интереси“ или „Трябва да получи разрешение от представител на работодателя“.

От тази част на въпросника става ясно и какво се случва, ако ръководителят е дал неправомерна задача на своя подчинен, а той я е изпълнил – отговорност носят и двамата. Или пък – в кой точно момент постъпващият на държавна служба трябва да предостави информация за доходите си. А дали чиновникът може да получи допълнително професионално образование и извън пределите на Русия? Да, може, както се оказва, но има и отговори, съгласно които това може да се извърши само в Русия, или само в Русия и другите държави от ОНД, което не звучи съвсем невероятно.

Недопускането на корупция и противодействието на този обществен паразит е друга сфера, в която кандидатите за чиновници в Русия трябва да са много добре подготвени и максимално неуязвими. Те трябва да познават дефиницията на понятието и източниците на по-висок корупционен риск, да знаят как се постъпва с подаръците, каква наказателна отговорност се предвижда в случаите на корупция, какво се прави при установяването на несъответствие между разходите на чиновника и неговото семейство и постъпващите доходи. Освен това трябва да могат да разрешават конкретни казуси, в които съществува подозрението за конфликт на интереси, и да знаят при какви роднински или семейни връзки е изключено подчиненото отношение между един и друг държавен служител. Необходимостта от тези познания почива на определена логика, а и отговорите на немалко от въпросите могат да се изчислят по пътя на логиката, но не и на следващия – в кой точно нормативен документ е фиксирана стойността на подаръка, получаван от държавен служител, при която той подлежи на предаване в съответния държавен орган.

Между 2 и 3 хиляди долара – толкова се оказва, че взимали подставени лица, за да се явят на тестовете вместо по-малко сигурните в знанията си кандидати. Поредната група измамници-благодетели е разкрита в началото на годината в Казахстан. Тя включвала 19 специалисти по законодателството, които за няколко години помогнали на 148 души да се устроят на държавна работа, без да отговарят на необходимите изисквания. „Направо е страшно да си представим къде и на каква позиция са тези хора сега“, заключават от Първи канал на казахстанската телевизия.