Европа може да отдъхне. Най-лошият сценарий не се сбъдна. Франция остава с проевропейски президент. Няма да има Фрекзит. Ангажиментът на ключовата сила в Европа към европейския проект остава.

Центристът Еманюел Макрон печели балотажа на президентските избори с 65,1 на сто от гласовете пред лидерката на крайнодесния Национален фронт Марин льо Пен  с 34,9 на сто.

След Холандия националпопулизмът търпи второ поражение при това от либерал – най-губещото политическо семейство в кризата.

Радостта обаче е дотук. Победата на Макрон (39 г.), най-младия френски президент, е Пирова. Той ще трябва да управлява разединена и поляризирана страна. Това показват рекордните нива на електоралния протест – отказ от гласуване или пускане на празна бюлетина.

Макар и победена, Марин льо Пен поставя електорален рекорд за партията си. Тя удвоява резултата на баща си Жан-Мари льо Пен от изборите през 2002 г. спечелени във втория тур от кандидата на традиционната десница Жак Ширак с 82,2 на сто от гласовете. Тогава Льо Пен-баща взе 17,8 на сто от вота, едва надхвърляйки резултата си от първия тур (16,86%). Дъщеря му, която го изключи от основаната от него партия, за да подобри имиджа й, вече се приближава до 40-те процента. Това вещае труден мандат за Макрон.

През 2002 година избирателите на Национални фронт бяха 5,5 милиона срещу 25,5 милиона за т.нар. “републикански фронт” – обединение на всички партии в балотажа с цел да не бъде допусната крайната десница до властта. Сега фронтът отчита 11 милиона избиратели.

Очаква се избирателната активност да е по-ниска от предишните президентски избори през 2012 година (80 на сто), но по-висока от изборите през 1969 година (69 на сто), спечелени от Жорж Помпиду, предаде телевизия РТЛ.

Първото голямо изпитание за новия президент ще са парламентарните избори през юни. Те ще покажат дали другите партии ще успеят да му наложат да съжителства с контролирани от тях мнозинство в Националното събрание и правителство и да ограничат възможностите му да изпълни амбиционните си обещания.

Между другото, наблюдатели отбелязват, че Макрон вече се възползва от тенденция на намаляване на безработицата, която направи неговия бивш работодател, отиващия си президент Франсоа Оланд, най-непопулярния държавен глава на Франция, откакто там се мерят рейтинги.

Тъй като резултати от икономическите политики обикновено идват с известно закъснение, може да се окаже, че Макрон печели от това, от което Оланд загуби. Известният френски коментатор Жан Катрмер от “Либерасион” нарече Макрон, бивш инвестиционен банкер и министър на икономиката на Оланд, “детето около, която люлка са се събрали боговете”.

Предстоящият парламентарен вот ще покаже доколко неговото новородено движение “В движение” се е превърнало във фактор на френската политика.
Нивото на въздържане от вот (25 на сто) и на невалидни бюлетини (10 на сто) според първоначални и неофициални данни са тревожно високи и лош знак за социалната подкрепа, на която може да разчита новият президент според професора на политология от Свободния университет в Брюксел Паскал Делвит.

Традиционните левица и десница, които безпрецедентно останаха вън от президентската надпревара, като и Националният фронт, ще търсят реванш.

Вторите важни избори за Макрон, който направи заявка за амбициозна реформа на Европейския съюз, ще са в Германия наесен. Те ще покажат кой ще му бъде партньор във водещия немско-френски тандем – християндемократката Ангела Меркел или социалдемократът Мартин Шулц.